BG | EN

Дестинация „Отпадъци“ – 2

Снимка: Георги Кръстев.

Изгарянето на вносни отпадъци в България ще продължи с пълна пара. Това е изводът, с който завършихме първата част на разследването „Дестинация Отпадъци“. Това се случи преди близо 5 години. Прогнозата ни се сбъдна.

Рекордна за вноса на отпадъци за изгаряне у нас е 2021 г., когато в България постъпват близо 1 млн. тона боклук, от които 141 883 т. е т.нар. RDF или „горими отпадъци“. Половината от тях влизат през пристанище „Варна Запад“ и отиват за оползотворяване в „Девня Цимент“. В сравнение с 2015 г., когато Обществен център за околна среда и устойчиво развитие започва да следи процеса, това количество е нараснало 10 пъти. От справките, с които се сдобихме по Закона за достъп до обществена информация, става ясно, че почти цялото количество вносен „горим“ боклук постъпва през пристанище „Варна Запад“ и идва основно от Италия, а до преди две години – и от Англия.

През миналата година на порта са акостирали общо 12 кораба със 71796 тона RDF. За 2022 г. 14 плавателни съда са пренесли 70 990 т. Цифрата представлява общо 90% от количеството отпадъци за изгаряне, внесено в България (на база сравними данни, представени по време на парламентарен контрол през т.г.).

Кой ни снабдява с горими отпадъци?

Един от вносителите – италианската Refuel SRL, произвежда вторично твърдо гориво (SRF), преработвайки остатъчни отпадъци от рециклиращата индустрия. Според технологията на завода, описана на сайта им, тя трансформира отпадъци от разделното събиране на опаковки – главно хартия и смесени нерециклируеми пластмаси – в зелена енергия, която може да се използва от циментови фабрики и електроцентрали в Италия и чужбина.

Другият доставчик – италианската SMOCO Srl, се представя като компания за екологични консултации, която е в състояние да доставя алтернативни горива на циментовите заводи, вместо традиционните изкопаеми горива.

Всъщност именно пиар кампанията, която се насърчава и от европейското законодателство, е свързана с представяне изгарянето на отпадъци като по-добра алтернатива на въглищата. По този начин си спестяваме огромен проблем, породен от свръхконсумацията, а именно – гаенерирането на все повече и повече отпадъци, в това число нерециклируеми, и скъпото им депониране.

Т.нар. утилизация на отпадъци в циментови заводи е представена като „последваща употреба със стратегическата цел да замени използването на въглища и следователно да насърчи намаляването на СО2 в производствените процеси“.

С малко по-различно портфолио в списъка на доставчиците е италианската Metal Ferro SRL, която извършва доставки на RDF у нас през 2022 и 2023 г. Тя е представена с 30-годишен опит в областта на индустриалното разрушаване, обезвреждане на специални опасни и неопасни отпадъци, както и маркетинг на метален и неметален скрап.

22 от общо 28-те доставки през 2021 г. и 2022 г. на „Варна Запад“ са извършени от британската PROBIO Energy International. Тя се представя, че „максимизира степента на рециклиране и оползотворяване чрез предоставяне на много видове алтернативни горива, които иначе биха отишли ​​на депото“. Произвежданите и предлагани от нея продукти включват – гориво, получено от отпадъци (RDF) и твърдо възстановимо гориво (SRF).

Какво представлява RDF?

Според сайта на PROBIO Energy International, това е продукт „нискоенергиен, съставен предимно от битови отпадъци“.

Произвежда се „чрез раздробяване и дехидратиране на твърди отпадъци. Състои се предимно от горими компоненти на битови отпадъци като пластмаси и биоразградими такива. „RDF се използва в комбинирани топлинни и електрически централи по целия свят, произвеждащи топла вода и електричество“, уточняват още от компанията.

Единственият, различен от PROBIO доставчик през 2021 г., е добре познатата ни италианска Deco. Още при първото ни по-задълбочено проучване на вноса на отпадъци през 2019 г. установихме, че доставчиците са големи мултинационални компании, които оперират на множество пазари. Така например Deco S.p.A., е част от известна в Италия и чужбина компания за изграждане на резервоари и системи за винарската, хранителната и химическата промишленост. Компанията обаче е и учредител и на италианско-тунизийската Ecoti, която управлява депата на Тунис (Северна Африка).

Кои са получателите у нас?

През 2021 и 2022 г. това е софийското дружество „Людон Транс” ЕООД. Едноличният му собственик Нели Младжова е дъщеря на Николай Младжов – собственик на „Зет и Ем Прайвит Ко“, представител на „ТисонКруп“ и „Хитачи“, доставящ техника за най-големите рудодобивни предприятия у нас и на средноазиатските пазари. Маджов е носител на голямата награда на КРИБ през 2018 г., връчена лично от тогавашния премиер Бойко Борисов.

Само за три години от 2019 г. оборотът на „Людон Транс” е около 69 млн. лв. и скача пет пъти в сравнение с предходните три. Дружеството извършва само транспортирането на RFD в страната по море, като урежда придружаващите документи.

От края на 2022 г и през цялата 2023-та получател на балите RFD вече са „Девня цимент“ („Хайделберг България“) и „Джосайкъл България“, което е собственост на завода за цимент в Бели извор, Врачанско – „Холсим България“. Според сайта на „Джосайкъл България“, почти 100 000 тона отпадъци, са събрани и предварително обработени от дружеството през 2017 г. – основно SRF. Повече от 90 000 тона отпадъци пък са били съвместно преработени в циментова пещ на предприятието тогава.

Според справка на РИОСВ – Враца, получена по Закона за достъп до обществена информация, за периода 2021 г. – 2023 г. в “Холсим България” са внесени отпадъци от „Людон Транс“ с произход Англия и “Джиосайкъл България” – внос от Италия. Цялото количество отпадъци е на база издадени от МОСВ решения за даване на съгласия по нотификации за трансграничен превоз на отпадъци, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006.

Какво се случва с т.нар. RDF у нас?

Внесеният през порт „Варна Запад“ RDF отива за оползотворяване в „Девня Цимент“ („Хайделберг Матириълс Девня“) и в циментовия завод на „Холсим България“ в Бели извор. За последните три години девненското предприятие е приело около 210 000 тона т.нар. алтернативно гориво, според справки на Регионалната инспекция по околна среда и води във Варна, докато врачанския циментов завод – 7 пъти по-малко. И двете предприятия са с предмет на дейност производство на цимент и циментов
клинкер. Във връзка със спазване и прилагане на екологичното законодателство по компоненти и фактори на околната среда от страна на Изпълнителна агенция по околна среда за дейността на дружествата са издадени комплексни разрешителни, актуализирани през миналата година.

През 2021 – 2022 общо четири предприятия на територията на Община Варна имат разрешителни за третиране на отпадъци с код 19 12 10 – „Метарекс“ ООД, „Екосейф“ ООД, „Пенкомерс“ ООД и „Девня Цимент“ АД. През миналата година такова има само „Девня Цимент“ според предоставената от РИОСВ – Варна, информация.

В комплексното разрешително на „Девня цимент“ е определен денонощен капацитет за пещна линия №7 от 6280 т циментов клинкер, 868 т опасни отпадъци и 550 т шлака и пепел. Има разрешение за оборудване за нарязване на производствени и предварително обработени фракции от отпадъци, разрешени за оползотворяване в пещ 7, както за въвеждане в експлоатация на пещна линия № 8 с капацитет за 24 ч – 7792 т циментов клинкер, 868 т опасни отпадъци и 550 т шлака и пепел.

Въглеродно неутрален цимент

„Циментовата индустрия е един от най-големите замърсители и генератори на въглеродни емисии. Наясно сме, че трябва да вземем мерки. Процесът е стартирал преди повече от 20 години. Първата стъпка по пътя на декарбонизацията е замяната на т.нар. фосилни горива – газ, петрококс, въглища, с алтернативни“, заявява Константин Божинов, ANRAV проект мениджър и мениджър алтернативни горива в „Хайделберг матириълс Девня“ АД („Девня цимент“). Той не говори директно за употребата на боклук, а за „отпадъци, които след първично сепариране, отделяне на цялата ценна фракция и последващото им третиране, се превръщат в RDF алтернативно гориво. Това, според Божинов, е един от начините да бъде намалено депонирането на отпадъци. По думите му, рециклирането винаги трябва да бъде приоритет, но за съжаление не повече от 7-8 до 10% от битовия отпадък става за рециклиране.

Циментовите заводи не инсинерират отпадъци, а ги утилизират, уточнява Константин Божинов. По думите му, циментовата пещ е доказана в глобален мащаб като единствената безотпадна технология, когато говорим за край на отпадъка, а не за целенасочено изгаряне на боклуци.

„Т.нар. остатъчна пепел – минералното съдържани на всеки вид отпадък, го има при инсинераторите. При температура от над 1500 градуса в циментова пещ металната решетка се разпада и всички минерали, които се съдържат в отпадъка, влизат в съдържанието на нашия клинкер“, обясни мениджърът в „Хайделберг матириълс Девня“. С други думи – пепелта влиза директно в производствения процес и не се депонира.

От ръководството на завода обясниха, че извършат „изключително детайлна проверка на отпадъците“ преди да ги сложат в пещта. „Министерството на околната среда и водите има 24-часов достъп до нашата командна зала и вижда какво миксираме и какво подаваме към пещта“, заяви Константин Божинов. Контролът е въведен след големия скандал преди няколко години с вноса на нерегламентирани пластмаси и отпадъци от Италия. „Желанието ни беше да се разграничим, защото ние не внасяме такива отпадъци. Нашия RDF не е отпадък, ние вкараме гориво“, каза Божинов.

И боклукът на Варна отива в циментова пещ

Според ръководството на дружеството, приоритет е да работи с местен отпадък. В момента „Девня цимент“ използва 100% от наличното алтернативно гориво, произведено от отпадък от регион Варна. То е близо  50 000 тона/годишно по данни на дружеството.

От Община Варна обаче нямат сключен договор с циментовия завод. Вместо това използват посредничеството на „Екоинвест асетс“, където се предават отпадъците за предварително третиране в инсталацията в село Езерово. Според отговора, получен от дирекция „Екология и опазване на околната среда“ по Закона за достъп до обществена информация, община Варна е предала 114 662 т отпадъци на „Екоинвест асетс“ през миналата година. За това фирмата е получила 14,844 млн. лв., т.е. близо по 130 лв./тон. Цената на боклука е скочила с 50% само за две години. Над 40% от количеството, предадено за обработка на „Еко инвест“, е отишло впоследствие за утилизация в циментовия завод в Девня.

За периода 2021 – 2023 г. варненци са платили на „Екоинвест асетс“ 35,286 млн. лв. за обработка на отпадъците си. За същото време на депото в село Въглен са отишли малко над 70 000 тона боклук. За целта от бюджета на общината са излезли 2,022 млн. лв.

Според справката на общинската екодирекция излиза, че обработката на отпадъците ни струва 4 пъти по-скъпо от по-вредния процес – депонирането. За последната година Варна плаща за тон отпадък на Аксаковското сметище 35 лв., а около 15% от общо генерираната битова смет на морската столица отива там.

Депониране или изгаряне?

„Обикновено, когато един отпадък не може да бъде рециклиран, той има два пътя – депониране или изгаряне. Нито един от тези варианти не е добър. И двата са еднакво вредни. Добрият вариант е да генерираме колкото се може по-малко отпадъци и такива, които имат своя път в кръговата икономика, било то чрез рециклиране, било чрез друга форма на използване“, коментира Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. По думите му, без значение от вида на пластмасата или друг продукт, ако той бъде изгорен в края на жизнения си цикъл, последствията за околната среда накрая ще са едни и същи.

„Изгарянето е една от формите на утилизация, което е наименование на целия процес на третиране на един продукт, за да се промени неговата характеристика и да се направи безвреден. Утилизацията може да бъде чрез изгаряне, чрез плазма, да се третира чрез пара. Различните видове утилизации водят до различна трансформация на продукта“, коментира екологът.

Илиев следи процеса на внос на отпадъци в България от близо 10 години. „През 2015 г. вносителите не се притесняваха от нищо. Разтоварваха отпадъците на пристанище „Одесос“, натоварваха ги във вагони без да се крият. Сега вече този процес е изнесен максимално далеч – на пристанище „Варна Запад“, товарът във вагоните се завива, да не се вижда и да не се дразнят хората“, заявява екологът. По думите му, в законодателно отношение почти нищо не се е променило. По-скоро се промени „дъвката“ за политическо използване.

„Винаги като има избори това е тема, която се повдига и коментира“, смята кметът на Девня Свилен Шитов. Освен утилизация на RDF отпадъци, на територията на община има изграден и инсенератор, като повече от 2 години той е предприел действия за увеличаване на капацитета си, т.е. монтиране на нова инсталация за изгаряне на отпадъци. В тази връзка многократно има оплаквания и жалби от страна на живеещите в близост, съобщава кметът. По думите му, темата за замърсяването е чувствителна и така трябва да бъде. От общината са подавани искания до МОСВ за монтиране на втора мониторингова станция близо до промишления комплекс. Многократно ни е отказвано с мотива, че предвид територията ни няма необходимост от втора измервателна станция, заявява Шитов.

В Европа годишно се трансферират между 5 и 7 млн. т RDF. За да не отиват те само в развиващите се страни, има различни ограничения, като забрана за износ на опасни отпадъци от страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие към такива извън клуба на богатите, забрана за износ за депониране и т.н.

Законът за управление на отпадъците у нас въвежда ограничение за внос на отпадъци, предназначени за изгаряне, до количества, ненадвишаващи половината от годишния капацитет на инсталациите.

Съгласно директивата за отпадъците и регламента за транспортиране на отпадъците, правителството може да ограничи и да спре вноса за депониране, в т.ч. изгаряне на отпадъци възоснова на подадена нотификация. За това обаче е необходимо да имаме не само ясна и приложима стратегия за управление на отпадъците, а куп други конкретни и простички мерки, като например действаща депозитна система, стимулираща гражданите да рециклират.

Верни ли са цифрите

В опитите да се доберем до реално внесените и оползотворени горими отпадъци у нас използвахме няколко източника – регистрирания внос от екоминистерството и съответно регионалните инспекции във Варна и Враца, отговор на въпрос на парламентарно питане до министъра на околната среда в предишното НС, както и разговор с част от ръководството на „Девня Цимент“. Съпоставихме и наши наблюдения върху корабите, с които се доставя отпадъка. В част от случаите тонажът им се разминава, но напълно възможно е те да пренасят и друг вид отпадък, освен RDF. Трябваше да засечем данните с тези от Митниците. От техният отговор обаче стана ясно е, че няма съответствие между кодовете които са по класификацията на отпадъците и кодовете, по които се извършва вноса, т.е. по митническата класификация. Това означава, че  без да знаем точния митнически код, не можем да направим извод за импорта на отпадъци. Съществува възможност те да са внесени по съвсем различен код, който няма връзка с отпадъчните кодове. Може да е класифицирано като някакъв продукт, стока, включително като гориво, коментира адвокат Александър Асенов. Все пак доколкото става дума за прилагане на процедурите по  Регламент №1013/2006, там се спазват процедурите по нотификация и документална обезпеченост (поне формално). Затова данните от МОСВ и неговите структури – РИОСВ, трябва да отразяват вярно количествата и движението на отпадъците, още повече за страни извън ЕС, както е Обединеното Кралство. В тях обаче не е включен вноса на  SRF – отпадъци, част от които също отиват за оползотворяване към циментовата индустрия.

Уравнението става с все повече неизвестни, но резултатът е ясен – в България продължава вноса на горими отпадъци, а у гражданите остава съмнение относно качеството на контрола върху замърсителите. Заради динамиката на процеса, започваме да работим по „Дестинация „Отпадъци“ – 3″. И там цифрите вече няма да са това, което са…

Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени: Още за новините

Още от автора

Деца се гмуркат край дивите плажове до Варна – вземат проби за замърсяване на водата

Повече от 40 деца и младежи от Варна ще опознаят отблизо света под морското равнище това лято. Ще се научат да се гмуркат и да разпознават подводния свят с определители. Ще обследват и фото документират крайбрежните морски екосистеми. Ще описват и заснемат определени дънни участъци с характерни и добре запазени представители на дънната флора и фауна.

Национален екоклъстер тръгва от Варна

Национален екоклъстер беше учреден през седмицата във Варна. Основната му цел е да обедини всички заинтересовани, които работят в областта на опазването на околната среда – личности, неправителствени организации, бизнес и местни власти. Това заяви Апостол Пенков, председател на новоучреденото сдружение. По думите му, освен от Варна и София, към обединението на този етап има интерес за включване и от Стара Загора и Силистра.

Щипка сол, шепи страх

Провадия и сол. Думите са синоними заради огромното находище край града. От десетилетия се извършва индустриален добив. Което пък прибавя още една дума в речника на хората – земетресения. Не от днес. В минал подкаст ви разказахме за сегашен проект за два нови сондажа. Инженер Кадрия Мехмед сподели притесненията на съгражданите си.

Още за новините

От ДПС-Никола Козлево първи в Шуменско декларираха подкрепа за Ахмед Доган във войната му с Пеевски

Депесарите от най-малката шуменска община Никола Козлево се оказаха двигател на процесите в цялата регионална организация, която дълго се колебаеше каква позиция да заеме в откритата война между почетния председател на ДПС Ахмед Доган и съпредседателя на движението Делян Пеевски, санкциониран за корупция по глобалния закон „Магнитски“.

КОНПИ ще трябва да предостави достъп до всички свои решения за отнемане на имущество, реши окончателно съдът

Това слага край на период от две години, в който КОНПИ прибегна до поредица от процедурни трикове, за да избегне изпълнението на съдебното решение, което я задължава да разкрие информацията.

Трусове в ДПС–Шумен: Областният съвет наложи декларация в подкрепа на близкия до Пеевски Хамид Хамид

След тежко мълчание по повод откритата война между Ахмед Доган и Делян Пеевски, областният съвет на ДПС в Шумен най-после излезе с позиция, която обаче предизвиква нови трусове в местната организация.