Двата големи въпроса през тази година: още веднъж Борисов и Радев?

Това са двата големи въпроса през тази година – ще остане ли Борисов на власт и ще бъде ли преизбран Радев. От съдбата на първия до голяма степен зависи политическото бъдеще на втория, пише Емилия Милчева в коментар за „Дойче веле“.

Румен Радев (вляво) и Бойко Борисов Снимка: пресцентър президентство, архив

Двата вота тази година предопределят и двата големи въпроса – ще управлява ли още веднъж Бойко Борисов и ще има ли Румен Радев втори президентски мандат. А от резултата от парламентарния вот напролет до голяма степен зависи дали Радев ще остане на “Дондуков” 2 за още пет години.

Още е рано да се шуми около изборите за държавен глава, но някой вече е създал статия в Уикипедия, където като възможни кандидати са посочени Румен Радев, Бойко Борисов и Веселин Марешки. Първият е назован по подразбиране, вторият – по навик (от години все питат Борисов ще става ли президент), третият – по инерция.

„Ако реша да се кандидатирам за президент“

Макар публично да не казва дали ще се яви за втори мандат, не е трудно да се предвиди, че Румен Радев ще е сред кандидатите. Но коя ще е ракетата-носител? “Ако реша да се кандидатирам за президент, няма нито да се моля, нито да влизам в задкулисни договорки с партийни централи”, заяви той наскоро по Дарик радио. Доста високомерно изказване предвид незаобиколимия факт, че никой не е печелил президентски избори без системна партия зад гърба си – плюс гласовете на ДПС в урните.

“Моят диалог е с честните хора, с хората отляво, които са от моето политическо семейство, и с хората от всички други политически хоризонти. Хора, които имаха куража да излязат по улиците и площадите и да отстояват свободата, справедливостта и демокрацията”, каза Радев в същото предаване.

Анти-ГЕРБ коалиция по ключови теми в следващия парламент е едно, но този формат едва ли е приложим при кандидатура за втори президентски мандат. БСП е в трудна позиция – социалистите хем са против ГЕРБ, хем не бяха сред видимите участници на миналогодишните протести. А не подкрепят ли Радев за втори мандат, излиза, че Корнелия Нинова е сгрешила с номинацията му за първия.

Така че независимо от известното раздалечаване между Радев и Нинова, те си остават скачени съдове. Дори да се намерят няколко дребни политически формации от център-лявото, тази зависимост не може да бъде минимизирана. А ако Румен Радев реши да заложи на някоя изгряваща партия, избирателите на БСП няма да му го простят. Не е по силите на “Позитано” 20 да се заяви като алтернатива на ГЕРБ, но за мащабите на една президентска кампания структурите са от значение. За политическото бъдеще на Радев е важно колко ще спечелят социалистите на парламентарните избори, а със сигурност той ще следи бдително и съвместното представяне на бившата социалистка Мая Манолова и “Отровното трио”.

Има ли политик зад генерала

Подобно на Манолова, Радев също направи опит да се ребрандира като “граждански” и “надпартиен” в опит да разшири подкрепата си, но тези му усилия станаха видими след прокурорските акции срещу негови съветници, свързани с тях бизнесмени и самия него. Една от тези акции – нахлуването в президентството, предизвика и първите протести. Изглежда, че Румен Радев е възприел гласовете в защита на президентската институция като гласове за себе си.

Само че вече се е разсеяло онова, което харесаха над 2 милиона избиратели преди първия му мандат – не-интелектуалец, генерал, под 60-те, с гръбнак, некорумпиран. (Тоест, покриващ критериите в изследване, поръчано от руския генерал и бивш разузнавач Леонид Решетников.) Какво демонстрира Радев за втория мандат след свалянето на генералската униформа? Нескопосан опит за визионерство чрез т.нар. Национален стратегически документ, който безславно мина и замина. Обещание да внесе в следващия парламент предложенията си за промени в конституцията, които се консултират и подготвят вече от година. Гласовитост в противопоставянето срещу “порочния управленски модел” и “мафиотската държава”. Да не забравяме и това: в последната година Радев значително намали проруската реторика, но като президент на страна-членка на ЕС и НАТО не изпъкна с особени проевропейски и евроатлантически позиции.

Легитимацията на Радев чрез протестите като противник на статуквото не му носи допълнителни точки за президентските избори наесен. Предвид пандемията и последиците от нея е много трудно гражданите да бъдат “събудени” в защита на правовата държава. “Мутри, вън!” одраска ореола на Борисов, но не го събори предсрочно – вече има нужда от нов слоган. Предстоят избори, социолозите прогнозират шарен парламент и трудно родено правителство, а заедно с това вървят ваксинация и мерки, съобразени с развитието на пандемията. И дори вотът напролет да сложи край на Бойковиадата, това не гарантира автоматично победа за Радев. Напротив – лишава го от съразмерен противник.

Има и друго. На следващите президентски избори Радев едва ли ще изглежда така безалтернативен както на предишните, когато ГЕРБ изправи срещу него партийната функционерка Цецка Цачева. Залозите започват още от парламентарния вот.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам