Директори болници в тежко финансово състояние са получили за първите месеци на тази година месечни заплати, достигащи 10 000-40 000 евро. Възнагражденията на чиновници в Министерството на здравеопазването, които участват и в съветите на директорите на държавни болници, пък достигат до 8 000 евро месечно, което е по-високо възнаграждение от министерското. Това съобщи Mediapool като цитира министъра на здравеопазването Катя Ивкова. Данните са изнесени на пресконференция в петък. На нея Ивкова посочва, че ще бъде преразгледана методиката за определяне на възнаграждения в съветите на директорите на държавните дружества, за да се избегне ситуацията ръководството на болница в лошо финансово състояние да получава големи заплати, което се случва в момента. Ивкова коментира и изнесената от младите лекари информация за чиновническите заплати в МЗ, като посочва, че тя е преценила да оповести публично своето възнаграждение като служител, защото не вижда проблем в това. Що се отнася до исканията на младите медици Ивкова казва, че нова среща с тях е планирана за 22 юни.
Здравният министър е изискала анализ на работата на съветите на директорите на всички 64 държавни болници и го очаква днес до края на деня. Освен това е разпоредила ежемесечни срещи с представителите на държавата в бордовете на болниците, които които трябва да защитават държавния интерес при управлението им. Ивкова коментира, че има много причини, които влияят за натрупването на дълговете на болници, но при добро управление могат да се оптимизират финансовите и здравните резултати.
Шефове на болници с просрочия взимат десетки хиляди евро заплати
Здравният министър Катя Ивкова е представила днес данни за финансовото състояние на някои от по-големите болници в страната към 31 март 2026 г. и възнагражденията на техните изпълнителни директори. Важно е да се направи уточнението, че това са заплати само за директорската длъжност и не включват допълнителни приходи, които много директори на болници имат от лечебна, преподавателска и частна дейност, посочва Mediapool.
Най-голямата спешна болница „Пирогов“ е с общи задължения 41 млн. евро, няма просрочени дългове, а изпълнителният директор Валентин Димитров е получавал между 10 416 и 12 659 евро заплата.
Александровска болница е с общи задължения 60 млн., просрочените дългове са над 3.6 млн. евро, а заплата на изпълнителния директор е Атанас Йонков е 8559 евро.
Болница „Света Екатерина“ е с общи задължения 28 млн. евро, просрочия за 2.9 млн. евро и заплата на изпълнителния директор Димитър Петков – 8 184 евро.
Специализираната болница за лечение на неврологични и психични заболявания „Свети Наум“ е с общи задължения 2 млн. евро, няма просрочия и заплатата на директора Иван Миланов е между 8283 евро 10 813 евро в отделните месеци.
Инфекциозната болница „Проф. Иван Киров“ е с общи задължения – 5.1 млн. евро, няма просрочия и заплатата на изпълнителния директор Тома Томов е 14 000 евро.
Фрапиращ случай е бившата правителствена болница „Лозенец“, която е с общи задължения 20.4 млн. евро, просрочия от 492 274 евро, а заплатата на изпълнителния директор Олга Мицова е варирала между 8559 евро и 40 348 евро в отделните месеци.
„Майчин дом“ е с общи задължения от 11 млн. евро, просорочени 5 млн. евро, и заплата на изпълнителния директор Иван Костов 10 000 евро.
„Света Анна“- Варна е с общи задължения 14.3 млн. евро, просрочия 4.4 млн. евро и заплата на изпълнителния директор Красимир Петров – 6 278 евро. Болницата е в тежко финансово състояние и здравният министър посочва, че МЗ е взело решение за рефинансиране на кредита ѝ за покриване на просрочените задължения.
МБАЛ Благоевград е с общи задължения 4.1 млн. евро, няма просрочия и заплатата на изпълнителния директор е варирала между 9300 евро и 36 270 евро.
МБАЛ Велико Търново е с общи задължения – 5.4 млн. евро, няма просрочия и заплатата на изпълнителния директор е 14 141 евро.
Неизгодни договори с частни центрове и лаборатории
Министър Ивкова е съобщила още, че звено „Вътрешен одит“ в МЗ е извършило проверки в държавни болници с фокус върху снабдяването с неразрешени лекарствени продукти и договори за съвместно управление с други дружества. При тях са засечени неизгодни договори, при които болници са отдавали свои помещения на частни дружества за ядрено-магнитен резонанс, кардиологични и лабораторни дейности, а приходите са се разпределяли понякога в съотношение 80:20 в ущърб на държавната болница, обяснил зам.-министър Петко Салчев. Ивкова посочва, че такива договори са били засечени в МБАЛ „Света Анна“ – Варна, МБАЛ Добрич, МБАЛ Силистра и МБАЛ Търговище, за което е сезирана икономическа полиция.
Нередности при снабдяването с неразрешени лекарства
По отношение доставката на скъпоструващи неразрешени лекарства основните слабости, които са констатирани, са липса на вътрешни правила за доставката им, доставки с рамков договор с един търговец без доказателства да са публикувани оферти и запитвания до други доставчици. При проверките не е могло да се проследи документално детайлно как са осъществени доставките. Одитния доклад за доставката на неразрешени лекарства в университетската болница „Георги Странски“- Плевен е изпратен на прокуратурата.
„Ще направим ревизия на цялата нормативна база за доставка на неразрешените лекарства. Целта е да има прозрачност и рационално разходване на обществения ресурс“,
казва Ивкова.
Нова здравна карта, заетостта на болниците ще се следи в реално време
Здравният министър обявява и мерки срещу разрастващата се болнична мрежа, която към момента произвежда трагични здравни резултати за населението. Ивкова съобщава, че предстои актуализиране на Националната здравна карта с цел да бъдат налични данни в реално време. За целта ще са необходими нормативни промени, които в момента се подготвят. „Планирали сме и инвентаризация на леглата в болниците по разрешителни за дейност. Също така сме планирали административно преиздаване на разрешителното за дейност, в което освен уточняване на това какви са медицинските дейности и звената, в които се извършват, ще бъдат въвеждани и броя на на съответните болнични легла по ниво на компетентност. Ще бъде въведена пълна електронизация на регистъра на лечебните заведения за болнична помощ, която да осигурява публична информация в реално време. Ще бъде въведено ежедневно наблюдение върху движението на леглата общо по региони по видове, като целта е да се прекрати отказа на лечебни заведения за болнична помощ за прием на пациенти при обявена използваемост към април 2026 г. 55%„, казва Ивкова.
С цел овладяване на ръста на болничните легла преди вземане на решение ще бъде направен пълен анализ на използваемостта на съществуващите легла, както и други параметри по методика за оценка. Ще бъде бъде променена и методиката, по която НЗОК прави оценка за възможностите да финансира нови дейности.
