За обикновено горещия летен сезон в България, през 2018 г. държавата е обявила търг за осигуряване на 570 МВт студен резерв. В същото време сравнителни данни показват, че студеният резерв през зимата обичайно е 700 МВт.
Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) е подала сигнал до Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), Министерството на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заради решение на държавно дружество да плати милиони левове за поддържане на т. нар. студен резерв на „ТЕЦ Варна“ ЕАД, чиято техническа изправност е под въпрос. Според фонда по този начин се предпоставя евентуална заплаха за енергийната сигурност, като част от националната сигурност на България.
„Антикорупционният фонд“ е подал сигнал и до Национална агенция за приходите (НАП) във връзка със съмнения за избягване на данъци при придобиването на „ТЕЦ Варна“ от почетния председател на ДПС, Ахмед Доган, през август 2018.
През 2018 г. „ТЕЦ Варна“ спечели
договори над 27 млн. лв.
от търговете за студен резерв, без да е ясно дали може да ги изпълни. А в края на май т.г. „Капитал“ публикува информация, според която държавната компания Електроенергиен системен оператор е наложила на централата санкции в размер над 2 млн. лв. Решението е било взето, след като са установени проблеми в часовете, в които блоковете на централата са работили за осигуряването на студен резерв. С други думи държавата е платила за нещо, за което е съществувал рис да не бъде доставено.
Турбините на ТЕЦ „Варна“ са били спрени от експлоатация на 1 януари 2015 г. От този момент нататък те
не са били ремонтирани и не им е извършвана профилактика
Според „Капитал“ реалното състояние на централата става ясно от публикувани от самата нея документи към обществени поръчки за спешен ремонт на оборудването на блок №6. Според тях заради пробиви в системите „не може да се регулира котелът и е невъзможно да се управлява съгласно зададените мощности от системния оператор“. Взето е било решение, че е необходимо в най-кратък възможен срок да се изведе котелът в планов ремонт за пълно отстраняване на дефектите, но впоследствие обществените поръчки са били прекратени с мотива, че „Булгартрансгаз“ не може да осигури в рамките на 2019 г. необходимото количество природен газ за работата на три енергоблока.
Според Бойко Станкушев, директор на „Антикорупционния фонд“, задълбоченият анализ на историята на „ТЕЦ Варна“ – от приватизацията през 2006, до 2017, когато нов собственик става
варненската компания „Сигда“ без никакъв опит в енергетиката,
до август 2018, когато Ахмед Доган купува мажоритарния дял от нея, поражда редица тревожни въпроси за възможността на държавните институции да защитават обществения интерес в ситуации, в които са намесени съществени материални интереси на влиятелни лица.
„Обобщихме част от съмненията и въпросите си в тези четири сигнала до институциите, казва Станкушев. Настояваме за обстойна проверка на целия казус“.
Фондът разпространи и видео материал с някои от най-любопитните факти от историята на доскоро втората по големина топлоцентрала в България. Видеото можете да видите тук.
Отговорност за разпределянето на студеният резерв – мощности, които стоят в готовност и се активират само при нужда, за да компенсират резки скокове в потреблението на електроенергия – носи Енергийният системен оператор.
Точно през 2018 г. обаче, когато ТЕЦ „Варна“ собственост на Доган
без ясен мотив бе сменено цялото ръководство
на държавния оператор. Изключително любопитен факт е, че именно новото му ръководство обявява търга за рекордните 570 МВт мощности, необходими като студен резерв за летния сезон на 2018.
От „Антикорупционния фонд“ посочват за сравнение данни, според които студеният резерв през зимата обичайно е 700 МВт.
Изборът на „ТЕЦ Варна“ като доставчик на резерва е направен след внезапен отказ от страна на държавната „ТЕЦ Марица Изток – 2“ от договор след спечелен търг за предоставяне на студен резерв. От този и последващи търгове, през 2018 г. на централата, собственост на почетния председател на ДПС са платени 2,8 млн. лв. за периода май – юли 2018 г. и 24,9 млн. лв. за периода август – октомври 2018 г. само за осигуряването на студен резерв. Освен това централата е получила и допълнителни плащания в неизвестен размер за активиране на студения резерв.
От Антикорупционния фонд посочват следните факти, които според експертите му, са
основание за съмненията
в техническата изправност на ТЕЦ „Варна“ и възможността на централата да изпълнява договорните си задължения:
- На 5 септември 2017 г. КЕВР разрешава на „ТЕЦ Варна“ да изведе от експлоатация енергийни блокове № 1, 2 и 3. Към момента варненският ТЕЦ е лицензиран да произвежда електрическа енергия чрез оставащите три енергоблокове, а от тях, единствено за енергоблок № 6 има публично разпространена информация, че е преминал необходимите тестове и може да функционира безопасно като източник за предоставяне на студен резерв.
- В отговор на журналистически въпрос през май 2019 г., Енергийният системен оператор заявяват, че „не са извършвали проверки на място в ТЕЦ „Варна“ за експлоатационна годност на съоръженията, тъй като нямат подобни задължения съгласно българското законодателство.
- В началото на 2019 г., „ТЕЦ Варна“ открива процедури за възлагане на обществени поръчки за ремонт на блок №6. Съгласно обосновката на поръчките, „ремонтите на блок 6 са изключително спешни поради значителни пробиви и критично изтъняване на елементи от котелната система, вече довели до поредица от принудителни спирания на блока и неуправляемост на процесите“. Според ръководството на централата, тези обстоятелства са сигнал за не добра експлоатационна надеждност и потенциално системно авариране на котела по време на работа в бъдеще. Това на практика означава невъзможност да бъдат изпълнени договорните отношения със системния оператор. Впоследствие, ръководството на „ТЕЦ Варна“ отлага ремонтите за 2020 г. поради икономическа нецелесъобразност.
Неясно остава по какъв начин „ТЕЦ Варна“ планира да изпълни задълженията си към Електроенергийния системен оператор до 31 юли т.г. при положение, че единственият енергоблок, с който е било възможно да се направи това, е
„неуправляем“,
според преценката на самото дружество. Неясно остава и как ТЕЦ-а изпълнява лицензионните си задължения за използване на енергийни обекти, отговарящи на нормативните изисквания за безопасна експлоатация и за опазване на околната среда.
Освен това, в края на юни предстои нов търг за студен резерв за следващ едногодишен период. Щом Електроенергийният системен оператор не проверява експлоатационната годност на кандидатите за студен резерв и спешните ремонти на блок 6 са отложени за 2020 г., в случай, че „ТЕЦ Варна“ спечели новия търг, рискът за енергийната сигурност на страната е още по-съществен, твърдят от „Антикорупционния понд“.
От там настояват институциите, занимаващи се с енергетиката и енергийната сигурност на страната да осъществят контролните си правомощия по Закона за енергетиката и да се произнесат относно
съмненията за ниска експлоатационна годност
и неизпълнение на лицензионни задължения на варненската електроцентрала. При установени нередности следва да бъдат дадени задължителни предписания, да бъдат наложени принудителни административни мерки и административни наказания, искат от фонда.
С изпратения днес сигнал до ДАНС се отправя призив за извършване на проверка и даване на гаранции, че не е налице опасност за енергийната и екологичната сигурност, като съществен елемент на националната сигурност на страната.
От „Антикорупционния фонд“ искат също Националната агенция по приходите да провери
сделките между свързани лица
в механизма на придобиване на „ТЕЦ Варна“, реалните плащания и произхода на средствата за извършването им, както и заплащането на дължимите данъци по сделката.
Снимка: „За истината“
ТЕЦ „Варна“ беше продадена
от електроразпределителното дружество „ЧЕЗ“ в края на 2017 г., а неин купувач през компанията „Сигда“ стана близкият до ДПС бивш транспортен министър Данаил Папазов. Той е бил изпълнителен директор на държавното „Пристанище Варна“ от 2001 – 2013 г. По това време, само на 21 години председател на Борда на директорите на пристанището става Делян Пеевски.
В началото на август м.г. Папазов прехвърля на Доган 70% от централата, 30% запазват сина и дъщеря му. Самият Папазов става изпълнителен директор на „Сигда“.
