„За истината“ препубликува анализ на Института за пазарна икономика.
В празничните дни министерството на финансите публикува отчетни данни за изпълнението на бюджета за 2024 г. Темата засега изглежда „затрупана“ от трепетите по преговорите за евентуално съставяне на управленско мнозинство, с привкус на множеството „червени линии“, както и от „слона в стаята“ – ще приеме ли и в какъв вид този парламент внесения от служебния кабинет проект на бюджет за 2025 г. Към това се добавя и поредното „тестване“ на правната рамка и процедурната предвидимост с казуси като колко ще е минималната пенсия или обезщетението за безработица през януари, ако не се приеме „удължителен закон“; правителството все пак внесе някакво законодателно предложение в този дух в последния ден на отминалата година.
Кратката информация за изпълнението на фискалната рамка за 2024 г. налага няколко по-общи извода, като детайлите ще станат известни в края на януари:
Очаквано, дефицитът на касова основа е точно колкото е записан в бюджета. Трябва да отчетем, че вече ги няма „изненадващите“ излишъци през декември, а изпълнителната власт успява да „намести“ разходите до лимита на гласуваното в закона за бюджета салдо.
Дефицит на консолидирана основа от 3% от БВП всъщност никак не е нисък – макар да изглежда така, когато „на масата“ се сложи рамка с 8-9%. Цялата философия на публичните финанси доскоро се крепеше на разбирането, че дефицит от 3% е най-високият възможен, при това допустим само когато икономиката работи далеч под потенциала си. Но изминалата година беше „добра“ – България отчита доста над средния за еврозоната ръст на БВП, продължаваме да имаме ниска безработица, заплатите растат с бързи темпове, кредитирането се разраства значително, в т.ч. с притеснителни мащаби при ипотечните кредити.
Всичко това потвърждава извода, който трябва да стои в основата на политическата дискусия по бюджета за следващата година (и рамката до 2028 г.) – рискът от рязко влошаване на салдото идва от раздуването на разходите. В пълен когнитивен дисонанс, служебното правителство и конкретно финансовият министър предлагат консолидация чрез значително повишаване на данъците, т.е. търсене на начини за допълнително увеличаване на приходите, които се представят доста добре през 2024 г.
Данните показват, че данъчните приходи нарастват спрямо 2023 г. с 12,2% – впечатляващ ръст при рязко спадналата инфлация през годината. Слабото изпълнение е при помощите – много по-малко от очакваните средства от ЕС, включително бавно изпълнение на оперативните програми и провал в напредъка по плана за възстановяване и устойчивост, което води до поредно отлагане на траншове.
Данните до ноември показват силен ръст в приходите от основните данъци. Ръстът при приходите от ДДС е 13,5%, което отново трябва да се приеме като добър резултат в среда на инфлация около и под 3%. Постъпленията от корпоративни данъци са нараснали със 7,7% спрямо същия период на 2023 г., а от данъци върху доходите на физическите лица – с 13,9%. Ако гледаме само данъка от доходи по трудови правоотношения, ръстът е дори още по-висок – 18,6%. Приходите от осигуровки растат с 16,2%.
Ако трябва да опростим – икономиката, дори без висок ръст на БВП, успява да генерира нарастваща данъчна основа от обороти, доходи и печалби, което се превръща в солиден ръст на приходите. Недоумение буди натискът да се увеличава бремето именно върху стопански активните и успешните с предложените данъчните и осигурителни мерки в проектобюджета, сложен за разглеждане от народните представители.
Не така стои въпросът с разходите. Към ноември текущите нелихвени разходи имат годишен ръст от 14,6%, а смекчаването на раздуването на общите разходи е единствено заради слабото изпълнение на инвестиционната програма. Което, както стана дума, е всъщност забавяне предимно на проекти по оперативните програми и плана за възстановяване, срещу които стои безвъзмездно финансиране от ЕС.
Затова здравият разум и базовата икономическа логика налагат да не бъде приет проектът за бюджет с над 25% ръст на разходите за 2025 г., включително чрез спирачка върху някои обещани „подаръци“ в невиждани в съвременната история увеличения на заплатите в рамките на една година за някои публични сектори.
Междувременно, остава да се чудим дали отново министерството на финансите не е „паркирало“ извън прозрачната бюджетна процедура значима сума налични средства за харчене през следващата година – как иначе да тълкуваме разпоредбата във внесения законопроект в последния днес на предходната година – „С решение на Министерския съвет могат да се финансират капиталови разходи и, при необходимост, други разходи и трансфери за сметка на наличности от предходната година“?
