Деян Еничеров (в дясно) на снимачната площадка.
Преди да се спре на киното, Деян Еничеров търси себе си в различни сфери –информационните технологии, ветеринарната и хуманитарната медицина, фотографията и традиционните занаяти като плъстенето на вълна. Днес 20-годишният Деян прави първите си убедителни (!) стъпки в разказването на истории чрез визуални похвати, воден от желанието си да изследва сложността на човешките взаимоотношения. „Затова всъщност избрах кино – защото киното обединява всичко“, обобщава избора си той.
Второкурсникът в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) вече има няколко завършени проекта зад гърба си. Късометражният филм „Докога да живея?“ (2024 г.) му носи първа награда на национален конкурс за младежко кино. Въпреки че признанието го ласкае, Деян го смята за далеч по-маловажно от по-голямата цел – връзката със зрителя. В проектите си засяга важни теми за всеки човек – от взаимоотношенията между деца и родители до гарантираната от демокрацията свобода на изразяване.
Интересът на Деян към значими социални теми го подтиква да участва в предизвикателството „35 секунди за демокрация“ на филмово студио „Ню Бояна“ и режисьора Крис Захариев. Идеята, която го отличава сред близо 100-те кандидати и с която се класира на финала, разглежда връзката между баща и син и техните различни възприятия за свободата на изразяване. Синът е озадачен от привързаността на баща си към чифт стари слушалки и предпочитанието му да слуша музика с тях вместо през домашната хай-тек уредба. Той не разбира, че в отминали времена на ограничения слушалките позволяват на родителя – тогава едва тийнейджър, дискретен достъп до забранена музика.
„Цялостното послание беше, че изборът да чуеш демокрацията и по какъв начин да чуеш демокрацията е твой,“ обобщава идеята си Деян.
Деян се интересува живо от теми като демокрация и свобода и е дълбоко убеден, че свободата е много повече от липсата на ограничения. „Аз свободата не я разбирам като свободия, а това да обърнем сърцата си с любов към отсрещния човек, независимо той какъв е“, споделя той. „Истинската промяна със сигурност няма да започне с лошо“, а се корени в добротата. Този урок Деян научава от своята майка – човека, оставил най-силен отпечатък върху мисленето му. Под нейно влияние Деян осъзнава колко важни са съпричастността и търпението и стига до заключението, че „промяната се крие в обществото, а не в политиката. Това да бъдеш добър към ближния е супер важно“, казва той. Вижда наченки на това мислене и в българското общество, което го обнадеждава.
Според Деян ще отнеме време българите истински да се отворят един към друг, но вярва, че в крайна сметка ще се случи. Черпи вдъхновение от дребните жестове на човечност, на които се натъква в цялата страна, особено в по-малките села, където хората често те посрещат като свой. „Хората са готови да те нагостят веднага, да ти сложат да хапнеш, да ти помогнат, да те упътят.“ Това го кара да се прибира в България с особена охота, дори след кратко пътуване в чужбина. Описва усещането да чуе отново български на летището като облекчение: „Ох, прибирам се“, казва си той всеки път.
През лятото му се удава възможност да посети Берлин – „града на демокрацията“, както го нарича той – където го впечатляват визуалните измерения на прозрачността и отчетността в германското общество. Много от обществените сгради в Берлин са направени от прозрачно стъкло – материал, който символизира и откритостта и доверието между хората. Според Деян берлинчани наистина прегръщат тези основополагащи за едно здраво демократично общество ценности. „Видях едни хора, които са спокойни и свободни“, спомня си той. Бърза да подчертае обаче, че България трябва да измине своя собствен път до тези ценности.
Какво би променил в България днес? „По-скоро не бих променил нищо“, споделя той. „Примерите от историческа гледна точка са доста ярки и добре показват, че положението, в което се намираме в момента, е процес, през който трябва да преминем, и според мен е много важно да не се изпускат стъпки. Ако нещо трябва да се промени, по-скоро то трябва да се осъзнае, за да доведе до промяна“, смята Деян. Според него единственият начин да избегнем повторението на грешките от миналото и да постигнем истински напредък като общество е да се поучим от историята.
Той самият учи всеки ден. Осъзнава, че е едва в началото на своя път и използва всяка възможност, за да се развива като човек и режисьор. Все още не е открил своя автентичен почерк, но го търси там, където се срещат красотата, истината и простичко разказаната история. Филмът му „Докога да живея?“ – който Деян нарича „аудио-визуална поезия“ и с който не се страхува да бъде уязвим, загатва за тази визия. Режисиран с фотографско око, всеки кадър от филма е като картина – улавяща емоции, които само думите не могат да изразят.
Окрилен от уроците на своята майка, младият режисьор следва семпла, но мъдра философия: почитай миналото, гради истински връзки с хората и подхождай към света с любов. Тази любов може да вдъхнови обществена промяна и да подейства оздравително на демокрацията ни. Филмите на Деян са покана към зрителя да се вслушва повече в околните, да се поставя на тяхно място и да цени свободата – автентичната свобода, не тази, която налага граници, а тази, която гради мостове към другите.
Конкурсът „35 секунди демокрация“ е подкрепен от Фондация „Америка за България“ и The Convo.
Този текст и снимките към него са част от съдържанието на месечния бюлетин на фондация „Америка за България“.
