Държавният департамент на САЩ: Медиите в България са подложени на корпоративен и политически натиск

Разследващи журналисти и медии, в които те публикуват, са били следени, сплашвани и обезкуражавани чрез кампании за очерняне като „врагове на държавата“

Илюстрация: pixabay.com

Три случая на репресивни мерки, предприети срещу сътрусници на „За истината“, са отразени в тазгодишния доклад на Държавния департамент на Съединените щати за състоянието на човешките права у нас. Той е публикуван в края на миналата седмица и отразява критична позиция към проблемите на медийната среда в България.

Корпоративният и политически натиск в комбинация с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийна собственост, както и регулираните от правителството ресурси в подкрепа за медиите са довели до тежко увреждане на медийния плурализъм в България. Това е записано в раздела за свободата на изразяване в тазгодишния доклад на Държавния департамент на Съединените щати, посветен на човешките права у нас.

Въпреки уточнението, че „Законът предвижда свобода на изразяване, включително за пресата, а правителството „като цяло спазва това право“, в доклада са цитирани практики и конкретни случаи от миналата годна, които будят

тревога за състоянието на медийната свобода в България.

В доклада е цитиран анализ на международната неправителствена организация „Журналисти без граници“ от юли м.г., според който разследващи журналисти и медии, в които те публикуват, са били следени, сплашвани и обезкуражавани чрез кампании за очерняне като „врагове на държавата“. Според същия анализ разследващата журналистика в България се сблъсква със „стена от мълчание“ заради корумпирани редактори и издатели, автоцензура,

натиск от страна на властите и собственици на меди,

които ги използват, за да контролират или наказват непокорните.

Един от цитираните случаи се отнася до опита на кмета на Смолян Николай Мелемов да изгони от законно наетите му офиси – общинска собственост, регионалния вестник „Отцвук“. „Издателят на вестника Зарко Маринов публикува поредица от статии, в антикорупционната онлайн платформа „За истината“, в които критикува кмета и неговата администрация“, пише в доклада.През април м.г. Административният съд в Смолян отмени акта, с който Мелемов едностранно прекрати договора на „Отзвук“. Това обаче не реши проблемите, които изданието имаше с местната власт, а само ги отложи с година. Преди седмица Маринов обяви, че все пак е бил принуден от Мелемов да напусне редакционните си офиси след изтичането на договора му с общината в Смолян, който не е бил подновен.

В доклада на Държавния департамент на Съединените щати се припомня, че до момента не са идентифициран тримата нападатели на журналиста от Националната телевизия Иво Никодимов, който бе бит на улицата в София през юли 2017 г.

Докладът цитира и други

случаи на репресия спрямо журналисти.

„През май м. г. Христо Гешов, който по това време също е публикувал разследвания за платформата „За истината“ , е бил бит пред дома си в гр. Червен бряг. След случая Гешов е заявил, че е получавал заплахи и е убеден, че нападението е в отговор на разследванията му.

„На 13 септември полицията е сложила белезници на двама разследващи журналисти и техния адвокат близо до град Радомир и ги е задържала в продължение на близо седем часа, пише в доклада на Държавния департамент на Съединените щати. Те са предупредили полицията за евентуално унищожаване на документи, уличаващи частни дружества и държавни служители в корупция. Омбудсманът, Асоциацията на европейските журналисти и други организации критикуваха правоприлагащите органи за възпрепятстване на журналистическото разследване, описвайки инцидента като „произволен арест“ и нарушение на свободата на словото“, е отбелязано в доклада.

Журналистите продължават да съобщават за

редакционни ограничения при отразяването на конкретни лица и теми,

както и за налагането на определени политически гледни точки от страна на собствениците на медии, пише в доклада. Цитирана е отново Асоциацията на европейските журналисти в България, според която самоцензурата е широко разпространена, особено в по-малките регионални медии.

Припомнен е случаят от юни м.г. когато „Нова телевизия“ не излъчи предварително записания епизод от токшоуто „Часът на Милен Цветков“, в което е трябвало да бъде излъчена информация за предполагаеми недвижими имоти на премиера Бойко Борисов в Испания. „Предаването бе спряно с обяснението, че не отговаря на стандартите за обективност и баланс на мненията, пише в доклада. Премиерът отрече да има нещо общо със случая, което предполага, че става дума за цензура или самоцензура. Нова телевизия не поднови договора за Цветков за токшоуто през есенния сезон“.

Споменато е и становище, разпростнено през юли м. г. пак от Асоциацията на европейските журналисти. В него те протестираха срещу статия, публикувана във вестниците „Телеграф“ и „Монитор“. В нея бе отправен призив към Би Ти Ви да се „прочисти“ от журналисти като водещия Светослав Иванов. Атаката срещу него беше в отговор на въпроси, които той бе задал на бизнесмен за намерението му да придобие част от издателския бизнес на Делян Пеевски, който е сочен за собственик на „Телеграф“ и „Монитор“.

„Асоциацията отбелязва, че такива атаки не са безпрецедентни „в светлината на

политическото и икономическото влияние на Пеевски“

и че те могат да се разглеждат като „заплаха за журналиста и опит да се окаже натиск върху управлението на телевизионния канал““, пише в в доклада на Държавния департамент на Съединените щати. В него се припомня също, че според сега действащото българско законодателство подобни действия се наказват с глоба от 3хил. до 15 хил. лв. и обществено порицание.

В текста на доклада е включена информация за около 200 съдебни дела за клевета годишно, завеждани от политици, държавни служители и други лица, заемащи публични длъжности. Припомнени са случаите, в които през януари м. г. журналисти в Бургас протестираха срещу две решения на Бургаския окръжен съд. С тях бяха наложени глоби в размер на 2500 лв. на сайтовете „Бургас инфо“ и „Бургас нюз“ за увреждане на

достойнството и репутацията на Петър Низамов (Перата),

самопровъзгласил се за „ловец на мигранти“. Делото заведено от него срещу двете издания беше за това, че те са препубликували съобщения на Министерството на вътрешните работи, в които той е споменат само с инициали, но са го описали като „насилник“.

Цитиран е и случай от юл м.г. когато Окръжният съд в Благоевград се произнесе срещу твърдението на общинския съветник Андон Тодоров, че статия на журналистката Мариета Димитрова в сайта „Благоевград нюз“ го е дискредитирала с твърдението, че е подкрепил кмета на града в замяна на услуги. В хода на делото съдът отхвърли жалбата за клевета, като заяви, че съветникът не е успял да докаже, че фактите, отразени в статията са неверни.

В доклада на Държавния департамент на Съединените щати за състоянието на човешките права в България е отделено място и на предвиденото в закона лишаване от свобода за период от 1 до 4 години за използване на „реч на омразата“. Според цитираните становища на Неправителствени организации обаче присъствието на националистически партии в състава на правителството окуражават техните поддръжници да прибягват редовно и без санкции към риторика, подбуждаща към омраза на религиозна, етническа и полова основа.