
Снимка: Кадър от видео.
Европейската комисия (ЕК) препоръча срещу България да започне процедура по прекомерен бюджетен дефицит за 2026 г. Предложението беше обявено в сряда в Брюксел.
Новината идва няколко дни след като премиерът Румен Радев съобщи, че предстои ЕК да обяви подобна процедура за България. Той каза това ден след като разговаря с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в Брюксел, пише „Свободна точка“.
Дефицитът показва с колко разходите на държавата са повече от приходите ѝ. Нормално е да има такава разлика, но тя не трябва да е твърде голяма. Едно от правилата в Европейския съюз (ЕС) е държавите членки да имат дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).
„Към настоящия момент дефицитът, без да се променят политики и да се взимат мерки, е 7,4%.“ Това каза финансовият министър Гълъб Донев по-рано в сряда.
Според еврокомисарят по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис проблемът не е за миналата година, а за тази.
„За България бюджетният дефицит през миналата година не надвишаваше 3% от БВП, като се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана съгласно националната дерогация. От тази година обаче надвишението над 3% от БВП вече не се дължи на допълнителните разходи за отбрана“, каза Домбровскис.
Поради това в доклада се прави изводът, че критерият за дефицита не е спазен.
България и още държави
ЕК иска да открие процедура по свръхдефицит срещу България и още четири държави – Германия, Естония, Латвия и Словения. Дали самата процедура ще започне обаче, зависи от решението на Съвета на министрите след месец.
Други 10 държави от ЕС в момента са в процедура по свръхдефицит. Това са Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Полша, Румъния и Словакия.
На този етап ЕК не прави ревизия на данните за дефицита на България за 2025 г. Комисията потвърждава, че той е 3,5% от БВП, като с прилагането на дерогацията за отбраната България влиза в рамките от 3% за миналата година.
За 2026 г. и 2027 г. обаче София не е представила на Брюксел прогноза за дефицита, нито доклад за напредъка по фискално-структурния си план. Прогнозата на комисията е и за двете години дефицитът да надхвърли 4% и да достигне съответно 4,1% и 4,3%
При обявяването на процедурата миналата седмица Радев каза, че дефицитът за 2025 г. ще се окаже много над 3-те процента, тъй като предишните управляващи са лъгали за състоянието на публичните финанси.
„Нашият дефицит е доста над 3% и ще ни бъде наложен регулярен мониторинг и ограничителни мерки с възможни санкции. Защото по изчисления и реални данни към ЕК дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, както лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната“, каза Радев в петък.
Според Домбровскис обаче бюджетният дефицит за България миналата година не е надвишавал 3% от БВП, а го надвишава през настоящата.
Следващата стъпка е Икономическият и финансов комитет да формулира становище по тази оценка. След това ЕК ще предложи да се започне процедура при прекомерен дефицит за България, каза Домбровскис.
Какво означава процедура по свръхдефицит
Процедурата при прекомерен дефицит е механизъм, който цели да гарантира, че държавите членки на ЕС възстановяват или поддържат дисциплината в бюджетите си.
Икономическите и бюджетните политики са въпрос от общ интерес за всички членки на ЕС. За да ограничат бюджетния дефицит и държавния дълг, държавите договарят референтни стойности, които са заложили в Договорите на ЕС: съотношение на дефицита към БВП от 3% и съотношение на дълга към БВП от 60%. Съотношенията винаги се изчисляват спрямо БВП на съответната държава членка.
Какво следва
Процедурата по прекомерен дефицит е механизъм за корекция и засилен мониторинг, който протича на няколко етапа:
- След доклада на ЕК се събира Съветът на ЕС (финансовите министри на държавите членки), който излиза с официално решение за наличието на прекомерен дефицит.
- Съветът ще даде конкретни препоръки към България със срокове (обикновено в рамките на 6 месеца) за свиване на разходите или увеличаване на приходите, за да се върне дефицитът под 3%.
- Следва мониторинг, по време на който България трябва да се отчита пред Брюксел за изпълнението на заложените мерки.
Процедурата не предвижда финансови или други санкции. Целта ѝ е да помогне на държавата да коригира курса си.
Какво каза Гълъб Донев
Към настоящия момент дефицитът, без да се променят политики и да се взимат мерки, е 7.4% от БВП или близо 9 млрд. евро, каза Донев на брифинг в Министерския съвет. По думите му „рекламираните бюджети с дефицит 3% са резултат на отложени за следващи години плащания“.
Има неплатени 2,2 млрд. евро, отлагани от 2024 г., каза той. По думите му отложените плащания са по проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на общините.
„До 30 април на тази година служебното правителство трябваше да представи на ЕК годишен доклад за изпълнение на фискалния план за 2025-2028 г. То не представи тази информация“, каза Донев.
По думите му намаляването на дефицита от 7,4 до 3% „е възможно и зависи от мерките, които ще бъдат предложени със Закона за държавния бюджет и които правителството ще предприеме“.
„Ако обществото е готово да понесе мерките, на първо място трябва да има замразяване на доходите, както и отвързване на всякакви механизми, които привъзразват работните заплати към средна брутна работна заплата и минималната работна заплата“, каза Донев.
Ние не пипаме делегираните бюджети – средствата за култура, образование, здравеопазване и за психиатричните болници, каза още Донев.













