В училище учим, че водата е не жива природа. На север от Варна обаче има води, които кипят от живот. Само на 3 км източно от Шабла живеят три езера, обединени в едно. Не само заради животните, растенията и птиците около и в тях. Хората, които живеят открай време тук, смятат, че тези езера излъчват необяснима енергия. Някой дори я сравняват с човешка душа.
„Който дойде и се връща отново. Остава сърцето си тук. Сякаш има някаква невидима душа, която го задържа. И се връща…, много хора се връщат. Може би и заради морето, и заради езерото, които заедно са уникална част от селото.“
Леля Роси е седнала до вратата на църквата в село Езерец и говори ли говори. Израснала е в малкото шабленско селце. До 4 клас е учила в сградата, в която днес се помещава местното читалище. Като повечето си връстници, намира реализация в големия град. Но преди 15 години се връща в селището със 135 постоянни жители и се грижи за местния храм. Построен през 1886 г., почти сринат до основи през социализма, преди 10-ина години той бива възстановен. Но… все още чака да бъде осветен. Свещеник тук идва само за голям празник. През останалото време е… леля Роси, която отваря църквата. Най-старият храм в Шабленско се слави с иконите, дарение от 1888 г., които не са реставрирани и до ден днешен. Изографисаните светци са с изключително редки ореоли, наподобяващи слънца. А черковната камбана е в клоните на вековно дърво в двора на храма.
Тръгваме от Езерец
Старото име на селото до 1942 г. е Саталнъш, което в буквален превод означава „продаден“. Заради липсата на гори и дървен материал в миналото населението изгражда къщите си от тръстика и глина. За да се предпазват от суровите зимни бури в Добруджа, местните издълбавали колибите, подобно на мазета, в земята.
Настоящото име – Езерец, е свързано с езерото, което е част от Шабленския езерен комплекс. В него влизат три различни езера – Шабленско, Езерецко и Шабленска тузла. Ако през юли и август сте в района и видите омазани в кал от глава до пети хора да се разхождат усмихнати от езерото до плажа, не се стряскайте. Това е лечебната кал на Шабленската тузла – пресъхващ тип езеро. Образувало се е след отдръпване на морската вода посредством дюната, която е образувана пред нея.
И ако т.нар. Тузла е по-скоро плитко лагунно езеро, другите две – Шабленско и Езерецко, са доста по-дълбоки, достигайки до 4 м дълбочина. Погледнати отгоре, те изглеждат като едно, защото са свързани чрез канал. От специално изградените места за наблюдение, може да видите и с невъоръжено око различни видове едри водолюбиви птици, чапли, жерави, различни хищни птици…
Семейство лебеди с двете си малки, плаващи в езерото близо до Езерецкия плаж, са една от най-красивите гледки на отминалото лято. Възрастните им се радват като малки деца. Местният рибар и зеленчукопроизводител бай Димо всеки ден минава по 6 км с колелото, за да ги храни.
Душата на езерото
„Здравей, Димо! Как си?“, поздравява го Елен на път за плажа с малкия си син. Елен Сабатини идва от югозападната част на Франция преди близо 18 години. Създава семейство и остава тук и до ден днешен. Както в родния й край, така и тук се произвежда много слънчоглед и царевица. „Разликата е, че в община Шабла има защитени зони, степна растителност, кайраци, горички… Има голямо биоразнообразие. В моя край нямаше как да видиш всичко това“, казва Елен. Младата жена оприличава този район на „букет от билки“. „Това е, което най-много обичам тук. Разхождам се с часове във всеки сезон. Факт е, че те не са първото нещо, което те впечатлява. Малко скрити са – трябва да ги потърсиш, да им обърнеш внимание, за да ги оцениш, да са твои…“.
Красимир пристига в този край преди близо 25 години. Баща му, който е пчелар, купува къща в Езерец и мести пчелина си от Каварна. Пчелите довеждат Краси в селцето, което тогава определя като „много запазено, автентично, с характерната добруджанска архитектура, спокойно, непознато“. Дълго време през социализма, в качеството си на гранична територия, то е изолирано за външния свят. „По онова време имаше хубави зими със сняг. Имаше интересни възрастни хора, с опит, който не познавах. Беше много красиво“, разказва пчеларят. – И допълва: е, и сега е красиво, като изключим липсата на старите къщи.
За разлика от Красимир, Милена пристига в Езерец със семейството си преди около 2 години. Води уроци по керамика в местното читалище през летните месеци, а през зимата се връща в София.
„Дойдохме в Езерец, защото много ни хареса района – неопитомената природа, птиците… Както в глината, така и тук има нещо диво, нещо, което хем ти е в ръцете, хем си има собствено мнение и живот“, споделя със замечтан поглед младата майка.
Според антрополога Ивайло Марков, който няколко години проучва живота на населението около защитените зони, мястото е любимо заради спокойствието, което цари тук. „Липсва презастрояването, което се случи по Южното Черноморие. Много малко места в България могат да се похвалят със съчетанието на море с просторен плаж, езеро и плодородна равнина“, споделя Ивайло.
Чистата природа е в основата на това човек да се занимава въобще с пчели, смята и Красимир. Но по думите му, винаги най-ценното на едно място са хората. „Другите неща се променят, губят от стойността си или повишават пазарната си стойност…“
„Все добри хора има тук, сърцати. Езерец привлича сърцати и добри хора“, убедена е леля Роси.
И… защитено от хората
Неопитомената душа на езерото се е запазила такава и заради защитения му статут. „Шабленски езерен комплекс” е защитена зона от „Натура 2000“, разположена върху площ от близо 3175 хектара. От морето я разделя около 50-метрова зона от пясъчни дюни. Целта на защитата е опазване на природните местообитания и видове, които я населяват. Само в Шабленското езеро се срещат поне 10 вида защитени растения и над 80 вида защитени птици. Заедно с Дуранкулашко, Шабленското езеро е една от 11-те влажни зони у нас с международно значение, т.нар. Рамсарски места.
Строго защитени са и т.нар. Понто-сарматски степи, които местните наричат „кайряци“. Това е типична растителност (теснолист божур, морски пелин, ирис и др.), която може да се види на необработваемите, каменисти райони, и е характерна за степта. На територията на ЕС този вид степи се срещат единствено в българската и румънската част на Добруджа.
В източната част на Шабленско-Езерецкото езеро се намира единствената държавна правителствена резиденция в Добруджа. Наличието й носи едновременно и положителен, и отрицателен ефект за района.
„От една страна езерото се охранява по-добре, от друга – всяко повишаване на водното ниво води до заливане на резиденцията. Липсва нормален процес – хидрологията му е подчинена на наличието на резиденцията“, заявява Ивайло Иванов от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. В периода 1944 – 1949 г. в западната част на езерото, в скалите, с цел поливни нужди е прокопан канал. Той източва езерото и го дренира, коментира Иванов.
Проблем, за който всички са единодушни, е обрастването с тръстика. Тя трябва да се премахне, защото лишава организмите от възможността да ползват плитчините и на практика превръща водоема в две дълбоки локви, смята експертът.
Плановете за управление на защитените влажни зони са с 10-годишен период. Въпреки че са изтекли, те остават в сила. Проблемът е, че не са актуални, тъй като са писани преди повече от 20 години, заявява екологът на Община Шабла Галя Камберова. Освен актуалността, липсата на финансиране за заложените в тях проекти и дейности, също създава спънки при управлението им.
Община Шабла има машина за косене на тръстиката, закупена по проект на ПУДОС, но за да се използва, са необходими средства. Държавата не отпуска такива, въпреки че косенето е предвидено в плановете за управление. Едва през последните две години това се случва, и то по проект с външно финансиране на Регионалната инспекция по околна среда и води във Варна.
„Обрастването на езерата с тръстика е проблем, тъй като растителната маса пада във водата, разгражда се и отделя много биогенни елементи, които предизвикват еутрофикация и цъфтеж на водораслите. Кислородът свършва и е възможно да се получи измиране на риба“, обяснява Галя Камберова.
Държавата и общината не могат да се разберат и за третирането на комарите, които са проблем през летните месеци. „Няма предвидено финансиране за ларвицидни обработки в езерата, които са държавна собственост. Не е правилно общината да поема финансирането, но тя няма и възможност да го направи“, заявява общинският еколог.
Не винаги е било така
За разлика от настоящето, в миналото езерото заема доста по-важно място в живота на местните. То е било в основата на местния поминък и прехрана. Освен риболова, от тръстиката са правели покриви на къщите, плетели са се кошници, рогозки. По този начин то естествено е било почиствано. Според антрополога Ивайло Марков, местните хора трябва да бъдат включени при вземането на решения за обявяване и управление на защитените територии. Само така те ще го чувстват като част от своето всекидневие, планове и житейски цели.
По-добрият път към устойчиво развитие е да разглеждаме човека не като външен фактор, а като част от природата, смята Марков. Според експерта, един от големите проблеми в България при управлението на защитени територии е, че не достатъчно се комуникира с местните общности, използват се техните страхове от хора, които нямат интерес от такъв тип развитие. „Винаги ограниченията създават друг тип възможности. Защитеният статут носи ползи – да рекламираш продукцията си като екологично чиста, произведена в защитена територия, да развиваш екотуризъм, съчетан с наблюдение на птиците. Това привлича друг сегмент туристи, които са по-платежоспособни“, смята изследователят.
Какво сплотява местните
Преди около година местните в Езерец създават фондация, с която се опитват да възстановят старото читалище. То е построено с доброволчески труд и дарения. Жителите на селото идвали тук на кино, да чуят новините или просто да попеят. И до ден днешен най-умилителните спомени на възрастните са свързани с тази сграда. А наследниците им искат тя пак да се напълни с живот.
„Въпреки че не живеят целогодишно в селото, хората милеят за малките неща тук, които им липсват в града. Свикнаха през последните години с общи местни инициативи: „хайде да чистим плажа“, „хайде да организираме децата да спортуват“… така се създаде местна общност“, споделя Елен Сабатини. Според нея основната цел на фондацията е местните и новодошлите да оформят нова общност и да създадат живия облик на селото. По този начин ще защитим нашия начин на живот и ще си гарантираме, че местната икономика ще се развива от местните, уверена е езерчанката с френски корени. Според съпруга й Красимир, бъдещето много зависи от промените в климата – дали ще благоприятстват развитието на земеделието, дали ще може фермерите да продължат традиционната си работа с култури. Той иска да вярва, че бъдещето на пчелите ще е добро.
„Най-ценното на този край са хората. Искаме да намерим баланс между обществения интерес и природозащитните дейности така, че да съхраним уникалното природно наследство тук“, смята Галя Камберова.
Дали идните поколения ще потърсят, открият и запазят това място, само бъдещето ще покаже.
Тръгваме си от Езерец малко по-добри и малко по-пораснали, защото може би мъничко сме помъдрели. Преоткрили онова детенце в себе си, което е неразделна част от всичко, което го заобикаля – от букета с билки, от пчелите, от душата на езерото…
Статията е създадена по проект „Непознатият рай“ на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Настоящият проект се осъществи, благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум.
