Снимка: Венелина Попова
От години популацията на боровата процесионка (вид гъсеница), в старозагорския парк „Митрополит Методий Кусев“ известен повече с името Аязмото, се увеличава и заедно с корояда представляват сериозна опасност за иглолистните дървета. Като добавим паразитната растителност и сушата през последните години, която унищожи голяма част от младите насаждения, оставени да оцеляват без да бъдат поливани, бъдещето на историческата част на парка, обявена за Национален паметник на недвижимото културно наследство, изглежда нерадостно.
В началото на четвъртия си мандат кметът Живко Тодоров обяви, че Общината ще има ново отношение към зелените площи, но това не му попречи скоро след това да разреши изсичането на всичките около 100 дървета в частен имот,
който преди това е бил част от специално създаден парк към бившата Партийна школа на БКП в града. Подобно безотговорно поведение демонстрираха и общинските съветници, които гласуваха абсолютно незаконно предложение за промяна на ОУП на града, за да може бивш офицер от ДС, днес бизнесмен, да си построи вилно селище в землището на село Сулица.
За целта ще трябва да изсече цяла гора, която в общия устройствен план фигурира като зелена площ.
Като част от „новото“ отношение към зелените площи днес зам. кмета на града Радостин Танев обяви пред журналисти, че в края на този управленски мандат, тоест към края на 2027 г. в Стара Загора ще има 123 хиляди дървета, тоест на всеки старозагорец ще се пада по едно дърво.
Това обещание гали ухото, но каква е реалността
Още в проекта за реконструкция на парк Аязмото, финансиран от ЕП „Региони в растеж“ със 7 млн. лева, за прочистване на растителността и залесяване са заложени 480 хил. лв. От тях 200 хил. лв. са за затревяване на 150 дка площи, 30 хил. лв. за прочистване,
а за най-важната дейност – засаждане на нови дървета и възстановяването на изчезналите ценни видове остават 250 хил. лв., което е приблизително 4% от общото финансиране попроекта без ДДС.
Още през 2017 г. при представянето на проекта ландшафтната архитектка Корнелия Матарова заяви, че състоянието на парка от години е занемарено и тежко, не е извършвана санитарна сеч и почистване на паразитната растителност. Думите й тогава бяха,
че ако започнат да се изсичат заразените от корояда дървета, от парка няма да остане нищо.
Пак тогава имаше разминаване между заложените в проекта за залесяване над 70 нови видове дървета и посочените от Матарова 110 вида. Тогава нейни колеги в града коментираха, че никой не е търсил тяхното мнение кои дървесни видове трябва да бъдат подновени, още повече защото ценните видове от години постепенно изчезват. А тъкмо те са били основание затова историческата част на Аязмото да бъде под закрилата на Националния институт за паметниците на културата.
На пресконференцията днес в община Стара Загора нито зам. кметът Радостин Танев, нито началникът на звено „Озеленяване“ Николай Стоев можаха да кажат колко от тези ценни дървесни видове в парка са оцелели и какви грижи се полагат да тях.
Но обявиха, че 10 от тези специални видове са напълно изчезнали, без да могат да посочат кои точно.
Според Стоев през последните две години са били засадени над 10 хиляди дървета, главно в изпепелените от пожари местности в северозападния край на Стара Загора като местността „Зайчева поляна“, например, която се намира в покрайнините на незаконно застроените общински терени от ромите. Продължавала работата и по паспортизацията на дърветата в града, която трябваше да е отдавна факт.
През есента от общината планират да създадат комисия от специалисти, която трябва да направи пълен оглед на парк Аязмото. След това то ще бъде разделено на квадранти и ще започне премахването на изсъхналите и паднали дървета.
Мероприятията за ограничаването на популацията на боровата процесионка ще бъдат комплексни. Няма да се използват химически инсектициди, които заедно с вредителя могат да унищожат и цялата екосистема на гората, а биологични методи, които да пресекат миграцията на процесионката, както и механичното отстраняване на гъсениците, които ще бъдат събирани и унищожавани в инсинератори.
В началото на пролетта ще бъде пусната и напоителната система в парка и тогава ще стане ясно каква част от нея е реално действаща. Според зам. кмета Радостин Танев миналата година тя е била ремонтирана преди започване на залесяването, но голяма част от нея е била компрометирана умишлено от недобросъвестни граждани.
Шест години след реализацията на проекта за реконструкцията на парк „Аязмото“ общинската власт не е направила публичен отчет пред обществеността какъв е ефектът от усвоените седем милиона лева. Може би администрацията на кмета Тодоров не намира това за необходимо, обаче гражданите го очакват. Защото имат много въпроси, на които очакват адекватни отговори.
