Очите й се уголемяват и гледат укорително. Защото си казал на всеослушание колко много е направила за общността, за хората, с които работи, с които съжителства… Но въпреки това са усмихнати. Елен Сабатини може да ти е ядосана, тъжна, но не и сърдита. Просто не обича да я изтъкват. Защото е отборен играч.
Пристига у нас от Франция през 2006 г. Във Варна. И не си тръгва. Не е нито заради града, нито заради държавата. Остава заради хората.
19 години по-късно й гостуваме в Шабленското село Езерец. Със съпруга си Красимир имат малка пчеларска ферма в двора на къщата им. В „Градината на пчелите“ няма да видите райграс, басейн или навес с барбекю. Това е един истински селски двор – с много билки, цветя, плодни дръвчета и зелена трева. Единственото различно е юртата, поставена с цел да бъде демонстрационен пчеларски център за децата.
За „Сцената“
През май в Езерец тече трескава подготовка за голямо събитие. И колкото и страшно да ни погледне Елен, няма как да пренебрегнем ключовата й роля в него. В последния уикенд на юли тук предстои второто издание на „Сцената“. Наричат я непретенциозно „благотворителна забава“. Но целта й е много по-голяма – да събере средства за възстановяване на сградата на старото читалище в центъра на селото и превръщането му в културен център за свободни артисти. Строена е с доброволния труд на бабите и дядовците на днешните езерчани. Има голяма кино зала, която може да се превърне в съвременен кино салон. „Сцената може да се използва за куклен театър, съвременен цирк, танц, каквото и да е. Тя е малка, но говорим за мечти“, усмихва се Елен. Има по-малки зали, които могат да станат ателиета за керамика, за рисуване, за различни занаяти. А конферентната зала е идеална за изложби. Стаите в мазето е възможно да се използват за литография и звукозаписно студио. Идеята е да идват артисти, които да изработват тук проектите си, като подаряват на селото първата си изява – било то изложба или спектакъл. Целта е да събираме средства, за да защитим свободната култура, да работим за нуждите на общността, на децата в селото, разказва за плановете на местните активисти Елен Сабатини. Ако се случи, това ще е третата емблематична сграда след църквата и старото училище, възстановена по идея и с усилията на местната общност.
По време на първото благотворително събитие през миналото лято със събраните дарения не само организират двудневен празник, но финансират изграждането на ел. инсталацията на киносалона в сградата.
„Много съм щастлива, защото беше толкова весело. Бабите бяха направили кексове, децата – лимонада. Всичко беше с благотворителна цел. Местния бизнес участва с храни и питиета. Срещу всичко, което консумираш – даряваш“, споделя Елен. Местните предприемачи първоначално се притесняват от инициативата. „Защото внесохме социална дейност в техния бизнес – нещо, което те или не разбираха, или не искаха. Имаше дълги разговори в опит да ги мотивираме да участват, да са част от тази общност. Защото и те искаха да има събития. Накрая всички ни подкрепиха.“, разказва езерчанката с френски корени.
Тази година събитията ще започнат още по-отрано. Между 14 до 26 юли в Езерец ще гостуват артистите – арттерапевти от Living museum Sofia, които ще работят с местната общност. Те ще демонстрират лечебната сила на изкуството. На 26 и 27 юли предстоят концерти със специални изненади и благотворителен базар. Елен все още не иска да издава кой ще участва, защото са в процес на преговори, но е категорична: „Не искаме да организираме нещо на всяка цена. Може да е бавно и различно, но да отговаря на нашето виждане. Да не е поредния концерт.“. За нея по-важни са отношенията, които това събитие изгражда между хората, към селото и природата, отколкото идването на супер звезда.
„Правим го,
за да сме заедно
И заради ценностите, културата, заради общуването, здравето, екологията, грижата…“, изрежда Елен Сабатини.
Преди да дойде в България, тя завършва екология. Има и бакалавърска степен по география и управление на природни рискове. Вместо да продължавам с ученето на теория, реших да практикувам, връща се назад към 2006 г. момичето. Започва да търси работа по линия на Европейската доброволческа служба първо в Източна Европа. Учила е руски. Била е два пъти и в Русия и славянската атмосфера й допада.
„Беше много на мода в Западна Франция, покрай френския китарист Джанго Райнхарт имаше течение в музиката, цигански джаз. Беше доста популярно, имаше романтизъм около това“, спомня си днес Елен. И тогава си казва: „Хайде към Източна Европа!“. С ръка на сърцето си признава, че тогава не знае къде е България. Но поглеждайки назад във времето, е много благодарна. Нарича България нейния подарък от съдбата.
Доброволческата й работа в екологията започва в Обществения център за околна среда и устойчиво развитие във Варна или накратко ОЦОСУР – неправителствена организация, която днес е почти на 30 години.
Именно хората тук са
това, заради което остава
Кампанията за разделно събиране на хартия, за която основно помага, „Лист по лист“, продължава и до ден днешен. Тук намира приятели. „Събирахме се всеки понеделник. Ходехме на „Галата“. Хващахме миди. Това беше човешко. Хората бяха отворени сърца. И аз се чувствах добре. Сигурно това е една от причините да съм още тук“, споделя Елен. Казва за себе си, че винаги е била активист, но никога не се е чувствала добре в една организация. Работила е в Amnesty International, в Surfrider – Франция, в Unicef. „Едва, когато дойдох в ОЦОСУР, наистина ми харесваше. Работехме за екологията. Но хората не бяха строго ограничени в това, което правят. Напротив – някои идваха и помагаха само, защото сърцето ги води.“.
Това, което я кара да се чувства добре у нас е, че „много и различни по възраст и професия хора сядат на една маса, приятели са, въпреки че са различни“. Това е нещото, което я кара да намери себе си.
Срещата й с Езерец
идва доста бързо след пристигането в България. ОЦОСУР организира почистване на плажа в с. Езерец. Елен пристига в селото за акцията, заедно с Каролин, доброволка от Германия в сдружението. И… за първи път спи на палатки на дивия плаж. „В моя край имаме океан, но дивото къмпингуване е абсолютно забранено. Беше много вълнуващо. Тук срещнах природата, тишината… Наистина беше диво. В България природата е прекрасна. После разбрах, че и климатът е идеален. Че земята е плодородна. И си казах: уау! Тук ми е мястото.“.
И както най-хубавите неща се случват извън твоите планове, така става и с Елен. Тя винаги е мислила, че ще живее близо до планина. Пристига у нас, до море, без никакви очаквания. И остава вече 19-та година.
С Красимир – съпруга си, се запознава на прословутото почистване на плажа. Той е художник и пчелар, но страстта му е черно-бялата фотография. Ароматът на мед и восък обаче е това, което я привлича. Елен има вуйчо пчелар в Северна Испания. „Помня миризмата на восъка в къщата му. Той първи ме запозна с пчеларството.“. След това покрай екологията във Франция започва да работи на биопазар. На съседната маса пчеларка продава мед, меден хляб и натурална козметика, а семейство й създава първата в региона педагогическа ферма за пчели. Това оставя трайна следа в съзнанието й.
За пчелите
Да, впечатляващи са пчелите, казва с респект днес Елен. Заедно с Красимир имат пчелин със 70 кошера. А преди години – и с 300. Според Елен загиването на пчелите е свързано със загубата им на имунитет и с околната среда, която става все по-замърсена и неустойчива. Има и един феномен, който се наблюдава през последните години – прашецът намалява и като количество, и като вид. Това е свързано с монокултурата – отглеждаме все по-малко видове растения. „Като добавим и сушата, особено през есента, когато нуждата от прашец е най-голяма заради създаването на ново поколение…В края на есента пчелите намаляват“, е логичното обяснение на пчеларката – еколог.
Загиването на пчелите е една от причините Елен Сабатини да създаде, заедно с ОЦОСУР, образователния модул „Опознай пчелите, опазвай бъдещето“. Той включва голям триизмерен модел на пчела, кошер с пчелни пити, направени под формата на игри, както и куфар с пчеларски инструменти. С всичко това тя и колегите й обикалят в детски градини и училища, за да разказват за ползата от пчелите. Казва, че причината да го направи е любовта й към природата, а не толкова, че е добра в пчеларството. „Това е моят принос. Моят начин да се изразя чрез изкуството. Всеки ден се опитвам да намеря мястото на човека в природата. Опитвам се да отворя врата към нея, като отварям сърцето си“, разсъждава Елен.
Признава че не е очаквала образователния модул да има толкова голям успех. И го определя като връх в работата си с Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. „Много съм благодарна. Това е нашият успех. Не само мой. И това хубавото на този проект. Едно момиче, което учи приложни изкуства, изработи рамките в образователния кошер. Куклен сценограф направи пчелата. Журналист от ОЦОСУР създаде сценария за филма за пчелите. Целият екип бяхме на обучителен еколагер в Езерец. Всичко това всъщност направи този проект заразителен. И той продължава да зарежда“, блестят очите на Елен Сабатини. А тя не спира да се удивлява на резултата, който… няма край. Защото, когато правиш нещо със сърце, се случва магия…
За „Трамплин“
Така се получава и с фондацията в с. Езерец, която Елен основава заедно със съмишленици от селото, за да възстановят сградата на старото читалище.
Когато преди 15 години ОЦОСУР организира първия еколагер в с. Езерец, французойката е тази, която прави връзката на участниците в еколагерите – градските хора със селото. Посещават кметския наместник, църквата, местните баби, които ги учат да плетат черги от найлонови торбички… Но може би най-силно сплотява местната общност, когато става секретар на читалището в Езерец. Приема читалищната работа като възможност културата да стигне до всеки жител на селото. То е и приемственост, и история, и фолклор…, споделя Елен. И започва да търси съселяните си „от врата на врата“, за да правят заедно инициативи за общността. Създават „Място Езерец“. Организират почистване на плажа, търсят решение за управление отпадъците в селото. Правят т.нар. „Зелени дни“, по време на които има дискусии, арт инсталации, плейсмейкинг, лятно кино, базар… Това създава връзката между местните и новозаселилите се в Езерец. „Този празник ни превърна в общност“, убедена е Сабатини. Хората в селото продължават да я търсят и когато спира да се занимава с читалищна дейност и се захваща със собствените си проекти. „Липсваше им това, което правихме.“. И понеже в Езерец има доста хора на изкуството, решават да превърнат старата сграда на читалището в място за свободна изява на артисти. Така основават фондация „Трамплин“, чийто председател е Елен Сабатини.
До голямата сцена
„Идеята е да „изстреляме“ на голямата сцена артистите, които още нямат публика. И това да стане под крилете на по-известни артисти.“ Така започват да организират благотворителното събитие в края на юли, по време на които звезди подкрепят нова група.
На въпроса колко средства им трябват за реставрацията на постройката, Елен отговаря простичко: „много“. Собственик на сградата е Община Шабла, а фондация „Трамплин“ е неин партньор в начинанието. Идеята е чрез концертите и по проекти да бъде оборудван културен център, а след това да се самоиздържа от събития. „Всеки може да помогне, като дойде последния уикенд на юли в Езерец и бъде наша публика. Да се наслади на това, което правим. Търсим и спонсори, за да подкрепим изкуството“, призовава Елен Сабатини и допълва: В основата на фондацията е това различни хора да успеем да бъдем заедно, не като приятели, близки или еднакво мислещи, а като хора.“.
Здраве – това пожелава за себе си. А другото… другото можем да го постигнем заедно и то зависи от нас: „Да няма война, да вярваме в доброто, да работим сърдечно, а не да си търсим кусурите… Да възстановим по-мирни отношения помежду ни. Дълго време се критикуваше екологията, защото тя не произвежда, не прави пари. Но сега тя е спасението от грубостта в обществото. Нека да възстановим връзката си с природата. Това ще балансира и здравето, и отношенията между нас. Всичко…“.
Статията е създадена по проект „МОРЕ – морски очерци, разследвания и екорепортажи“. Настоящият проект се осъществи, благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
