„Истина под натиск“ – това беше мотото на шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“, което се проведе в София на 14 май. Медийни експерти от няколко континента обсъдиха в детайл състоянието на свободните медии във времена на безпрецедентен натиск, спиране на предавания и дезинформация, задвижвана от изкуствен интелект. Участниците се обединиха около тезата, че днес независимата журналистика рядко бива заглушавана чрез явна цензура: тя по-скоро се подкопава от икономически фактори, политическа зависимост и малки компромиси на редакционно ниво. Конференцията се организира от World Press Institute (WPI) в партньорство с Фондация „Америка за България“ (АЗБ) и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България), пишат от АЕЖ, публикуваме акценти от нея.
Трудният път
Нанси Шилер, президент и изпълнителен директор на „Америка за България“ (ABF), откри събитието с една история от преди повече от 30 години: високопоставен конгресмен от САЩ завежда гражданско дело срещу тогавашният й работодал. По време на процеса той заявява: „Истината не ме интересува. Реалността е въпрос на гледна точка“.
„Залети сме от пропаганда, дезинформация и алгоритми, които водят до поляризация и срив в доверието, а много политици не правят нищо, за да го възстановят. Ето защо нуждата от качествена журналистика никога не е била по-голяма, а задачата ви – по-трудна“, обърна се тя към публиката и допълни: „Ангажиментът на фондацията към независимата журналистика остава непроменен вече 17 години. Демокрациите ни зависят от нея“. Колкото до делото, Шилер сподели развръзката, а именно, работодателят й печели, а конгресменът губи изборите няколко години по-късно. Така че понякога истината побеждава.
Мария Черешева, председателка на АЕЖ-България, разказа на присъстващите, че предната вечер е чула следното – за да кажеш истината, понякога трябва да излъжеш „Като журналистка не мога да се съглася с това“, заяви тя: „Ние сме избрали трудния път на истината.“
В дните преди конференцията AЕЖ-България временно преименува пл. „Журналист“ – малкият софийски площад със статуята на дисидента Георги Марков – на „Площад Цензуриран“, за да направи цензурата, по нейните думи, „по-видима“. Сто и трийсет журналисти са убити по целия свят миналата година. Това е най-голямата цифра, отбелязана досега, каза Черешева и допълни, че насилието в такива мащаби не е характерно за България, но цензурата у нас действа като „нещо в сенките, нещо, за което знаем, че е там, но не можем да обясним или покажем“. Кампанията по преименуването на пл. „Журналист“ е получила широка подкрепа от жителите на района. „Хората искат истината“, каза предсетдателката на АЕЖ-България: „Те не бягат от нея. Бягат от това да бъдат заблуждавани и лъгани.“
Дейвид Макдоналд, председател на борда на директорите на World Press Institute (WPI), разгледа събитието в контекста на шестгодишна хронология на събитието, започнала в София през 2021 г. Той посочи, че предишните издания са били посветени на журналистиката в ерата на интернет, дезинформацията, изкуствения интелект, изборите по света и въпроса кой има правото да разказва една история – теми, които темата „Истината под натиск“ обединява в себе си.
Самият институт WPI, основан в Минеаполис-Сейнт Пол преди повече от шестдесет години, организира ежегодна двумесечна стипендиантска програма в САЩ, чиито участници вече наброяват над 600 души от повече от 100 държави. С подкрепата на фондация „Америка за България“ български журналист се присъединява към всеки випуск през изминалите дванайсет години.
Макдоналд отбеляза още, че Минеаполис отново се е завърнал в международния новинарски поток тази година заради акциите на ICE (федералните имиграционни служби), при които загинаха двама американски граждани – теми, които лекторите от конференцията засегнаха пряко.
Без ефир, но не и без глас
Първият панел от конференцията беше с участието на Мария Цънцарова, бивша водеща от bTV, свалена от ефир малко през декември 2025 г.. Тя „задавала твърде много въпроси, изисквала обосновка за редакционните решения и защитавала правото на опозицията на ефирно време“.
Българската цензура, каза тя, рядко се проявява като пряка забрана; тя действа чрез малки редакционни решения – „тази тема не е интересна“, „твърде сложна е за хората“, „не можем да имаме опозиция без предствител на правителството“ и така докато определени истории просто престанат да се появяват. Това, което я изненадало, каза тя на конференцията, не било самото уволнение, а случилото се след това – подкрепата на колеги от конкурентни медии и на граждани.
В средата на февруари, заедно с няколко уважавани колеги, Мария Цънцарова съоснова Фондацията за независима журналистика и платформата „Извън ефир“, финансирана изцяло от дарения. „Единственият ни шеф е нашата аудитория“, каза тя. Платформата беше домакин на това, което тя описа като единствения истински предизборен дебат в България, привличайки над два милиона гледания – нещо, недостижимо за която и да е национална телевизия. Веднага след това „Извън ефир“ публикува разследване за зависимостите в съдебната система, което предизвика реакция от правителството в рамките на 24 часа. „Не се нуждаем от големи медии, за да бъдем видими.“, подчерта Цънцарова: „Журналисти като нас правят големите медии видими“.
Следващият панел пренесе същия проблем на глобално ниво. Стивън Капус, президент и главен изпълнителен директор на Радио „Свободна Европа“ заяви, че „живеем във времена на информационна война, в която, за съжаление, и добрите губят ценни позиции“. Той посочи, че в Иран от повече от три месеца е в сила това, което той описа като най-успешната интернет блокада, налагана някога: персийската служба на медията – Радио „Фарда“, е загубила 90% от аудиторията си в социалните мрежи за една нощ и сега достига до иранските потребители главно чрез къси, средни вълни и сателит. Русия е блокирала 8700 уебсайта и седем VPN протокола, но въпреки това само през март руснаците са изтеглили 9.2 милиона VPN приложения. В Китай „Великата китайска интернет стена“ (The Great Firewall) в момента наблюдава над 10 000 уебсайта, използвайки изкуствен интелект и мрежови пакети (deep-packet inspection).
Радио „Свободна Европа“ също плати тежка цена. След месеци на съдебни битки и двупартийна подкрепа в Конгреса, президентът Тръмп в крайна сметка одобри финансирнане за RFE/RL, но в намален размер; в резултат на това 75-годишната медия загуби приблизително една трета от бюджета си и закри българската, румънската, унгарската и пакистанската си служба. Нови частни фондации в Чехия и Украйна продължават част от дейността на редакциите – включително тази в България, ръководена от Иван Бедров.
Днес свободните медии в цяла Европа са изправени пред сериозен недостиг на финансиране, докато авторитарните режими водят мащабна информационна война, подчерта Стивън Капус. В държави като Иран, Русия и Китай интернет блокадите и цензурата не са просто технологично неудобство, а оръжие, използвано за прикриване на репресии и насилие. В тази агресивна среда инструментите за заобикаляне на цензурата — като VPN мрежите, криптираните съобщения и сателитния интернет — вече не са лукс или потребителско предпочитание, а „инфраструктура на съпротивата“, която е толкова важна за свободата, колкото е артилерията на реалното бойно поле. Дори и най-добрата журналистика губи смисъл, ако не може да достигне до хората, а цената за нея е огромна. В момента редица журналисти лежат в затвори само заради работата си, заяви изпълнителният директор на Радио „Свободна Европа“.
За да се противодейства на този натиск, е необходимо спешно увеличаване на финансирането за независими медии и защитни технологии, включително чрез публично-частни партньорства. По думите на Капус: свободната преса не е даденост, а синоним на самата демокрация, затова изграждането на инструменти за сигурно разпространение на информация е единственият път напред. „В крайна сметка, както десетилетният съвместен натиск на журналисти и дисиденти срути Берлинската стена, така и днешните дигитални стени ще паднат, стига всички да продължим да натискаме здраво заедно – защото неуспехът не е вариант“, каза в заключение той.
Празният център
Дейвид Шулц, професор по политически науки в университета „Хамлайн“ в Минеаполис, представи една по-широка перспектива по темата: „Истината под натиск“. Той посочи, че през 1976 г. общественото мнение в САЩ е формирало почти перфектна камбановидна крива (нормално разпределение), което включва центристки кандидати, 120 оспорвани до последния момент избирателни района за Конгреса, 10 до 15 процента „плаващи“ гласоподаватели и постоянен поток от двупартийно законодателство.
Днес кривата на американската политика е коренно различна: избирателите се изместват все по-наляво и все по-надясно, като оголват центъра; партиите вече не номинират центристки кандидати; останали са едва около 30 до 40 оспоравни района, а делът на плаващите избиратели е от нула до пет процента.Основната причина за това, според Шулц, се крие в икономическото преструктуриране, смяната на поколенията и трансформацията на медиите от традиционния ефир към социални мрежи. Новините, които някога са достигали до всички, сега достигат само до единомишленици.
В тази среда междинните президетски избори през ноември стават по-трудни за прогнозиране. Одобрението за президента Тръмп, което е около 35%, в нормална ситуация би означвало силна вълна от подкрепа в полза на Демократическата партия; но самата Демократическа партия, отбеляза Шулц, отчита 60% неодобрение. Проблемът по думите му е, че тя залага на едно-единствено отрицателно послание – „ние не сме Тръмп“, без да предлага ясна алтернатива.
Въпросът, който действително ще реши вота на избирателите, според него е свързан с базовата покупателна способност: „това, което наричам темата за млякото, хлябът и яйцата“. Прогнозата му беше предпазлива: възможно е крехко мнозинство за демократите в Камарата на представителите, Сенатът вероятно ще завърши близо до съотношение 50 на 50, а дори да има изборна победа, предупреди той, тя може да не даде на спечелилата партия реалната възможност да управлява.
Общността като източник
Джон Колинс, репортер в Minnesota Public Radio, използва презентацията си, за да пренесе участниците в конференцията в Минеаполис. По-рано тази година федералното правителство изпрати около 4000 имиграционни агенти в Минесота – град с население 5.5 милиона души. Маскирани служители в автомобили без обозначения, задържаха хора на улицата, каза Колинс, сред които притежатели на зелени карти, бежанци със статут и американски граждани. Децата спряха да ходят на училище; класните стаи се опразниха, а двама цивилни бяха убити от федералните агенти. Срещу тях няма повдигнати обвинения, подчерта Колинс.
Историята, която той помоли присъстващите да запомнят от Минесота, не е свързана толкова с рейдовете на ICE, колкото с реакцията на местните общности. Кафетата са подсигурявали свирки, за да може всеки да сигнализира за автомобили на федералните агенти; съседи са патрулирали пред училища и детски градини, за да няма посегателства срещу деца; доброволци са обикаляли с храна и покупки по домовете на уязвимите. След седмици на продължителна съпротива от страна на общността, каза Колинс, администрацията отстъпи за първи път през настоящия мандат.
Намираме се в епична битка за демокрацията, журналистите не могат просто да твърдят, че са „важни“ – трябва да го докажат с действията си, заяви Джон Колинс. Всеки истински журналист, независимо дали е независим или обвързан с кауза, всъщност е защитник на ценности като свободата на словото, демокрацията, прозрачността и отчетността на властта. Такъв пример е Минеаполис, където без силната местна, независима, медийна екосистема светът никога нямаше да разберем за полицейското насилие и за бруталните акции на администрацията на Тръмп.
В крайна сметка ролята на журналистите е да служат на своите общности и да държат власт имащите отговорни, водени не от идеологии, а от дълбок ангажимент към истината, заяви радио журналистът. Бъдещето на професията зависи изцяло от подкрепата на обществото и от това доколко журналистите са успели да убедят хората да ни вярват. Защото, когато авторитаризмът реши да атакува и да закрие дадена медийна организация, единствено гражданите ще бъдат тези, които могат реално да се застъпят и да я защитят, каза в заключение Колинс.
Въпросът за обективността
Следващият панелист в конференцията беше Паулина Грим – финландски радио и телевизионен водещ с двадесетгодишен опит в обществената медия Yle и настоящ стипендиант на World Press Institute, изследващ активистката журналистика. Тя започна с въпрос към публиката: кой в залата вярва, че може да бъде напълно обективен? Нито една ръка не се вдигна. Обективността, продължи тя, не е заложена в основополагащите принципи на журналистиката, а е въведена като търговско решение; в началото на ХХ век, когато Associated Press осъзнава, че една-единствена непартийна версия на новините може да се продаде на много по-широка аудитория, отколкото конкуриращи се партийни интерпретации. „Обективността звучи много антикапиталистически, но в зората на медийния пазар изобщо не е била такава“, отбеляза тя.
Изследването на Паулина Грим, проведено съвместно с независимия колектив Unicorn Riot по време на протестите в Минеаполис миналото лято, проследява едно от логичните направления на алтернативата – откритата активистка журналистика (advocacy journalism).
Отразяването на сблъсъците с полицията от страна на Unicorn Riot е било умишлено едностранчиво: хвърлянето на камъни по служителите на реда и полицейският отговор са били заснемани, но вандализмът и палежите от страна на протестиращите – не. „Полицията получава отразяване в традиционните медии; те нямат нужда от нашето“, споделя пред нея един от журналистите на колектива. Друг респондент в изследването казва, че няма абсолютно никакво доверие на BBC, Reuters и западните традиционни медии, дотолкова, че предпочита Russia Today – пример, според нея, за това как отхвърлянето на несъвършената обективност може да се срине до приемане на държавна пропаганда.
Тя завърши с интелектуално предизвикателство към публикта, а именно как да разбираме пълната прозрачност. Ако обективността е невъзможна и журналистите вместо това са длъжни да разкриват всичко, което оформя техните възгледи, какво трябва да включва това разкриване на информация? Тя прочете един възможен списък: име, възраст, образование, история на гласуването, политически възгледи на родителите, бракоразводни дела, училищни досиета на децата, сексуална ориентация, религия, ипотека, диета, лекарства, зависимости, минали травми. „Всички сме съгласни, че не можем да бъдем обективни. Всички сме съгласни, че трябва да казваме какво мислим. И така – за кого гласувахте? За кого гласуват приятелите ви? Женени ли сте? В процес на развод ли сте? Къде точно ще спрем?“
В дискусията, модерирана от Иван Георгиев, репортер в bTV, тримата международни лектори отговориха на въпроса дали всички журналисти денс са и застъпници. Според Колинс е така, те са застъпници за свободата на словото, демокрацията, прозрачността и отчетността. Единственият отворен въпрос, каза той, е дали са готови да го признаят.
Грим отбеляза, че недоверието към мейнстрийм медиите сега се проявява под различни форми, както в политическата левица, така и в политическата десница. Центърът, каза тя, е нестабилен.
