Чиновническо безхаберие изпрати в историята единственият Музей на селското стопанство в Северна България, този в Севлиево
Илюстрация: Принтскрийн от „Канал Фокус“
Сградата, в която се помещава музеят, няма как да изпълнява функциите си, тъй като скоро може да се срути върху стотиците експонати, потънали в паяжини, прах и ръжда. Прогнилите покривни греди на места са пропаднали, а водата се стича през пропуканите цигли директно върху събираните над половин век вещи и предмети от българското земеделие с призната историческа стойност. Някои от тях могат да се спасят. Най-ценните обаче – машините в двора на музея (сред които единственият трактор, внесен в България от Германия и задвижван с твърдо гориво) са ръждясали и обрасли с бурен. Никой не би се изненадал, ако някоя сутрин те изчезнат, озовавайки се в пункт за изкупуване на метали.
…само буренът в двора е избуял
Това вижда през 2016 журналистката от телевизионния канал „Фокус“ в Севлиево Красимира Маринова. (Видео можете да видите тук). Две години по-късно, тя установява, че по сградата нищо не е правено, само буренът в двора е избуял. Маринова подава заявление за достъп до информация, с което пита общинската администрация дали е направена проверка за състоянието на музейната сграда и експозицията в нея; иска копие от констативния протокол от евентуалната проверка; както и какво е свършеното по съхраняване на музейната сбирка.
Заявлението си журналистката изпраща по електронен път на 2 февруари 2018. Същия ден, забележете, кметът на Севлиево Иван Иванов издава заповед за назначаването на комисия, която да провери състоянието на сградата на музея и експозицията. Ясно е, че до този момент никой в администрацията не се е сетил да нагледа над петстотинте музейни единици от рушащия се селскостопански музей.
Занемарени и амортизирани
Констатирана безотговорност – това потвърждава и протоколът от възложената проверка, копие от който Красимира Маринова получава с отговора на нейното заявление по Закона за достъп до обществена информация: „Материалните активи, намиращи се в двора (плугове, ремаркета, камион, брани, сеносъбирачка, сеялка, вършачка и фургон) са занемарени и амортизирани. Материалните активи, намиращи се по опис в сградата, са налични, в добро състояние, но неподдържани“.
В същия протокол комисията отправя конкретни препоръки, които не оставят съмнение, че Музеят на селското стопанство не може повече да съществува и се налага експонатите с историческа стойност спешно да се спасят. „Поради лошото състояние на сградата и невъзможността да бъде ремонтирана“ селскостопанската техника да бъде преместена другаде, а експонатите да се съберат в обособено за целта помещение, е записано в протокола на общинската комисия.
Музеят е разположен върху 560 кв. м площ и разполага с 583 музейни единици. Отворен е през 1981 от тогавашния учител и заместник-директор на гимназията по селско стопанство Пенчо Матев. Разказът за селското стопанство в севлиевския край започва с пресъздаването на класна стая от времето на килийното училище – с калема, през мастилницата, та до съвремието. Преминава през различни оръдия на труда, използвани на полето, в пчеларството, във винопроизводството, в бита. Последните зали приютяват селскостопански машини от по-ново време. С изключителна прецизност е обработен всеки експонат, било кошница за пазаруване от началото на миналия век, или трактор. Матев е описал всичко – на коя дата, по кое време и от кого е взето.
„По-добре късно“, най-сигурно никога
Три седмици (от 14.02.2018 до 10.03.2018) дава кметът Иван Иванов на директора на Професионална гимназия „Марин Попов“, за да премести оцелялото от музейната сбирка и да го съхрани на сигурно място в училището (Професионална гимназия „Марин Попов“ е приемник на едноименната бивша гимназия по механизация на селското стопанство, към която е създаден музеят). Извън съмнение е, че зимата не е време за ремонт на помещения, в които да се съхрани колекцията, нито февруари и началото на март са благоприятни да се пренася музей. Но в община Севлиево, която като собственик на гимназия „Марин Попов“ е стопанин и на Музея на селското стопанство, бързат. Защото заявлението по ЗДОИ на Красимира Маринова ги хваща изненадани и неподготвени. И вместо да признаят, че са оставили сградата да се руши, а експонатите в нея да ръждясват, избраха да действат. При това завидно бързо. В деня на получаване на заявлението изпълняват всичко онова, за което журналистката ги пита дали е свършено. Три дни по-късно, на 5.02.2018 започва проверка, която приключва на 7.02.2018, седмица по-късно е изготвен протокол от нея, а от 14.02.2018 тече срокът за пренасяне на експозицията, който изтича на 10.03.2018.
Ако със същата усърдност бяха действали и по-рано, днес в Севлиево щеше да се намира единственият Музей на селското стопанство в Северна България.
–
Статията е публикувана в Информационния бюлетин на „Програма Достъп до информация“.
