Събития от последните месеци, както и изследване, направено по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“, поставиха отново на дневен ред въпроса за ромите, за провалената им интеграция и за липсата на адекватни политики на държавата към тях. Убийството на журналистката от Русе Виктория Маринова, нападението над полицаи в Гълъбово, масовия побой в центъра на Казанлък в първия учебен ден нагнетиха ново напрежение между българи и роми. А данните от изследването за трайното задълбочаване на демографските тенденции в близките 20-30 години, когато ромите ще са една четвърт от застаряващото населението в България, разкриват една почти апокалиптична картина за бъдещето на страната ни. Тогава, според анализа в изследването, българският етнос няма да има възможност за естествено възпроизводство.
Според официалната статистика ромите в България са около 325 хиляди, а всъщност са три пъти повече, сочи същото изследване.
Ако приемем тези данни за достоверни, въпреки, че те не могат да бъдат събрани от последното преброяване на населението, държавата трябва да се обърне с лице към проблема, а не да продължи да се прави, че той не съществува. Но проблемът не е само и единствено в това, че тази общност продължава се възпроизвежда динамично и прогресивно. А в това, че вместо да става хомогенна част от обществото, разпознаваема само по етно-културните си характеристики, тя се маргинализира и капсулира все повече и вече няколко поколения роми израснаха в неграмотност. Което ги декласира от пазара на труда, прави ги зависими от социалните помощи на държавата и ги превръща в траен контингент на престъпния свят.
Напрежение между българи и роми в Казанлък
На 17 септември в Казанлък две групи млади роми се сбиха на централния площад, според официалната власт-заради момичета. А след това обградиха полицийското управление, където задържаха част от участници в екшъна. Властта реши да демонстрира сила и извади на улицата униформени с кучета. А дни по-късно започна да връчва полицейски предупреждения на гражданите да не участват в протести срещу ромското насилие и несанкционираното беззаконие.
Като демонстрация на решимост да се справи със ситуацията и да не допусне прерастване на напрежението в етнически конфликт, община Казанлък организира национална среща на тема „Обществен ред и сигурност“. А на една маса заедно с представителите на властта и на неправителствени ромски организации седна и вицепремиерът по икономическата и демографска политика. Дискусията завърши с общото убеждение на участниците в нея, че в града няма етническо напрежение, а Валери Симеонов дори посочи Казанлък като „община за пример“ в диалога между институциите.
Всъщност обсъжданите мерки като засилване на полицейското присъствие, увеличаване на видеокамерите и продължаване на премахването на незаконните постройки в махалата показаха управленска немощ и липсата на адекватни политики към ромската общност на местно ниво. А като жест на внимание към „озверелите човекоподобни“, (по думите на самия Валери Симеонов, осъден за реч на омразата срещу ромите), вицепремиерът мина с луксозната си служебна лимузина край единствения блок в казанлъшкото гето с екзотичното име „Кармен“, саниран по програмата на правителството.
Реакциите на ромската общност обобщава пастор Димитър Банев и няколко от жителите на гетото.
Според среди от неправителствения сектор в Казанлък ромите са били силно уплашени и фрустрирани от факта, че националната среща е била проведена във военните заводи „Арсенал“ и то с участието на един от най-компрометираните в очите им представители на властта като лидера на НФСБ. „Затова ромите бяха готови на интифада“, коментира пожелал анонимност правозащитник.
Подобни настроения и намерения в общността категорично отхвърли пасторът от Евангелската църква Димитър Банев, който вече 30 години проповядва всеки ден Божието слово сред близо пет хилядите жители на Казанлъшкото ромско гето (единственото, останало в България, заградено с бетонна стена от очите на света). Дядовците му са били мюсюлмани, баща му първи се покръства и приема християнството. Днес всички роми в махалата са евангелизирани, гордо ми съобщава пастор Митко, както го наричат всички в града. Петте му деца му са в чужбина, всички са образовани и искат да се завърнат тук, за да започват собствен бизнес и да устроят живота си.
Разговаряхме дълго. Питам го защо интеграцията на ромите в България се провали. Отговаря ми с едно изречение, но то е по-смислено от всички доклади, написани от правителството и от неправителствените ромски организации:
„Защото българи и роми не говорим помежду си“.
А на такава почва лесно се раждат и виреят предрасъдъците. Дава ми за пример чернокожите в Америка, които започват да се интегрират, когато белите им подават ръка. И се съгласява, че малцинствата в една държава ще започнат да живеят добре, когато и мнозинството живее добре. Категоричен е, че промяната на нагласите в двете общности една към друга трябва да започне от училището и още в детска възраст, когато не са изградени стереотипи в мисленето. Но затова българи и роми трябва да учат заедно, а не в сегрегирани училища, създадени още преди 60 години по времето на тоталитарния режим на Тодор Живков.
Прехвърлям разговора върху гетото и бетонната стена, издигната, за да скрие мизерията му. Учудвам се, че я търпят десетилетия. Пасторът твърди, че има и друга причина – да пази децата от постоянния автомобилен трафик по централната улица, която граничи с къщите им – до една незаконни. Обяснява, че гетото е възникнало, защото предишната власт е отказвала на ромите да си купуван терени и да строят в рамките на града. „Това беше политика-държавата се страхуваше, че нашите хора работеха в „Арсенал“ и печелеха достатъчно, за да могат да си вдигнат хубави къщи, затова си затваряше очите за незаконното строителство. А днес ние не можем сами да си напишем нотариални актове и да си узаконим къщите“.
Според пастора има по-страшна стена от тази на гетото, невидимата стена между българи и роми.
„Тя трябва да бъде срината, но затова са нужни усилия и от двете страни“, говори като на проповед той. „Казваме, че няма дискриминация, но хората я усещат. Затова е добре да има роми на всички властови нива в държавата“.
Димитър Банев осъжда трафика на наркотици, хора и проституцията:“За някои това е бизнес, ние в цървата го наричаме грях и проклятие. Малкият грях ражда голям грях, големият грях ражда смърт“, цитира Библията евангелизаторът на гетото, който със съпругата си храни децата сираци и се грижи за тях. Защото е убеден, че да оставиш човек в самота е грях.
С хора от махалата разговора (в присъствието на пастора) започвам от упор. Питам ги мразят ли се роми и българи. Възрастна циганка, седнала пред къщата си ми казва, че „има някои да мразят, ама не са от наште. Те нямат акъл да се мразят, щото имат борба за хляб“.
А мъж на средна възраст ме напада вербално:“Защо, госпожо, мислиш, че българите не мразят ромите? Аз се чувствам българин, служил съм в българската армия и не усещам разделение помежду ни“. Говори едно, а очите му – друго. Обвинява медиите и журналистите, че не отразяват конфликтни ситуации като тази в Гълъбово обективно. И пита какво работа имат в ромската махала в Русе рокерите. Пастор Митко го подкрепя, че трябва да имат респект пред властта, но мотористите нямат право да влизат в кварталите, където има проблеми с ромите и да ги решават. Защото те не са властта.
Защо затворите са пълни с роми, които в процентно отношение са повече от българите?-продължавам с въпросите си. Млад ром, завърнал се наскоро от Холандия, ми обяснява: „Защото хората са бедни, затова. Ако получавам по 2-3 хиляди евро месечно, както аз сега, защо ми е да крада или да лъжа?“ А възрастната циганка говори едновременно с него ядосана: „Нашите ги съдят, а вашите – не. Повечето крадат с молив, с уста – тези от властта“. Пасторът пък пита защо няма правосъдие за тези, които укриват данъци, най-богатите хора в държавата?
Докато разговарям с хората, гледам копторите и неасфалтираните малки улички, които при първия дъжд ще се наводнят и разкалят.
И така чак до следващото лято. Край нас минава момче, което диша лепило. Клекна на земята, облегна се на оградата на една от къщите и ни загледа в блуждаещ поглед. Такива като него са двайсетина младежи в гетото, разказва ми пасторът. Слушам го и желанието ми да задавам повече въпроси секна.
На идване в гетото, в което за първи път ме достраша да вляза сама, ме посрещнаха две момичета на десетина години, които пушеха от една цигара. Поискаха ми пари. Не им дадох, защото знаех, че няма да си купят с тях нито храна, нито книга. Били сирачета, каза ми пастора, докато ме изпраща. Преди да се разделим го питам няма ли да се задълбочи напрежението между роми и българи при участието на националистите в управлението на държавата. А той ми отговаря: „Битката не е срещу човека. Битката е срещу разбирането. Има хора с дяволски намерения, няма значение от коя партия са. Такива трябва да ги избягваме. Човек, каквото посее, това ще пожъне. Със сблъсък нищо не става. Страна, която воюва, не може да гради. Също като семейството – което е против себе си, то запустява. Не можем да воюваме срещу българите-това ще събори страната. Трябва да сме единни и да виждаме своите грешки, но и добрите качества на другия.“
Пастор Митко и младият мъж, завърнал се от Холандия, ме изпращат с молитва и едва, преди да се кача в автомобила казват разтревожени, че наистина напрежението в града се усеща и в гетото. Властта ще го отрича докрай, но същото са споделили и казанлъчани на среща с евродепутата Ангел Джамбазки, дошъл да чуе проблемите и страховете им. А аз се питам може ли в град като Казанлък, където е публична тайна, че всяка втора къща има оръжие, да се изпращат за посредници в един тлеещ конфликт националисти? И какво могат да свършат такива „умиротворители“?
Инициативи като тъй нареченото „Десетилетие на ромското включване“ и интеграционните политики на много държави в Европа се провалиха, не само у нас. И само в малко страни като Испания, например, има добри и работещи модели на приобщаване на ромите. Това показва, че преди да се приемат и прилагат каквито и да е политики спрямо тях, първо трябва да се познава психологията на тази общност. И като е ясно, че от ром земеделец не става, да не го правиш зорлем такъв. Но преди всичко трябва да бъдат унищожени гетата, които са развъдник на мизерия, болести и престъпност. Защото успели роми в гетото няма!
