Делата са част от играта – историята на съдените журналисти в България

Петдесет и осем съдебни дела за обида и клевета срещу журналисти от периода 2007-2020 г. събраха в сборника „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ доц.д-р Жана Попова, проф. Снежана Попова с докторанти и студенти от Факултета по журналистика на Софийския университет.

Целта им, както сами обясняват, е да систематизират ефекта върху работата на журналистите от съдебния процес като законова форма за търсене на справедливост.

Екипът, съставител на сборника, е провел интервюта с шестнайсет журналисти от различни медии, които отговарят на едни и същи въпроси – защо е било заведено дело срещу тях, какви средства са използвали адвокатите, които са ги защитавали, каква подкрепа са получили от редакциите, за които са работили и от техни колеги от други медии и какъв е отзвука от воденото съдебно дело за самия журналист, но и в общественото пространство. Паралелно с обективните обстоятелства около съдебното дело авторите на сборника обобщават и анализират съдебните дела срещу журналисти, за да изведат под черта за какво най-често съдят журналисти у нас и как това влияе върху работата на пишещите. Дали се е променило отношението им към правораздавателната система, повлияло ли е на усещането им за справедловост и как се е отразило на разбирането им за свобода на словото в последствие.

За да стигнат до конкретни изводи

съставителите не работят със съдебните протоколи и решения, а ползват само медийни публикации

за съответните дела. Това е причина делата, за които журналистите разказват, да не са всички водени срещу журналисти дела, а само онези, за които има медийни публикации в периода 2007 – 2020 г. 

Още едно ограничение са си поставили авторите – работят само с дела срещу журналисти, не и срещу медии. Надяват се в бъдеще да разширят работата си в тази посока, защото очакват това да даде друг поглед върху отношенията медии-журналисти.

Изходна точка за проучването е схващането, че в отворените демократични общества гражданите са по-свободни да се изразяват, отколкото в затворените общества, котролирани от авторитарни режими. Тази свобода се отнася най-вече до възможността им да обсъждат въпроси от обществен интерес, включително да критикуват тези, които са на власт. Във всички общества обаче, в това число и в най-отворените, свободата на изразяване е била и продължава да бъде обект на контрол както чрез формални, така и чрез неформални средства.

Един от начините за контрол, което според интервюираните журналисти е и своеобразен начин да се ограничи свободата на изразяване, са точно съдебните дела срещу пишещите критично.

Проучването сочи, че

най-често дела срещу журналисти завеждат политици и представители на държавни институции.

Особено място заемат делата, образувани по жалби от директори на социални институции или техни служители. Всъщност състоянието на социалните домове се оказва в основата на журналистически текстове, от които има засегнати, завели в последствие дело срещу автора на публикация или медията – издател.

Такъв е случаят и със „За истината“ и разследването за вече бившия директор на „Социално подпомагане“ в Габрово Радостина Братованова, която близо година търси справедливост за това, че като държавен служител въртеше частен бизнес в сферата на социалните услуги, при това в работно време и от кабинета на държавния служител. За всичко това са налице констациите на Министерството на труда и социалната политика, но когато „За истината“ даде гласност на случващото се директорката се почувства засегната и наклеветена, заради което поиска от „За истината“ 10 000 лв., за да „изчисти“ доброто си име. Изгуби на две създебни инстанции и се отказа от по-нататъшно обжалване. Изгуби и държавната служба, но остана ненаказана. 

Как след 43 тежки нарушения директорът на „Социално подпомагане“ в Габрово напусна системата ненаказан – тук

На второ място по брой заведени дела за обида и клевета срещу журналисти са представителите на местната власт, следвани от представители на бизнеса и на последно място са делата от журналисти срещу журналисти.

В хода на работата се е оформила една нова група дела от бивши журналисти, изявяващи се като политици, които съдят свои колеги, обобщават съставителите на сборника. В тази група са делата от и срещу Волен Сидеров, Николай Бареков, Валери Симеонов, Александър Симов, Елена Йончева.

Най-често усещането за обида и клевета е предизвикано от иронично слово и коментари във фейсбук.

Журналистическите разследвания и мнение, изказано в онлайн медия или по телевизията са следващите, които провокират обида и усещане за клевета у почувствалите се пострадали от журналистическо слово. Следват делата, образувани след зададен въпрос или мнение, изразено в блог.

Любопитна подробност е, че при част от делата, обект на проучването, са търсени и други начини за диалог и разрешаване на конфликта като споразумение или извинение срещу „оставяне на мира в бъдещите избори“.

Съдебният процес срещу журналисти е форма на тормоз и оказване на натиск,

смятат почти всички интервюирани. Катя Касабова – създател и журналист в онлайн изданието „Флагман бг“ е категорична, че делата за обида и клевета срещу журналисти се водят основно за сплашване.

Росен Босев от „Капитал“ смята, че не можем да търсим сметка на някой, обърнал се към съда, но когато този човек заема висша държавна длъжност, е притеснително дали няма да окаже натиск върху съда. И Босев е на мнение, че „делата за обида и клевета никога не са спирали да бъдат инструмент за сплашване на журналисти“, въпреки, че според негови колеги „е малко като медал за храброст да бъда съден в страна, която очевидно има проблем с върховенството на закона“.

Журналистът не може да има пълен имунитет, той трябва да си поеме отговорността, вярва Юлияна Методиева – създател и главен редактор на изданието „Маргиналия“ – медия за коментари, анализи и новини в областта на човешките права и един от основателите на Българския хелзински комитет.

Според Венелина Попова „присъдата на един да е обица на ухото за останалите“ е водещ мотив за жалбите срещу журналисти (Венелина Попова е автор в „За истината“, съдена е веднъж като кореспондент на БНР и веднъж за публикация в печатна медия).

Изследването показва още, че съдебните дела за клевета са

пречка за критикуващата журналистика

но въпреки това журналистите защитават правото си да критикуват, когато са установени нарушения, записани са разкази на свидетели или жертви на нередности.

В интервютата журналисти от малки населени места споделят, че в малките градове журналистите поемат голям риск, подлагани са на брутален натиск и въпреки това носят достойно тежестите по защита на професията. Една част от тях споделят, че „в малките населени места няма и журналистика вече“ и „когато делото е затворено в рамките на един град, където медиите са малко, всичко може да се случи – да те осъдят на първа инстанция, да те осъдят и на втора, защото съдиите се познават и по-скоро не се конфронтират в решенията си“.

Неколцина от интервюираните говорят, че в хода на делата срещу тях са получили обществена подкрепа като граждански подписки, протестни акции и др. „Утехите и разочарованията идват от една и съща посока – откъм обществото, в чийто интерес по предпоставка действат журналистите“, пишат съставителите на сборника.  От една страна е усещането за победа, когато публикациите са създали самочувствие заради позитивен обществен резонанс, но от друга е огорчението, когато гражданите не реагират на усилията да се идвадят на светло злоупотреби, станали с техни средства, влизли в бюджета под формата на данъци.

Делата са част от играта

И който се е захванал с тази професия трябва да е наясно с това, е констатацията, която авторите на сборника извеждат като обобщение. Най-важното обаче е самоуважението на човека, практикуващ журналистическата професия, защото самата тя не го пази от негативни емоции и разочарования, пише проф. Снежана Попова, според която „такова е посланието на опита, събран в тази книга“.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам