Десет години Севлиево „пропуска“ да уведоми РИОСВ за изсичането на дървета по улиците

Ул. „Мара Гидик“ в Севлиево
Снимка: „Севлиево онлайн“

За ремонта на ул. „Мара Гидик“ в Севлиево са отсечени 26 дървета, в резултат на което на улицата в момента няма нито едно дърво, а места за засаждане на нови не се вижда да са предвидени.

За поголовната сеч има експертно становище, издадено от Атанас Балауров и Росен Нанев, и двамата служители в Община Севлиево, информира регионалното издание „Севлиено онлайн„. Балауров е главен експерт „Опазване на околната среда“, Нанев – главен специалист „Опазване на околната среда“. Двамата са сложили подписите си под унищожителното „опазване на околната среда“ на ул. „Мара Гидик“ с един и същ аргумент: „поради извършване на реконструкция, включваща подмяна на бордюрите, тротоарните настилки и преасфалтиране“. На основание това „експертно становище“ кметът на Севлиево Иван Иванов е издал разрешително за отсичането на осем липи, две брези и още 16 дървета от различни видове.

В РИОСВ не са получавали копия от разрешителните за сеч от Община Севлиево

Община Севлиево е пропуснала да изпрати копие от разрешителните за отсичане на дърветата в Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) Велико Търново. Не го е правила и през последните десет години. За това време в инспекцията не е депозирано нито едно копие на разрешително по Наредба 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадено от кмета на Севлиево, казаха за „Севлиево онлайн“ от Инспекцията в отговор на информация, поискана по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Отговорът на РИОСВ – В. Търново, от който става ясно, че Община Севлиево не е депозира копия от разрешителните за отсичане на дървета в инспекцията
Снимка: „Севлиево онлайн“

Въпросната наредба е издадена от министъра на териториалното развитие и строителството през 1993 г., но това, че е стара, не я обезсилва. Съгласно нея общинската дълготрайна растителност може да се премахва за строежи или реконструкция, но когато става въпрос за премахването на повече от 20 дървета за един строеж, включително и подобектите към него, проектът задължително се подлага на оценка за въздействие на околната среда (чл. 21 ). В случая с изсичането на всичката дървесна растителност по ул. „Мара Гидик“ това очевидно не е направено. Една от възможните причини е публичността, която решението за масова сеч на въпросната улица щеше да придобие, тъй като процедурите по оценка въздействието върху околната среда са публични.

С това, че копия от разрешителните не са депозирани в РИОСВ е нарушен друг член от Наредба 1 – чл. 20, който задължава Общината да депозира в екоинспекцията копия от кметските разрешителни.

Нямало задължение да се поддържа картотека. Не е вярно.

Община Севлиево очевидно не поддържа и картотека на дълготрайната дървесна растителност. В отговор на искане от „Севлиево онлайн“ за достъп до картотеката, оттам пишат, че „Общината няма вменено задължение за поддържане картотека на премахнати дървета въз основа на ремонти и рехабилитация на улици в града“. Това не е вярно. Картотекират се всички намиращи се в регулационните граници на населените места дълготрайни декоративни дървета на възраст над 20 години. Задължението е вменено с Наредба 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (чл. 15, ал.1). Не подлежат на картотекиране декоративните дървета и храсти в общинските озеленени площи, които се стопанисват от предприятията или фирмите по озеленяване. Те се картотекират в паспорта на обекта. Не подлежат на картотекиране и дърветата, обявени за защитени, тъй като тяхното описване става съгласно разпоредбите на Закона за защита на природата.

Как в името на „фактическата ситуация“ Севлиево стана градът на отсечените дървета – тук

Общините имат задължението да картотекират дълготрайните дървета и да съставят за всяко паспорт съгласно образец, пише в същата наредба (чл. 16, ал.1). Наредбата регламентира и как трябва да изглежда картотекирането. Всяко дърво над 20 г. трябва да е описано по местонахождение – улица, район, номер на имот и др. Към тази информация се добавя описание на дървото по вид, височина, обиколка и възраст, след което да са посочени мерките за неговото опазване или други дейности като отсичане, например и се посочи основанието за това.

Най-малко на всеки три години представители на общините освидетелстват картотекираните декоративни дървета и храсти и предписват съответни мерки за подобряване на състоянието им. Резултатите от освидетелстването се отразяват в паспортите на растенията. (чл. 18, ал. 1 и ал.2).

Законът за устройство на територията формално е спазен

Дотук е ясно, че Общините имат задължение да картотекират декоративната дървесна растителност и някои го правят. Община Севлиево не поддържа картотека на дървесната растителност, а публичния й регистър, от който да се види местонахождението на дърветата и тяхната съдба, не съдържа въпросната информация. Регистърът, към който от Общината упорито препращат „Севлиево онлайн“, е в портала за отворени данни, но в него няма данни за дървесната растителност.

С публикуването на регистъра в Портала за отворени данни Законът за устройства на територията формално е спазен, тъй като информацията в него е твърде оскъдна, а това обяснява как може да отсекат 26 дървета, за да се направи тротоар, по който няма и педя пръст за ново засаждане и това да е напълно в реда на нещата.

Кастренето тип „обезглавяване“ 

Изсичането на цялата дървесна растителност по ул. „Мара Гидик“ върви с още едно посегателство. Единственото оцеляло дърво там е величествен чинар (платан, лат.) до градинката на кръстовището между улиците „Мара Гидик“ и „Асенова“.

Снимка: „Севлиево онлайн“

Дървото е встрани от ремонтирания тротоар и изобщо не пречи на ремонта, което не е пречка да бъде безпощадно окастрено и оставено само със стърчащи клони, без корона. По какви причини е предприето обезглавяването му, от Община Севлиево не отговориха, въпреки че „Севлиево онлайн“ изрично поиска копие от експертното становище за окастрянето на въпросното дърво и за улеснение на чиновниците беше приложена снимка. Не е предоставено и разрешителното за кастренето на чинара. По всяка вероятност няма експертна оценка, а това означава, че няма и разрешително. Кой тогава е разпоредил да се унищожи напълно короната на дървото, та и едно листо не е останало, не е ясно. 

Не е предоставена експертно становище и за разрешителното за отсичане на още три чинара пред бившия хлебозавод в Севлиево. За сметка на това е предоставено разрешително за отсичането на пет дървета от вида явор на ул. „Никола Д. Петков“, а като причина за премахването им е посочено „наличие на суховършия по тях и надвиснали опасно клони върху пътното платно“.

Дали Община Севлиево трябва да носи отговорност за неглижирането на разпоредбите на законодателството в областта на опазване на зелената система, е въпрос, който „Севлиево онлайн“ изпрати до РИОСВ Велико Търново. Потърсихме мнението и на природозащитни организации, които се ангажираха да проучат ситуацията и излязат с препоръки.

У нас „дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото“. Това гласи чл. 63 от Закона за устройство на територията. В Севлиево обаче говорим само за изключения, а по отношение на дърветата те са масови.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам