Скрийншот: „За истината“
Журналисти, представители на неправителствения сектор и граждански активисти активно използват правото на достъп до информация, за да разкриват нередности и защитават обществения интерес, но често стават обект на съдебни искове, чиято цел е сплашване и обезкуражаване.
Очакваните законодателни реформи за защита на свободата на словото се бавят, без ясна причина. Съществува и риск от влошаване на средата, ако върховните съдилища признаят право на юридически лица да водят искове за неимуществени вреди от публикации.
На този фон продължават опитите на партия „Възраждане“ за въвеждане на закон за „чуждестранните агенти“, което е още една заплаха за свободното изразяване. Тревожен сигнал за ограничения в свободата на словото е и искането на прокуратурата да изключи чувствителна обществена информация от обхвата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Това е обобщен и силно съкратен вариант на състоянието на достъпа до информация в България през 2024 г., представено в доклад на „Програма достъп до информация“ (ПДИ). Автори на доклада са д-р Гергана Жулева, Александър Кашъмов – ръководител на правния екип на ПДИ и адвокатите Кирил Терзийски и Стефан Ангелов, а текстът се фокусира върху релевантните събития и процеси през изминалата 2024 г., свързани с достъпа до информация, както и с правото на информация в по-широк план.
Опасност за свободата на словото – могат ли юридически лица да съдят журналисти за обида
Докладът се спира на разгледанития през 2024 г. въпрос от Върховният касационен съд и Върховният административен съд дали юридическите лица са легитимирани да претендират т.нар. „неимуществени вреди“, т.е. дали търговски дружества и държавни институции имат право да завеждат дела срещу журналисти и медии за обида, накърнена репутация или емоционални щети.
ПДИ представи свое становище в открито съдебно заседание, в което отбеляза, че ако това бъде допуснато, стотици хиляди фирми и държавни институции ще придобият възможност да съдят журналисти и медии за критични публикации, дори когато в няма нито лъжа, нито клевета.
Въпреки, че и към момента юридическите лица не могат да претендират неимуществени вреди срещу медии и журналисти, има такива искове – делото „Лев инс” срещу „Медиапул“ за скандалните 1 млн. лв., на АЕЦ Козлодуй срещу Наталия Станчева за 500 хил. лв., на „Еврохолд“ срещу „Бивол“ за 50 хил. лв., Веселин Марешки и фирми, свързани с него срещу Валя Ахчиева и др.
Необходима е съдебна реформа – Европейският съд по правата на човека постанови две важни решения срещу България
Журналистът Росен Босев от „Капитал“ бе осъден за клевета след публични критики към председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, въпреки че съдията по делото Петя Крънчева отхвърля искането на журналиста да си направи отвод, поради това че е била обект на негови критични статии, заявявайки, че не ги е чела.
През 2024 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решение по делото Босев срещу България. Случаят, посочват в доклада си от ПДИ, е от съществено значение и показва системни проблеми на съществуващата среда.
Обстоятелството, че при съмнителна безпристрастност на съдията в очите на обществото тя не си е направила отвод и същевременно е потвърдила санкция за журналиста, автор на критични статии за нея, е прието от Европейския съд за правата на човека за нарушение както на свободата на словото на Босев и на изискването за справедлив процес.
Гиргинова срещу България: Класифицирана информация не означава пълно скриване от обществото
Галина Гиргинова е журналист от сайта „Съдебни репортажи“ и е поискала през 2015 г. по реда на ЗДОИ достъп до мотивите към оправдателната присъда на състав на Софийския градски съд (СГС) по отношение на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и други служители, обвинени за неупражнен контрол при прилагането на специални разузнавателни средства.
СГС отказва да предостави копие от мотивите или част от тях позовавайки се на класифицирана информация. Гиргинова обжалва с помощта на ПДИ отказа пред Административен съд София-град (АССГ), който отхвърля жалбата. Следва обжалване и на това решение пред Върховния административен съд, който през 2017 г. окончателно приема, че достъп до мотивите не се дължи, тъй като редът по ЗДОИ е неприложим, а узнаването на съдържащата се в тях класифицирана информация би дала възможност жалбоподателката да узнае как функционира системата за тайно следене.
С решение от март 2025 г. ЕСПЧ препотвърждава практиката си, че достъпът до информация, която е от значение за обществения дебат, попада в обхвата на свободата на изразяване. В решението се подчертава общата значимост на публичността на съдебните решения за демократичното общество и допълва, че дори да е легитимно ограничението на правото на информация, свързано с националната сигурност и класифицираната информация, то скриване на цялото съдържание от обществото не е оправдано.
Положителен момент през 2024 г. е че Законът за достъп до обществена информация не бе променен, нито са регистрирани такива инициативи. Това обаче не попречи да
се търсят други правни средства за подкопаването на ефективността му, посочват авторите на доклада.
През 2024 г. ПДИ продължи да води делото срещу политическа партия „Възраждане“ за публикувани от нея над 800 ЕГН-та на членове на органите на фирми, фондации и сдружения, определени от самата партия като „чуждестранни агенти“. Делото е висящо по касационна жалба пред Върховния административен съд.
Любитна част от доклада на ПДИ са историите зад някои от делата, които фондацията води, както и информация за всички съдебни дела, образувани по отказана или частично предоставена информация от институциите.
Представени са и препоръки, свръзани със законодателството по отношение на предоставянето на обществена информация.
Докладът е достъпен ТУК
Видео от пресконференцията, на която беше представен – ТУК
