Да бъдат обособени сигурни зони за червеногушата гъска в района на Северното Черноморие. Това е целта на един от проектите за опазване на биоразнообразието на „Зелени Балкани“. Т. нар. „сигурни зони“ представляват обработваеми площи, засети със зърнено-житни култури и превърнати в хранителни места птиците. От „Зелени Балкани“ вече са изкупили около 1000 дка в района на Дуранкулак, навътре в сушата, които се обработват съвместно с местни стопани. Върху тях се осъществява и по-строг от страна на природозащитниците.
Бракониерството, заблатяването и пресушаване на влажните зони водят до намаляване на вида, и на биоразнообразието, като цяло, заяви Георги Стоянов от „Зелени Балкани“. Той участва в двудневен образователен форум „Богатствата и рисковете на Добруджа“, организиран от Зеления образователен център – Шабла, в партньорство с Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.
Червеногушата гъска е една от най-застрашените в света и най-атрактивна сред гъските в дивата природа. Работата на природозащитниците е насочена, както към опазването на вида, така и на неговите зимни местообитания – местата за хранене и почивка. Целта е да се създаде „зона за сигурност”, където птиците могат да почиват и необезпокоявани да се хранят, без да бъдат изтребвани от бракониери. За реализирането й е предприет новаторски за природозащитата в страната ни подход, насочен към закупуването от страна на „Зелени Балкани“ на територии в „Натура 2000“, които са от значение за зимуващите птици.
Близо 80 % от популацията на червеногушата гъска в света зимува на територията на България – предимно в района на Приморска Добруджа (езерата Дуранкулак и Шабла). Изключително важно е Черноморието за миграционния път на прелетните птици от цяла Европа и част от Азия, т.нар. „Виа понтика“, коментира Георги Стоянов. По думите му, Северното Черноморие и конкретно районът на Шабла е уникален като природни дадености в цялата страна. Единствено в Шабла имаме степни елементи, характерни за релефа на Централна Европа. Опазването му е свързано с развиването на устойчиви дейности, в това число специализирани форми на туризъм, щадящи земеделски практики, други производства, ненарушаващи околната среда, коментира Стоянов.
„Зелени Балкани“ в момента работи и по проекти за възстановяване на няколко вида хищни птици в природата – белошипата ветрушка, черния лешояд, царския орел и на последния изчезнал вид от нашата природа – брадатия лешояд.
Чуйте целия разговор с Георги Стооянов в Морския ни подкаст:
Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.
