Илюстративна снимка на „За истината“
Общинският съвет в Дряново не прие отчета на читалище „Надежда-1925“ в с. Туркинча за 2024 г. Това е единственият читалищен отчет, който съветниците отказаха да гласуват, но освен размахване на пръст към митичната културна институция, действието не означава нищо друго.
В България няма законово основание да се спре субсидията на едно читалище, без значение дали то има дейност и така напълно законно пари за култура отиват незнайно къде, но не и за култура.
Село Туркинча в община Дряново има трийсетина души население, но това не пречи в него да има две читалища. За едното – „Надежда-1925“ никой нищо не знае. Негов председател е Манол Петров, който от създаването на читалището през 2019 г. редовно подава отчет за дейността му и участва в разпределението на субсидията и за останалите читалища.
„Манол съм го виждал само веднъж, той в селото не се появява“,
казва пред „За истината“ кметският наместник на с. Керека Йордан Дойнов, който обслужва административно и с. Туркинча. А на въпроса работи ли читалището казва: „От пет години, откакто съм кмет, не съм чул нещо да се прави. Затова хората си направиха второ читалище“.
Манол Петров може да не ходи в с. Туркинча, а читалището, на което е председател, да няма дейност, но за 2022 г. е получило почти 8700 лв. годишна субсидия, се вижда от публичните отчети, които всяка година до края на март читалищата подават пред местния Общински съвет.
Този отчет, както и следващите два – за 2023 и 2024 г., си приличат твърде много както в разходната част, така и в частта, която съдържа данни за клубовете и съставите към читалището.
За букети, снимки, командировки и съобщителни услуги
са част от разходите на читалище „Надежда-1925“. Има и за осветление и отопление, както и канцеларски материали. Подозрението, че под съобщителни услуги с държавната субсидия председсателят плаща личния си мобилен телефон е основание да бъде попитан лично. На номера, посочен за връзка с читалищното ръководство в Търговския регистър обаче, оператор отговаря „такъв номер не съществува“. Друга възможност за връзка с Манол Петров, когото никой в с. Туркинча не е виждал с години, се оказва невъзможна.
На раздумка, плетиво, игра на шах и табла
преминава дейността на единствения постоянно действащ, според отчета, клуб в читалище „Надежда-1925“. Клубът се казва „Трета възраст“ и в него членуват седем души, които освен на сладки приказки, плетка и табла, се занимават с „организиране и подготовка на празници и др.“. Това пише в читалищните отчети за последните три години.
Без съмнение тази дейност приляга повече на пенсионерски клуб и е много встрани от призванието на читалището да бъде средище за съхранение, обогатяване, съхраняване и предаване на българските традиции и култура.
В един от трите временни клуба, наречен „Фото“, пише, че членуват трима души, „които заснемат природни забележителности“. В другия временен клуб, „Шах“, раководен от самия Манол Петров, представен като кандидат майстор на спорта по шах, също членуват трима души, които се занимават с „разучаване на различни системи, гамбити, игра в блиц турнир“. Не е посочено в колко турнира членовете на клуба са пробвали усвоеното, няма информация какво се случва и със заснетите природни забележителности.
Последният временен клуб е по туризъм и осемте му члена „посещават различни обекти и забележителност из района и в страната“, т.е. ходят на екскурзии, ако изобщо има такъв клуб и той не е създаден само, за да се отчитат в края на годината разходи за командировки.
Читалището има и три формации – „Болярско настроение“, „Трапезица“ и трио „Болярка“, но не е ясно къде се изязяват, защото липсват данни за концертна дейност.
Съгласно чл. 23, л.1 от Закона за народните читалища предвидените от държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия, в която участва представител на съответната община и се предоставят за ползване. Целесъобразността на това разпределение не подлежи наа контрол от съда.
Читалища – „хранилки“ безнаказано нарушават закона и собствените си устави
Общинският съвет всяка година получава отчетите на читалищата, които съветниците могат единствено да коментират и да гласуват за сведение. Дори да не гласуват тези отчети, това няма да се отрази по никакъв начин на читалищната дейност или бездейност. Единственото, което може да се случи, е комисията, назначена да разпредели парите за субсидия, да намали бюджета на някои от тях.
Общината е своеобразна пощенска кутия за парите на читалищата. След като ги получи тя ги нарежда по сметката на всяко читалище. Кметът не може да влияе върху размера на субсидията. Ако обаче една читалищна сграда се нуждае от ремонт, а парите от субсидията й не могат да го обезпечат, те се отпускат от общинския бюджет (чл. 23, ал.2 от Закона за народните читалища).
За последните три години читалище „Надежда-1925“ в с. Туркинча е получило 14 837 лв. държавна субсидия, според публичните му отчети. Къде и за какво са похарчени тези пари е загадка.
Тази статия е създадена с подкрепата на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.
