„За истината“ публикува коментар на журналиста Иван Радев от профила му във фейсбук. Заглавието е на редакцията.
„Корупцията убива“. Този лозунг се роди в Румъния след трагедията в клуб „Колектив“ през 2015 г. Днес историята се повтаря в Македония. „Колектив“ доведе до протести и социални промени в Румъния, след като разследващи журналисти разкриха, че местните власти са пренебрегнали правилата за противопожарна безопасност, а болниците са закупували разредени многократно дезинфектанти, вследствие на което много от пострадалите починаха поради вътрешноболнични инфекции.
Причините за пожара в дискотеката в Кочани тепърва ще се изясняват, но по всяка вероятност ще се окаже, че някой си е затворил очите. Типично по балкански си е казал „какво толкова?“. Трагедията в Македония се случи в нощта, когато всички погледи бяха вперени в съседна Сърбия, където стотици хиляди протестираха именно срещу корупцията, която убива, след срутването на козирката на гарата в Нови Сад, ремонтирана от китайска компания.
Европейският съюз е обект на чести атаки и дори подигравки заради правилата и регламентите, които въвежда, но именно тези правила и отговорното отношение към тях спасяват животи.
А корупцията наистина убива. За съжаление, в този район на света, продължава да има сили, които пречат на младите хора да живеят в действителността на Обединена Европа, каквато заслужават.
Но понеже в такива моменти е добре да се отбелязват дори и малките правилни жестове, е важно да отчетем навременната и точна реакция на България още сутринта да предложи помощ и поемане на лечението на част от пострадалите – никоя държава от региона не може да се справи сама с толкова голям брой ранени с изгаряния. Това е нормалното добросъседско и европейско отношение.
Трябва да го виждаме все повече и да не позволим да ни върнат назад към омразата, неглижирането на правилата и авторитаризма, който е еманация на корупцията, която убива.
За младите хора в региона една песен срещу корупцията на група Goodbye to Gravity, по време на чийто концерт се случи трагедията в „Колектив“, се оказва пророческа. „Не сме числа. Ние сме свободни и пълни с живот. Денят, в който ще се откажем, е денят, в който ще умрем“.
Хората не са просто числа. Всеки път, когато си затваряме очите за корупция или нередности, можем да се окажем отговорни за човешки животи. И не трябва да се отказваме, защото тогава умираме. И преносно, и буквално.
