BG | EN

Да поговорим за „момчетата и момичетата“ в новото управление на България

Първото заседание на 47-то Народно събрание
Снимка: parliament.bg

„За истината“ публикува коментар от проф. Ивайло Дичев за „Дойче веле

Една от основните теми през последния месец е младостта на новите управляващи. Изчислиха, че 47-ото Народно събрание е сред най-младите в историята, броиха колко от новите депутати са под 30 години, а достолепните медийни анализатори снизходително наричаха господата Кирил Петков и Асен Василев „тези момчета“. Не съм чувал някой да дава подобни квалификации на Десислава Атанасова или Даниел Митов, макар че и те са в началото на 40-те.

Злорадство и подигравки. Симпатии и надежди.

В социалните мрежи заваляха подигравки за загубилия дар слово Радослав Василев, когото, слава богу, окуражи „дядо му“ Рамадан Аталай. Обсъждат иронично новата ръководителка на Петковия политически кабинет, защото не се била научила да се усмихва. Съмнения събуди и министърът на културата г-н Атанасов, който влиза в едно нарцистично поле на творци без необходимата лична слава. А върхът на злорадството беше капанът, който ГЕРБ заложи на младото мнозинство със злополучния мораториум върху цените на тока. „Старите кучета се гаврят с новобранците“, коментира един журналист.

От друга страна говорителите се надпреварват да симпатизират на младото поколение, нахлуло с апломб в политиката. Не знаем много за тях, но пък им „вярваме“, „надяваме се“, защото „младостта е нашето бъдеще“ и т.н.

Чудя се как да интерпретирам този феномен. Впрочем, той се случи и в ранните години на прехода, и със Симеоновите юпита, та дори и при ранните ГЕРБ. Твърде просто ми се вижда обяснение от типа, че страната ни е патриархална, че младите живеят до късна възраст при родителите си и се освобождават от опеката им едва когато емигрират в чужбина. Мина доста време от геронтокрацията на късния Живков, а в частния сектор отдавна предпочитат хора с възрастовата характеристика на новите дейци на „Продължаваме промяната“ (ПП). Някой ще си спомни, че твърде младите ни премиери Димитров и Виденов, заели поста на по 36 години, бяха изиграни и прогонени от старите играчи. Но Костов заема поста на 48, Станишев – на 49, Борисов – на 50. Разликата до 41-44 не ми се вижда достатъчна, та да правим народопсихологически обобщения.

Младостта като метафора

Преди всичко младостта е метафора за желанието страната да се промени и нещо най-после да се размърда. Или за някои обратното – за зиморничавия страх от това, че ще им се развали рахатлъкът. Помните от историята основното политическо деление през българското Възраждане: стари срещу млади. Едните искат бавно и внимателно, другите – бързо и революционно; едните са за двуглава турско-българска монархия под егидата на Русия, другите – за независимост веднага и със собствени сили. Това разделение ще открием във всички периоди на българската история. Често младите са такива и физически, но това съвсем не е задължително. Сравнете примерно сред политолозите бунтовния Евгений Дайнов (63) и компромисния Стойчо Стойчев (38). Кой е младият и кой е старият? А Мика Зайкова (79) и успелият млад човек Делян Пеевски (41)?

Друго възможно обяснение е подмяната на институционалните взаимоотношения с лични, поколенчески. Не знам дали забелязахте колко често в последната кампания се прокрадваше тази тема – „приятели ме накараха да се кандидатирам“, „вярвам му, защото сме приятели от толкова години“. Това звучи симпатично, но е знак за един сериозен проблем: в политиката не се случва естествено и непрестанно обновление, навлизат вълни от „приятели“.

Управленците, успели да заемат някакви позиции, се държат за креслата до край и понеже всичко е запушено, периодически наблюдаваме поява на нови и нови партии, построени не върху институционално израстване, а като поколенчески бунт. ПП е само поредният пример. Възрастта сякаш заменя идеите, състезанието – имат си доверие, защото се знаят, слушат една и съща музика, учили са в едни и същи университети, ходят в същите барове.

Има изключения. Шареният възрастов състав на ИТН се дължи вероятно на нестандартния начин на събирането му с кастинги и телевизионни участия. Дали той не беше причина за провала им, не знам. Или вземете саморазправата на г-жа Нинова със старите в партията си и издигането на нови хора. Да, но действията ѝ вече започнаха да изглеждат съмнителни, защото самата тя не иска да напусне председателството, макар че съсипа партията си. (Някой вярва ли на оставката ѝ? Аз не.)

На тази възраст Александър Велики побеждава Персийската империя

Как да се обновяват периодически партиите, та да няма нужда от поколенчески взривни вълни? Не знам – може би някаква мандатност, може би трябва да чакаме развитието на европейска политическа култура. Защото желанието ни да влязат млади хора във властта не е просто естетика, колкото и да е приятно да гледаш симпатични и образовани (най-после!) лица по телевизора. Демокрацията предполага обновление, и то непрекъснато.

Повтарят, че младите нямали опит, че трябвало да се съветват, защото управлението на тази страна не ставало както пише в учебниците. Аз пък викам да не се съветват твърде много, белким ни върнат малко към „учебниците“.

И да не забравяме все пак, че млади, според ООН, са хората между 15 и 24 години. В този смисъл млад е само един от новите ни депутати – бъдещият доктор Милко Пенев (23). Но на тази възраст Александър Велики побеждава великата Персийска империя.

В рубриката “Мнения” представяме различни гледни точки, които не непременно отразяват или съвпадат с редакционните позиции на “За истината”.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Ивайло Дичев
Ивайло Дичев е роден през 1955 г. в София. Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-VII: Дени Дидро, работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Редактор на онлайн изданието за културни изследвания „СеминарБГ“. Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).

Още от автора

Забрана на „Възраждане“? Има по-добри начини

Трябва ли да действаме демократично спрямо онези, които отричат демокрацията? Има ли изход от този парадокс? Например по отношение на "Възраждане"? Една забрана тук навярно ще е грешният път, твърди в анализ за "Дойче веле" проф. Ивайло Дичев.

Слави Трифонов: болестен нарцисизъм или просто лудост?

ационален план? Или просто сме свидетели на лудост, ефект от някакво заболяване? В известен смисъл дори най-злодейският сценарий изглежда по-успокояващ, защото поне ще разберем какво става – иска да завладее Донбас, ох, добре, избегнахме Третата световна война…

Защо да горим човека?

"За истината" публикува анализ на Ивайло Дичев от "Дойче веле". Заглавието е на редакцията. Помните ли как младите комсомолци на Цветанов се редяха пред ЦИК да регистрират първи партията...

Още анализи

Лицето на неосталинистка Русия на Путин надникна изпод козирката

Дори и да става дума за кръвен съсирек, целият свят е станал свидетел на убийството. В духа на НКВД - "почина по време на разследването". Точно като доброто старо време, което толкова много липсва на идиотите, пише руската журналистка Маргарита Шурупова.

Сарафов vs. Гешев. Как прокуратурата призна, че може да изфабрикува разследване срещу всеки

Главен прокурор е притиснат до стената. Затова нарежда да се образува тайно дело срещу опонентите му. По него са събрани доказателства за престъпления на висши прокурори. Накрая главният прокурор е уволнен, а делото е прекратено като незаконно. И никой все още не е предаден на съд.

Героят на прекрасната Русия на бъдещето

Най-голямата награда на днешна Русия е Герой на Русия. В случая с Алексей Навални обаче аз бих го наградил със звездата на Герой на прекрасната Русия на бъдещето. Защо ли? Смъртта на Навални незабавно го превърна в могъща историческа фигура, в чиято чест след време ще бъдат наричани улици, булеварди, университети, може би и градове, пише Виктор Ерофеев.