При 25 лв. дълг за неплатена стара такса за телефон, пенсионерка от Шумен плати на колекторска комрания 1 150лв., след като мина през съда и частен съдебен изпълнител.
Още по-фрапиращото е, че 65-годишна жена даже не разбрала, че е осъдена, докато не заплашили със запор единствената й сметка.
Случаят на Румяна К. (жената не желае имената и да бъдат публично оповестявани) е отпреди 3 години, но наскоро беше коментиран в социалните режи, когато друг шуменец се оплака как дългът му е нараснал многократно, минавайки през Частен съдебен изпълнител. Темата за вземанията от гражданите е актуална и заради обсъжданите законопроекти за колекторските фирми. Макар че те и частните съдебни изпълнители се регистрират и контролират по различни закони, те се занимават с една и съща дейност – принудително събиране на задължения.
Как пенсионерка не разбра, че е осъдена „в името на народа“
Преди 3 години Румяна К. се пенсионирала, а малко преди това починали и двамата й родители. В тревогите около погребенията жената забравила да закрие домашния им стационарен телефон, който се водел на нейно име. От телефона не се водели разговори, но за няколко месеца се натрупали такси в размер на 25 лв. Последвало напомняне от компанията. „Обясних, че собствениците са починали и никой не говори вече по този телефон, и мислех, че са ме разбрали“, припомня си Румяна. След това тя закрила телефона
Месеци по-късно в стари рекламни брошури, които извадила от пощенската си кутия, жената с изумление открила съдебна призовка. „Вече беше декември, а призовката беше за отминалия юли. Открих я съвсем случайно, беше пусната в общата кутия с рекламите“, обяснява Румяна. Тя отишла в съда да провери за какво я призовават и разбрала, че е осъдена заради неплатените телефонни такси от 25 лв. След делото, сумата нараснала на 460 лв. със съдебните такси и адвокатски хонорари. „Бях осъдена „в името на народа“ на дело, на което не съм присъствала и за което даже не съм подозирала“, възмущава се Румяна К. После тя разбрала от адвокати, че тези дела са „служебни“ и не е задължително присъствието на длъжника
Юристите й обяснили, че вече нищо не може да се направи, освен да провери какъв е дългът й при частен съдебен изпълнител. За „утешение“ адвокатите й казали, че на ден през канторите минават поне 10 души със същия казус. Междувременно на вратата й била залепена призовка от Частен съдебен изпълнител. Той й обяснил, че делото вече е при тях, а задължението на жената вече е скочило на 1 150 лв.
„Не ми го побира умът как някой ще ме осъди, без дори да присъствам на делото, сякаш сме в народния съд през 44 г.“, възмущава се и днес Румяна. Тя обаче платила цялото задължение от 1 150 лв., защото решила, че не може да се пребори със системата. „Почнах да вдигам кръвно, защото аз съм човек, който редовно си плаща всичко – данъци, сметки. Не мога да повярвам какво ми се случи!“, коментира с гняв шуменката.
След това тя писала жалби до главния прокурор Сотир Цацаров и до омбудсмана Мая Манолова. От деловодството на омбудсмана отговорили, че за проблема със „задочните“ съдебни дела са алармирали и други граждани, и че се работи по въпроса, така че призовкарите да намерят начин да се срещат лично с лицата. От канцеларията на Цацаров така и не получила отговор.
Заради подобни случаи гражданите отдавна настояват за законови промени, така че съдебните изпълнители да не ги товарят с непосилни такси заради минимални задължения. „Таксите трябва да бъдат ограничени до някакъв процент от дължимата сума“, настояват ощетените граждани.
Адвокат Полина Велчева: Не е вярно, че нищо не може да се направи!
„Не е вярно, че нищо не може да се направи за защита на жената от конкретния случай, заяви адвокат Полина Велчева, която потърсихме за коментар по казуса. Законът предвижда механизми за защита на „неправилно санкционираните“ длъжници. За целта трябва да се реагира в първите две седмици от получаването на поканата, но дори тези две седмици да са изпуснати от длъжника, то тогава законът предвижда и други механизми за съдебна защита“, каза адв. Велчева.
Ето и нейното обяснение за това как е „пораснал“ дългът и защо длъжникът не е бил информиран за делото срещу него:
„Предвид изложената хронология на действията, можем да стигнем до извода, че тук става въпрос за извънсъдебната процедура по реда на чл. 410 от ГПК, която се е развила преди измененията в ГПК от 2019 г. Предвид бързият характер на тази процедура тук самият закон предвижда осъденият да бъде уведомен за издадената заповед за изпълнение на парично задължение от съда, като в законоустановения срок има право да подаде писмено възражение. В случай, че не възрази срещу вземането, обективирано в заповедта за изпълнение, същата влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист“, заяви адв. Велчева.
За да стигне едно дело до частен съдебен изпълнител, се минава през процедура, по която се дължат разноски, коментира юристката и посочва какви са минималните разноски върху задължение от 25 лв.:
1. Съдебна такса в размер от 2% от сумата на иска, но не по-малка от 25 лв.
2. Адвокатско възнаграждение, съгласно тарифата за минималните възнаграждения на адвокатите, за подаване на заявление за заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 300 лв.
3. За образуване на изпълнително дело след издаване на изпълнителен лист (съгласно тарифата за такси и разноски, събирани от ЧСИ) – 20 лв. за образуване на дело, 20 лв. за изготвяне и връчване на покана, 50 лв. за пълно имуществено проучване и по 15 лв. за всеки запор
4. Адвокатско възнаграждение, съгласно тарифата за минималните възнаграждения на адвокатите, за образуване на изпълнителното дело – 200 лв.
5. Такса на съдебният изпълнител за събрана сума (таксата се определя върху цялата досега дължима сума, която е 640 лв.) – 64 лв.
Както се вижда, най-малката дължима сума по делото, включително и самият дълг, нараства на цели 704 лв. При това без да са включени таксите за обезпечителните мерки (запори и възбрани), както и за насрочените изпълнителни действия. В този случай таксите може и да надвишат 1000 лв., каза адв. Велчева.
Във връзка с казуса на шуменската пенсионерка тя предупреждава, че законът допуска налагане на запор, само когато месечният трудов доход и/или пенсията не надвишават определения несеквестируем минимум. А според информация от НОИ над 85% от пенсионерите не взимат пенсия над несеквистируемият миниум, което означава, че над 85% от пенсионерите в България са защитени от запор на пенсиите, подчертава адв. Велчева.
„Ако приемем, че жената не е предприела необходимите действия да закрие телефона си, а само е разказала на служител за положението си в момента, то най-вероятно тук става въпрос за едно доста разпространено социално явление в България – неглижиране на малките проблеми, докато те не нараснат достатъчно много. И тогава винаги се оказваме изненадани и недоволни най-вече от държавата. Но ако приемем, че дамата е направила всички нужни действия за закриване на сметките си, а телефонната компания се е „направила на разсеяна“ и я е дала на съд, то тогава дамата има пълното право да възстанови взетите от нея пари, като осъди компанията, вкл. и за разноските по делата, които ще направи. Т.е. тя пък от своя страна ще „изненада“ компанията, може да я осъди за още повече пъти увеличена сума. Но това става само по съдебен път, не чрез писма до Цацаров и омбудсмана, които нямат правомощия при наличие на вече влязла в сила присъда, както е в случая“, коментира адв. Велчева.
Манолова атакува Нинова за колекторските фирми
Междувременно политиците обещават законови промени за колекторските фирми. Особено активни в това отношение са лидерът на БСП Корнелия Нинова и бившият омбудсман и лидер на „Изправи се БГ“ Мая Манолова, които от години се възмущават срещу „безобразията на колекторите“.
В края на януари беше съобщено, че вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова подготвя нов проект на Закона за събиране на вземанията, който според нея ще сложи ред и правила в колекторските фирми. Преди два дни обаче Манолова атакува законопроекта на Нинова и го обяви за лобистки. „Законопроектът на Нинова, който уж цели да ограничи правата на колекторските фирми и да повиши тези на гражданите, е лобистки и обслужва интересите на банките и на фирмите за бързи кредити, защото изключва от законовите разпоредби именно вземанията от тях“, заяви Мая Манолова на специален брифинг по темата, който даде пред Народното събрание на 14 февруари. Самата Манолова внесе свои законопроекти срещу колекторските фирми последователно в 44-тия, 45-тия и 46-тия парламент.
„Когато колектор събира дълг към мобилен оператор или ВиК дружество, ще спазва правила, няма да тормози гражданина с обаждания през нощта, няма да го излага пред началниците, ако гражданинът възрази, ще спре изпълнението, каза Манолова. Но ако колекторът събира дълг на банка или бърз кредит, колекторът няма да спазва никакви правила – ще го тормози и вкъщи, и на работа, няма да му дава информация какво точно събира, гражданинът и да възразява изпълнението няма да бъде спирано, ще си начислява каквито си иска такси и допълнителни разноски“.
Според Мая Манолова 70% от кредитите са именно към банки и фирми за бързи кредити. Например за 2018 г. колекторски фирми са събрали 1,4 млрд. лв. Това са по над милион и двеста хиляди случая, т.е. всеки пети българин е засегнат от действията на колекторите. Ако от закона се изключат банките и бързите кредити, реално в близо 900 хиляди случая хората няма да бъдат защитени и ще бъдат оставени на произвола на колекторските фирми, каза Мая Манолова и заяви: „Да предложиш закон за защита на хората от колектори и да изключиш дълговете към банки и фирми за бързи кредити, означава да излъжеш хората.“
И един напълно безсмислен закон
Лидерът на Изправи се.БГ казва още, че „реално законът, ако не включва банките и бързите кредити, няма никакъв смисъл и не защитава хората от техния най-голям проблем. Освен това ние настояваме топлофикациите, ЕРП-тата, ВиК-тата, мобилните оператори да не ползват колектори. Тези дружества са в монополно положение, те са естествени монополи и имат хиляди начини да притискат гражданите и според нас е несправедливо за капак да ползват и колекторски фирми да им събират задълженията.“
В брифинга на Изправи се.БГ се включиха и граждани, пострадали от колектори заради дългове към банки и фирми за бързи кредити. Йорданка Ненчева от Варна заяви, че без да знаят, дългът им е прехвърлен към колекторска фирма, събирали са парите, изплащат задължението си на банката, а два месеца назад колекторът вече си търси своето. По думите ѝ съпругът ѝ е починал, защото не е могъл да преживее този произвол, а колекторът иска 5 пъти повече от дължимото на банката, но отказват да дадат информация за общата сума на задължението.
Станко Стоев обясни, че единственото жилище на семейството му е продадено от колектор преди броени дни. В момента изнася вещите от къщата си във вилна зона в София. Колектор получава задължението от банката, препродава го на трето лице. Семейството се опитват да се свържат с колекторите и с банката и да се договорят за задължението, но вече е прехвърлен дългът, а къщата е продадена.
Валери Тасев каза, че е имал заем към фирма за бърз кредит. Поради операция и продължително заболяване е имал забавяне на кредита и дългът е предаден на колектор. Колекторът прибягва към заплахи, телефонни обаждания по всяко време, натиск, звънене на работното място, издирват го чрез секретарката на изпълнителния директор, предлагат му да продаде земи, имоти, да си рефинансира редовно обслужван друг кредит. От дълг 8000лв колекторът събира 13 210лв.
Във връзка с посочения казус, юристи съветват гражданите да бъдат внимателни и да не неглижират получени документи от съда. „Добре е хората да знаят правата си, да не неглижират документи от съда, които получават, за да не страдат после, плащайки космически суми за малко задължение“, предупреждава шуменски юрист и казва, че 50 % от гражданските дела сега са по чл.410 и 417 от ГПК – производство срещу закъсали длъжници.
