Да проверим версията на Васил Божков

Васил Божков (с тениската в дясно) на премиера Борисов, бившия главен прокурор Сотир Цацаров, и Наследника му Иван Гешев
Снимка: Правителствена информационна служба

За истината публикува анализ на Даниел смилов за „Дойче веле“.

България е на 111-о място по свобода на медиите, защото огромната част от тях все още се правят, че в момента в страната няма гигантски политически скандал. А когато медията не може или не иска да отрази и разследва политически скандал от такъв мащаб, тя се превръща в нещо друго. Може би премиерът е прав, когато казва, че това друго е от пернатия вид мисирка.

Имало едно време една държава…

Поради това се налага да обосновем тезата, че политически скандал заради твърденията на Божков все пак има. Подсъдим бизнесмен, който доскоро е бил любимец на властта, но сега е на път да загуби всичко, изглежда, е склонен да говори за общението си с управляващите. Разбира се, това, което той казва, не е чиста монета, но все пак е повод за сериозна проверка на версията му. Защото за мнозинството от хората тя изглежда напълно правдоподобна. Разказът му е следният:

Имало едно време една щастлива държава, чийто бюджет трябвало да получи 700 милиона лева повече от игри на късмета. Вместо в бюджета обаче жълтиците отишли в пещерата на Али Баба. Сговорили се Али Баба да раздели голямата плячка със свои другари. Да даде част от нея на телевизия под формата на договори за реклама. С друга част да издържа голям столичен клуб. Али Баба разбрал как да дели жълтиците на срещи с финансовия министър и собственици на телевизията. Дори си запазил паметна записка от едната среща, на която фигурирал подписът на негов другар под ангажимент да му осигури правителствен балдахин. За другите срещи пък Али Баба запазил есемеси. Нещо обаче в сговора се развалило. Другарите завидели на Али Баба и решили да му отнемат цялата хазартна пещера. За да се спаси, той се качил на летящото си килимче и се озовал в приказния Дубай.

Проблемът на другарите на Али Баба е, че досега не са представили контраверсия на събитията, която да е толкова логична и непротиворечива. Напротив, те се оплитат във все по-неправдоподобни обяснения. Първото от тях е, че финансовият министър, правителството и управляващите от ГЕРБ (и ДПС) изобщо не са знаели за проблема с липсващите 700 милиона лева. Според тях Али Баба сформирал банда с членове на Държавната комисия по хазарта и с тази банда откраднал милионите зад гърба на финансовия министър.

Летящи килимчета може и да съществуват, но за запознатите с бюджетирането подобна история няма как да се случи. Ако бюджетните модели са предвиждали 700 милиона лева повече в хазната, то финансовият министър и правителството е нямало как да не забележат тяхното отсъствие години наред. Ако не са ги предвиждали, то тогава правителството много добре е знаело по какви правила функционира бизнесът на Али Баба и очевидно не е виждало проблем в тези правила.

Другото „обяснение“, с което управляващите искат да потулят скандала, е, че в паметната записка на Али Баба става дума за отношения между частни лица – един вид другари, с които те нямат нищо общо. Али Баба твърди, че е бил принуден да дава с 10 милиона на година повече като непазарна цена за реклама в телевизията на добрия Аладин, която е откровено проправителствена. Като защитна теза управляващите намекват, че Али Баба така или иначе давал 20 милиона на година за реклама на тази телевизия, но малко преди Аладин да я закупи, започнал да дава само 10 милиона. Твърди се, че Али Баба го направил, за да свали цената на телевизията в полза на Аладин (или на някой друг) – другарски работи, може и да е така. След смяната на собствеността Али Баба пак вдигнал издръжката за медията. С какво тази „защитна версия“ помага на управляващите – само те си знаят. Но тя не отхвърля по никакъв начин разказа на самия Али Баба. Само добавя допълнителни договорки към него.

Как се случват нещата в нормалните държави

Модерните държави не битуват в царството на приказките и легендите. Те имат процедури и институции, с които да отсеят плявата от истината. Например:

Парламентарни комисии: При голям скандал от този вид се назначава парламентарна комисия, която да излезе с аргументиран доклад по темата. Президентът Тръмп през последните години сам стана обект на разследвания от страна на множество комисии в Конгреса. В България обаче парламентът мълчи по настоящия скандал.

Опозиция: Енергичната опозиция е основен инструмент за разкриване на истината в демократичните държави. При нас обаче голяма част от парламентарната опозиция е за съжаление фалшива. ДПС е формално опозиция, но реално управлява. Формации като „Воля“ също де факто подкрепят правителството. Остават БСП, които са странно анемични по настоящия скандал (и по въпросите на голямата корупция по принцип). Президентът Радев също все не успява да излезе от блатото на недомлъвките.

Независимо разследване: За президента Тръмп беше назначено независимо разследване. При нас обаче уж независими органи като прокуратурата не искат дори да четат материалите на Али Баба. Може би някаква проверка все пак ще бъде извършена от кумова срама. Но проблемът тук е, че обществеността трябва да бъде убедена в независимостта и безпристрастността на това разследване. По редица причини това трудно ще се случи.

Антикорупционни агенции: Имаме куп антикорупционни агенции и комисии, но и те, чудно защо, не проявяват интерес към скандала.

Критични медии: При разгарянето на скандала собственикът на една от малкото критични медии в страната получи от КПКОНПИ ново искане за запор на имущество. А огромната част от медиите останаха да си битуват под непретенциозната форма на мисирки. Или в луксозния вариант на мисирката – Шехерезада. Разказвачката на приказки, които султанът иска да чуе.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам