Снимка: Европейска комисия
Предизвикателствата за независимостта на съдебната система в България остават. Все още стои въпросът за липсата на прозрачност за собствеността на медиите, работната среда и безопасността на журналистите, които не са се подобрили. Това се казва в доклада по хоризонталния механизъм за върховенството на закона на Европейската комисия, представен във вторник от Вицепрезидентът Вера Йоурова и еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс.
Липсата на възможност за провеждане на ефективно разследване срещу главния прокурор и силното му влияние при взимането на кадрови решения във Висшия съдебен съвет (ВСС), включително и по отношение на съдии, все така будят безпокойството на Европейската комисия (ЕК).
„В резултат стои предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор“, се казва в доклада.
Остава загрижеността за състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, тъй като не са приети реформите за неговия състав и функциониране в рамките на новия проект за конституция.
За пореден път се подчертава, че „липсата на възможност за ефективно наказателно разследване по отношение на главния прокурор и неговите заместници е дългогодишен въпрос, повдигнат не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа“.
Доклада обръща внемание и на назначенията на съдиите на по-високи позиции, които, според Комисията, не се извършват по прозрачна процедура.
От институцията отчитат, че дигитализирането на правосъдието все още е назад.
Има проблеми с ефективността на мерките, свързани с интегритета на публичната администрация, лобирането и защитата на свидетелите, където няма специална регулация.
Отбелязва се още малкият процент на окончателните присъди по високите етажи на властта.
Пандемията засегна икономически медийния плурализъм и защитата на журналистите, особено в регионалните медии, но няма специфични мерки в тяхна подкрепа, се казва също в доклада. Отчита се, че е стеснено пространството за гражданското общество.
По отношение на борбата в корупцията докладът припомня, че в България от няколко години действа Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Към нея е добавена и основната роля в разкриването и наказването на подобни престъпления, която имат специализираните прокуратури и съдилища.
На фона на многообразието от специализирани структури в тази сфера обаче през миналата година Върховният касационен съд е произнесъл само 19 окончателни присъди за корупция в България. Нито едно от тези дела не е било срещу представител на високите етажи на властта.
В доклада се отбелязва, че сред представителите на бизнеса се запазва разбирането, че корупцията в публичният сектор остава висока. Като доказателство за това се споменава докладът на Трансперънси интернешънъл, в който България заема 69-то място в света и на 19-то в ЕС по нива на корупцията, което продължава в последните 5 години.
ЕК определя като тревожна продължаващата тенденция за политическа намеса в работата на медиите в страната. Като причина е посочена липсата на законодателство, което да забранява политици и партии да бъдат собственици на медийни групи, вестници и телевизии. Подчертава се, че решаването на този проблем е приоритет в плана за действие на българските власти до 2030 г.
В доклада се казва, че в страната продължават да съществуват притеснения за работната среда и безопасността на журналистите. Като сериозни проблеми са посочени затрудненият достъп до публична информация и автоцензурата, липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите, концентрацията на медийна собственост.
Документът не съдържа препоръки, няма и механизъм за санкции при установени нарушения. Целта му е превантивно да се посочват проблеми и по тях да започват по-активен диалог в страната, както и с европейските партньори и институции.
