„За истината“ препубликува анализ на Емилия Милчева от „Дойче веле“.
За българите „държавният служител“ е събирателен образ: на намусения човек-гише, на удобното партийно назначение, известно като „калинка“ или на привилегирован чиновник. Тази представа обаче скрива много по-сложна реалност. Зад общото понятие стоят различни професии и изисквания, както и съществени разлики в заплащането – сякаш държавата работи на няколко скорости.
Но зад понятието стоят и хора, без чийто опит и умения държавната машина няма как да функционира. Те са експерти, които не са политически протежета, и служат на държавата, независимо коя партия е на власт.
По данни на НСИ 98,6 хиляди души работят в администрацията на изпълнителната власт в България – в министерствата, агенциите и териториалните им структури.
Ножицата надхвърля 1000 евро
Дойче Веле разполага с документи за основните възнаграждения в част от 18-те министерства, които показват трудни за проумяване диспропорции под общия знаменател „държавен служител“. При директорите ножицата между отделни министерства надхвърля 1000 евро, а варира значително и при останалите длъжности.
Например младши експерт във военното министерство получава близо 1570 евро основна заплата, почти колкото старши експерт в Министерство на електронното управление – 1590 евро. (МЕУ вече е част от Министерството на иновациите и растежа). Старши експерт в здравното министерство е с базово възнаграждение от 1619 евро – колкото държавен експерт, длъжност две стъпала по-нагоре, в Министерството на туризма.
Колкото по-високо в йерархията се отива, толкова повече се отваря ножицата. Докато на ниво младши експерт разликите варират от 100 до 500 евро, при ръководните и най-високите експертни позиции те надхвърлят 1000-1100 евро, което доближава две минимални работни заплати.
От данните, с които ДВ разполага, се вижда, че Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) е сред лидерите по възнаграждения. Парадоксално предвид факта, че над 80% от българската икономика се създава от частния сектор, а три четвърти от работещите са наети в частни предприятия.
На дъното е Министерството на външните работи (МВнР), лицето на българската държава по света. Ако не е парашутиран от политици – процес, съпътстващ всяко управление, професионалният дипломат трябва да владее два езика, да премине конкурс и едногодишно обучение като стажант-аташе, след което го чака още един изпит.
Директор в МИИ получава основно възнаграждение от 3249 евро, в транспортното министерство – 2682 евро, а в МВнР – 2170 евро. За началник отдел в Министерството на отбраната (МО) е предвидено основно заплащане от 2909 евро, докато за колегата му във Външно е 1776 евро. В Министерството на здравеопазването за тази длъжност обаче се полагат 2265 евро.
Към тези базови възнаграждения има допълнителни бонуси, най-значимото от които е допълнителното материално стимулиране, изплащано всяко тримесечие. По закон средствата за ДМС, които се разпределят, не трябва да надвишават 30% от общите разходи за персонал в съответните институции. Размерът на ДМС зависи от бюджета и вътрешните правила на съответното ведомство, което прави крайните възнаграждения още по-трудни за сравнение.
Не само българските дипломати са в неизгодна позиция. Главен експерт в МО e с основна заплата от 2145 евро, а колегата му в Министерството на културата – с 1539 евро. Държавен експерт в отбраната взема 2532 евро, докато в Министерството на младежта и спорта основното възнаграждение е с близо 500 евро по-ниско. Основната заплата на главен специалист във Външно обаче е под 1000 евро, докато за спортното, здравното, транспортното и икономическото министерство варира между 1100-1400 евро. За сравнение за старши специалист – длъжност преди главния, и то със средно образование в МВР е определенаосновна заплата от 1312 до таван от 2286 лева (671 до 1169 евро).
Данните показват, че държавата няма единна политика за оценка на онези, които ѝ служат, и създава неравенства между собствените си администрации.
Пенсионерите – кога?
Неравенствата не свършват с размера на заплатите. Докато част от администрацията трудно привлича млади кадри, в МО и МВР хиляди хора продължават да получават едновременно заплата и пенсия. А размерът на пенсията в сектор “Сигурност” е 941,38 евро или с над 80% повече от средната за страната.
През ноември м.г. в МВР са работели 6658 пенсионери, от които 4779 са полицаи и пожарникари, съобщи тогава “Свободна Европа”, като се позова на писмо на заместник-министъра на вътрешните работи Филип Попов до синдикат. Половин година по-късно вътрешният министър Иван Демерджиев съобщиза 1098 служители на пенсионна възраст в МВР. Какво се е случило междувременно с останалите над 5000 не става ясно.
В МΟ към април 2026 г. работят 3495 души, навършили пенсионна възраст, и други 821 в търговските дружества. Предвидените за полицаите и военните до 20 брутни възнаграждения при окончателно напускане често се изтъкват като аргумент за работещите в системите пенсионери. Това обяснение обаче изглежда несъстоятелно, тъй като държавата така или иначе продължава да плаща заплатите им месец след месец, вместо да плати наведнъж. А мнозина остават в системата значително по-дълго от 20 месеца след пенсиониране.
Публикуваната в Държавен вестник наредба показва основните заплати в МВР. Те са в сила и в момента, докато не бъде приет бюджетът за 2026 г., в който са заложени нови увеличения от 1 януари.
Началник на отдел в МВР получава основна заплата от 4281 лева (2189 eвро), директор на главна дирекция – 5443 лева (2783 eвро), главен разследващ полицай – близо 3900 лева (1980 евро). В МΟ за началник отдел щатът е около 2909 евро, а за държавен експерт – 2532 евро.
Освен това за полицаите и за военните прослуженото време се заплаща с по 2% върху основната заплата за всяка година стаж, но не повече от 40%. Предвидени са и други специфични добавки.
Впрочем, клас прослужено време от 0,6% се заплаща и на наетите по Кодекса на труда в администрацията. Синдикатите дори настояваха този механизъм да бъде възстановен и за държавните служители, изчислявайки, че би струвало 480 млн. лева.
Каква администрация искаме
Въпросът с осигуровките на държавните служители в България обаче няма да намери разрешение. На заседанието си вчера Националният съвет за тристранно сътрудничество така и не постигна съгласие по предложението те поетапно да започнат да плащат лични осигурителни вноски. Правителството и синдикатите се обявиха против законопроекта на „Демократична България“, докато работодателските организации го подкрепиха.
Правителството на Румен Радев не е готово да отвори фронт с близо 100-те хиляди заети в администрацията в навечерието на президентските, а догодина и на местните избори.
Но България няма нужда нито от евтина, нито от привилегирована администрация. Истинският въпрос не е дали администрацията струва скъпо, а дали гражданите получават администрация, която си заслужава цената.
