Битката за граждани от Стара Загора за запазването на 26 дървета в района на бившата Военна болница завърши с фиаско.
Общественият интерес бе пренебрегнат от кмета на града, който позволи изкореняването и изсичането им с Разрешение № 20-38-2038/01.12 2022 г.
Реакциите в социалните мрежи – тук
Пред „За истината“ Живко Тодоров обясни, че общественият интерес се защитава от закона. И тъй като общината няма собствено законодателство, не може да откаже правото на инвеститора. В противен случай тя ще бъде осъдена и някой трябва да понесе отговорност.
Според кмета, казусът с имоти, в които има зелени площи, стои неурегулиран от дълго време и продължава да създава конфликти. По думите му отдавна има нужда от нов Закон за устройство на територията, който да реши проблемите с презастрояването, с отстоянията между сградите, с подземните паркоместа и др., но видимо този закон не е приоритетен за законодателя, твърди Тодоров.
Скандалният случай в Стара Загора датира от 08 август тази година,
когато Николай Стоев – шеф на отдел „Озеленяване и комунални дейности“ в община Стара Загора, качен на вишка, собственоръчно извърши височинна сеч на 13 дървета в частния имот на Мариян Драганов. Това предизвика недоумението и възмущението на жители от квартала и гневни реакции на старозагорци в социалните мрежи.
Тогава „За истината“ публикува разследване, от което става ясно как 18 декара земя, собственост на МО, са били преобразувани от публична държавна в частна държавна собственост и продадени в мандата на бившата областна управителка Гергана Микова; кой е проектирал ПУП за строителството на осем етажна кооперация и кой го е одобрил; кой ландшафтен архитект е изготвил фалшива фитосанитарна експертиза, кой директор на РИОСВ е подписал становището, че инвестиционното намерение не подлежи на ОВОС и с подписа на кой зам.кмет беше разрешено изсичането на дървета в прекрасно състояние.
„Не ми звънете! Разговорите се записват“ – как зелена площ в Стара Загора се превърна в строителна площадка – тук
Към фактите, изнесени в предишната ни публикация, ще добавим още два. Първият е дисциплинарното наказание – последно предупреждение за уволнение, което кметът Живко Тодоров е наложил на Николай Стоев – началник на общинското звено за озеленяване. Но обществото така и няма да разбере кой всъщност нареди на Стоев да извършва сеч с общинска техника в частен имот.
Вторият интересен факт е свързан с цената, която Мариян Драганов е платил за имот над 2 декара, закупени без търг – става дума за сума около 120 хиляди лева. Сделката между него и тогавашната областна управителка Гергана Микова е от март 2021 година – месец преди извънредните парламентарни избори. И тогава, и сега пазарната цена на имотите в Стара Загора е поне три пъти по-висока. Новият собственик на апетитния терен има дружеството с ограничена отговорност(„Езаро“) с 2 лв. уставен капитал. А инвеститорът Чавдар Чернев, който се представи пред „медията ни“За истината“ като строителен инженер, притежава едноличното дружество с ограничена отговорност „Чернев Инвест“ ЕООД с 20 лв. капитал.
Тези факти пораждат подозрения, че може би истинският инвеститор остава в сянка – често срещана у нас практика, за да се прикрият източниците на средствата или възможен конфликт на интереси.
Между закона и морала няма пряка корелация, но ако един закон е добър, хората му се подчиняват, ако не – се опитват да го променят. Дали в Закона за устройство на територията, както твърди градоначалникът на Стара Загора, има множество дефекти и пропуски и нуждае ли се той наистина от промяна, трябва да се произнесат архитекти, строителни инженери и други експерти. Но няма как да не се съгласим с Живко Тодоров, че законът – добър или лош трябва да се спазва.
Спазен ли е законът в този случай и как действа община Стара Загора.
На първо място досега теренът в частния имот на Мариян Драганов щеше да бъде разчистен от дърветата и самораслата растителност и инвеститорът може би щеше да е започнал строителството и никой в Стара Загора нямаше да разбере за случая, ако не беше публичната реакция на група граждани, които се заеха да защитят младата горичка, както наричат те неподдържания от никого парк в бившата военна болница. Благодарение на тяхната реакция и жалби до общината беше назначена проверка, която доказа, че фитосанитарната оценка, изготвена от ландшафтната архитекта Галина Николова не отговаря на действителното състояние на близо 90 процента от описаните в нея дървета. Тогава Живко Тодоров разпореди да бъде преустановена сечта, но не отмени строителното разрешение, издадено на инвеститора, както изискват разпоредби от Наредбата за зелената система и АПК, въпреки че в жалбите си гражданите посочват тези основания. И позволи да се направят нови фитосанитарни оценки, втората от които, според жалбите на гражданите, също се явява документ с невярно съдържание, заради разминаванията и несъответствията в нея с действителните параметри на дърветата.
Помолен да коментира пред „За истината“ правният аспект на този казус адвокат Александър Коджабашев се спря на два въпроса. Първият, според него, е процедурен и се отнася до това дали актът трябва да бъде обявен така, че заинтересованите страни да могат го отнесат до съда. Ако това не е изрично регламентирано, на базата на общите принципи следва, че когато се нарушава право на околната среда, трябва да бъде осигурен достъп до правосъдие на заинтересувани лица.
Това право е изведено в чл. 9, параграф 3 на Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, известна като Орхуска конвенция.
По процедурния въпрос кметът има право да поиска от ОбС да промени Наредбата за зелената система така че тя да отговаря на буквата и духа на Орхуската конвенция. Нищо не пречи на кмета със своя заповед да разпореди разрешенията да се публикуват в сайта на общината, каквато е практиката в община Бургас, например. Решението трябва да бъде оповестено и засегнатите да имат достъп до преписката.
Вторият въпрос е по същество, защото засяга интереса на сдруженията и гражданите – разрешаването за отсичане на дървета в никакъв случай не може да е процедура, която протича само между инвеститора и общинските власти.
Ако обаче се оспорва, че гражданите и сдруженията са страна по решението за отсичане на дървета, тогава се върви против интереса на гражданите и срещу духа на Орхуската конвенция.
Щом нормативно се изисква изсичането да е съпроводено с някаква документация, тя трябва да може да бъде и предмет на обсъждане и оспорване. И както на инвеститора не е забранено да си поправя документацията, така трябва да се даде право и на тези, които възразяват, да сочат недостатъци на документацията и да търсят защита в съда. Общинските власти не могат да си затварят очите, когато става дума за масово изсичане в зелени площи, особено ако предисторията на казуса съдържа данни за постъпки, които според обстоятелствата могат да бъдат квалифицирани дори и като престъпления, категоричен е адвокат Коджабашев.
Ако това право на гражданите беше уважено от община Стара Загора, нямаше да се наложи те да подават сигнали до инспектората, чийто представители решиха, че действията на инвеститора са законни, нито да викат полиция по време на сечта и изкореняването на дърветата. Защото техните действия се оказаха постфактум или „след дъжд качулка“, както казва народът. Пред очите на всички, които присъствахме на
това „разчистване“ на терена с багери и електрически триони, беше разрушена една малка екосистема и всички катерици, други животни и птици останаха без свое обитание.
Инвеститорът твърди, че със собствени средства ще залеси над 60 дървета около бъдещата осеметажна кооперация, но тава са само обещания на думи. Тук е мястото да посочим, че община Стара Загора не води регистър за т.нар. компенсаторно залесяване, затова никой не може да каже дали някога изобщо е имало такова в рамките на града.
През последните пет години общината е издала и само две решения за преместване на по пет дървета. Вторите пет – здрави кедри, преместени от терена в източния край на бул. „Симеон Велики“, където също бяха изсечени много дървета преди започване на високо строителство, са изсъхнали, показва проверка на общината, извършена на 02 ноември тази година.
Последната надежда на гражданите, които от август водят неравностойна битка с общинската администрация, е Общинският съвет на Стара Загора. Те са изпратили до съветниците писмо с придружителна подписка с над 450 подписа, събрани само за един ден, в което настояват въпросния терен заедно с този до него да бъдат обединени и обособени в парк. Дали това е възможно да се случи, ще покаже развръзката на този сюжет. Затова няма да гадаем. Но при толкова силна протекция от страна на общинските власти над частния интерес – едва ли. Още повече, че строителството ще започне до дни.
И в презастроения град, чието население се стопява и маргинализира, ще се издигне поредната висока кооперация. Цената й – една унищожена малка екосистема може да бъде понесена само от едно общество, което нехае за бъдещото си – своето и на децата си.
Бел. на редакцията – След проявения медиен интерес по темата, във Фейсбук групата „Да запазим Стара Загора зелена“, на която кметът Живко Тодоров е администратор, е обявена среща с граждани днес от 17,30 в Общината.
