Да ги познаем по делата им, но преди изборите

Теренът на ул. „Емануил Манолов“ №1 във варненския кв. „Васил Левски“
Снимка: Искра Урумова

„За истината“ публикува текст на Искра Урумова. Тя е журналист и писател, посветила над 15 години от кариерата си на репортерска работа в различни вестници, радиостанции, интернет агенции и телевизионни канали. Дебютният й роман „Откраднато“ – първа част от трилогията „История за български чудеса“, която включва още „Обречено“ и „Опазено“, излиза през 2017 г.

Казват, че умея да разказвам истории – с думи, с кадри, глас и звук. Казват, че много от моите истории са помагали на хората, че други са хубави, че докосват. Особено приказните. Това ме радва, но думата ми сега не е за приказни истории.

Този път е за моя

история, на която сега й е времето

Повече от 20 години мястото на родната ми къща в широкия център на Варна представлява хавра. Да, хавра, синур, място на което разни хора спират колите си. Веднага отговарям защо – защото така иска един от настоящите кандидати за депутати. Казва се Руслан Тошев. Той е очен лекар, районен партиен лидер във Варна, бивш управител на болница, бил е общински съветник и народен представител. Без да ми е роднина, притежава по наследство малка част от земята под родната ми къща (отдавна съборена). Години наред аз и моите близки опитваме да построим там кооперация. Правим контакт със строителни фирми, проявили интерес, но още след първите разговори настоящият кандидат за депутат се покрива –

без обяснение, без извинение

Има това право. Не си вдига телефона, не отговаря на смс-и, налага се да го издирваме в опит да научим има ли той някакви „бъдещи творчески планове“ за парцела и какво иска всъщност – да вземе апартамента, който му се полага срещу неговата част, да ни я продаде или да получи повече от полагащото му се?

Когато успяваме да открием д-р Тошев (трудно, но понякога се случва), за да изясним какво иска, той (като истински политик) казва: „Ще строим, да го направим“ и отново се покрива. И понеже е съсобственик (а как се е оказал такъв е тема на друг разговор за законността), никой не знае кога и как ще приключи този омагьосан кръг. Никой няма отговор на въпроса защо д-р Тошев не иска да има апартамент в широкия център на Варна, вместо…

Хавра. Да, римува се с гавра.

Но той има права на съсобственик.

Нямаше да разказвам моята история (има хиляди подобни), ако тя не беше олицетворение на всичко, което хора като Руслан Тошев (и други кандидати за власт в момента) правят с живота ни – оказват се в партийните листи, както той в родното ми парче земя. После с властта си определят живота ни – както той определя част от живота на близките ми със законно бездействие – изплащат се заеми и ипотеки, а отдавна можехме да имаме дом – ако докторът искаше апартамент, вместо дял от хавра. Но той не страда от липса на имоти, поне според общодостъпната информация, която е подавал като народен представител.

Вярвам, че на такива истории като моята точно сега им е времето – с имена, откритост и поставяне на проблеми на висок глас, пък били те и лични. Защото повечето от тези, които пак искат властта, не желаят разговор с нас. Щом се намърдат „на върха“ се държат безпардонно и арогантно –

без да обясняват, без да ги е грижа.

И с всеки свой следващ избор ние правим онова, което навремето са направили моите роднини – наивно и с желание за по-добро, те предоставили част от земята под къщата ни на предприемач, който с хубави думи и уж законни способи обещал по-удобен дом за децата им.

Не правят ли политиците у нас същото с хората по време на избори?!

Предприемачът само изчакал да придобие съсобственост и със съмнителни законови способи подарил за жълти стотинки от земята ни на непознат.

Не правят ли същото политиците у нас, след като спечелят изборите?!  

Повече от 20 години семейство ми не може да разполага със земята, на която моята баба и дядо са изградили скромен дом във времето, когато тази част на Варна е била в края на града. Не сме ли изправени всички ние пред същото безсилие години наред, докато гледаме как

непочтени и безчувствени хора са начело на властта,

как се облагодетелстват, без да ги е грижа за гласоподавателите, дори за най-болните и слабите сред тях?

Предизборното време, казват, се ползвало за омаскаряване, за лъжи и за подвеждане на тези, дето не се продават. Това твърдение отдавна никой не оспорва. Но то поражда въпрос – а ние, гласоподавателите, за какво го ползваме? Хрумва ли ни изобщо, че имаме силата да го ползваме?! Например – чрез публично поставяне на конкретни проблеми, чието решаване зависи пряко от действията на даден кандидат. Като в моята история.

Отговорът на кандидата и реакцията на неговата партия

биха ви показали истинското им лице много повече от всички празни приказки, които чувате по време на предизборните срещи. Това време – предизборното, е времето да изпитаме и предизвикаме кандидатите и техните партии – с конкретни проблеми, които зависят само от тях, за които няма как да се скрият зад фалшиви обяснения и лъжи.

И да ги познаем по делата им, но преди изборите.


В рубриката “Мнения” представяме различни гледни точки, които не непременно отразяват или съвпадат с редакционните позиции на “За истината”.

При поискано право на отговор от страна на Руслан Тошев или политическата партия, с чиято листа ще се яви на предстоящите парламентарни избори на 14 ноември т.г., то ще бъде публикувано тук без редакторска намеса в текста.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам