Да не си бежанец в България, дори от Украйна

Снимка: Facebook/Miroslav Borshosh

На стотния ден от началото на войната в Украйна Столичната община организира акция в памет на жертвите на руската агресия. По идея на зам. кмета Мирослав Боршош на площад „Славейков“ беше разпънато сто метрово синьо платно, върху което гражданите можеха да оставят жълти цветя.

Всяка подобна акция има цел. И тази също, най-малкото събитието влезе в новините, стигна до посланиците, а чрез телевизионния обмен и по-далеч. Само че с такива постановки не можем да изтрием спомените за забитите кирки в колите на бежанците, обирите по морето, злостните коментари на политици, верни на Кремъл и тоновете помия, излята в социалните мрежи върху главите на украинските бежанци.

Люба Маринова – доброволка от Стара Загора и модератор на 80 хилядна група в социалните мрежи в подкрепа на хората от Украйна, написа на 03 юни гневен пост срещу политиката на местните власти в Стара Загора, политика, която саботира усилията и грижите на много хора за настаняването и устройването на бежанците https://www.facebook.com/marinovapetkova. Според нея близо 15 дни неправителствени организации в Стара Загора като „Мисия Криле“, „Самаряни“ и Обществения дарителски фонд не са могли да организират среща с представители на областната и общинската администрация, за да изготвят заедно план за действие в случаи, че по-големи групи украински бежанци пристигнат от Черноморието във вътрешността на страната. Властите така и не седнаха на една маса с неправителствените организации, защото

никой не се е засилил да идва в Стара Загора. А които идвали, си тръгвали, бил коментарът на чиновниците.

На 01 юни в Стара Загора пристига украинска група от 80 души, половината от тях деца. И същата тази администрация дори не намерила за необходимо да информира доброволците и НПО-тата за настаняването на украинците в почивната станция на Мини „Марица изток“, която се намира в курорта Старозагорски минерални бани.

За чиновниците било достатъчно, че са подслонили хората, без преди това да извършат скрининг на техните нужди. Направили го доброволците. Те осигурили лекарства за хората. И пак те съдействали с превода на ошашавената рецепционистка в станцията, която не можела да разбере нито дума от въпросите на украинците. Те се интересували има ли аптека в курорта, къде могат да започнат работа, дори и най-ниско квалифицирана, за да изхранват децата си или как да се придвижват до града, който е на 14 км, а те нямат средства да си платят дори билета за автобуса. Общинските съветници гласували решение бежанците да пътуват безплатно, но само в рамките на града и сега трябва да внесат предложението на сесия отново.

А какво да прави бременната украинка, която се нуждае от специализиран преглед, но няма личен лекар, който да я изпрати на гинеколог? И не само тя е без достъп до извънболничната медицинска грижа.

Здравните осигуровки на тези хора уж са поети от държавата, но в системата те не излизат като осигурени и лекарите в града отказват да ги приемат.

С изключение на един-двама сърцати джипита, коментира Люба Маринова, но те не могат да поемат всички в своите практики. И ако не са неправителствените организации, няколцината доброволци и дарители, кой друг да помогне на бежанците?

Кризисният център в общината е с работното време на администрацията – от 09 до 17,30 часа. А в останалата част от денонощието всеки да се спасява, кой както може. Опитвам се да разбера от Михаела Джонсън каква помощ оказват от центъра на украинците, потърсили убежище тук. Тя разказва подробно как регистрират хората, как ги насочват към полицията и Регионалната здравна инспекция, как им съдействат с информация за настаняването на децата им в детски градини и училища, как да потърсят работа в Бюрото по труда или да се запишат в курс за изучаване на български език. Според нея за тези сто дни от началото на войната в Стара Загора са се настанили около 300 бежанци от Украйна, но информация за точния им брой тя няма. От думите й всичко изглежда перфектно и лесно, бежанците – обгрижени, но действителността е друга и

затова мнозина от украинците предпочитат да се върнат в родината си, където войната продължава, отколкото да останат тук.  

В поста си Люба Маринова разказва как се опитала да настани тук украинка с две деца, едното от тях бебе, починало в България само преди дни. Но се отказала след срещата си с чиновници, които й задали абсурдни въпроси. Като този разполага ли жената с някакви средства, защото много от украинците, пристигали тук с много пари, но ги криели. Или има ли нагласа майката да започне работа, защото не можела да пребивава вечно в общинско жилище. И други въпроси от този род, без да се интересуват от състоянието на жената, която още била в шок от загубата на своето бебе.

За Люба „Стара Загора е градът, в който са най-яките НПО-та, дето света ще изринат, но ще решат и неразрешимото. Днес Диана Димова(изпълнителен директор на Фондация „Мисия Криле“-бел. моя), която цял ден беше в Елхово да гаси пожари, ще занесе лекарства от „Приятели на бежанците в Стара Загора“ и ще направим пълен анализ на ситуацията. Областният управител ще посети момичетата и надявам се да получат адекватни отговори на въпросите си и най-вече скоро да се приберат у дома“.

Но освен украинци, в България убежище търсят и хора, които бягат от военни конфликти в други страни по света. За тях властта и медиите сега почти не говорят. Но в началото на летния сезон бежанският натиск се засилва

и по границата има случаи на малтретирани и ранени хора, на пребити с палки, на ухапани от полицейски кучета.

От неправителствения сектор са интервюирали пострадали, които сега се намират в Одрин, филмирали са техните истории и от „Центъра за правна помощ – Глас в България“ и партньорската им организация Фондация „Мисия Криле“ започват наказателни производства срещу неизвестен извършител.

Пред „За истината“ адвокат Диана Радославова и Диана Димова споделиха, че вече имат над 150 сигнала за насилствено отблъскване на бежанци, дори от вътрешността на страната. Например сирийци, потърсили убежище в центъра във „Враждебна“, са били извозени от София с полицейски автомобил до южната ни граница и насилствено прехвърлени в Турция. Тези действия са в нарушение на закона, който задължава всеки бежанец, влязъл на територията ни – без значение откъде и дали има документи, да бъде препратен към Държавната агенция за бежанците.

В случаите когато тези хора, търсят закрила, те са освободени от наказателна отговорност за нарушаване на гранично-миграционния ни режим.

А всеки, който не им осигури достъп, носи административна отговорност. И наказателна, ако употреби насилие, ограби или нарани бежанци, коментира адвокат Радославова. В средата на юни двете партньорски организации ще представят тези случаи на специален форум в столицата, информирали са за тях и международни организации като УНИЦЕФ.  

„Тези хора ще си тръгнат, рано или късно, а ние ще си останем в нашата кочина“,

каза ми Люба Маринова, отвратена от институционалното отношение към бежанците. Но в тези институции работят българи, а сред тях и такива с манталитета на кресливите в социалните мрежи и по митингите, организирани от фашизоидни организации срещу всеки чужденец, дошъл да яде даром хляба ни, независимо от цвета на кожата му, от религията, която изповядва или от езика, който говори.

Пандемията, войните и бежанците се превърнаха в своеобразен лакмус за състоянието на институциите и на гражданското обществото в България. Те извадиха най-доброто, но и най-лошото от националния ни характер. Затова вместо да се представяме пред света като милосърдна и състрадателна нация, не е ли по-добре да се запитаме защо никой от бежанците не иска да остане в държавата ни? И да се погледнем в огледалото. Първи – държавниците и политиците ни.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “За истината”.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам