Граждани протестираха срещу насилието над жени в Стара Загора

Шествието против домашното насилие в Стара Загора
Снимка: Илко Груев

Международния ден срещу насилието над жени в Стара Загора бе отбелязан с шествие под мотото „Те вече никога няма да танцуват“. Организира го фондация „Мисия Криле“, която управлява Комплекса за социални услуги в града.

Социални работници, доброволци и граждани преминаха по централния булевард на града и завършиха похода си с фенери в ръце пред Съдебната палата. Там бяха прочетени имената на 25 жени, загинали в следствие на домашно насилие в страната, изписани и върху пейка, оцветена символично в червено.

Снимка: Илко Груев

Пред пейката бяха поставени фенерите и няколко чифта дамски обувки на жени, които вече никога няма да могат да танцуват. А във въздуха отлетяха запалени хартиени фенера-символ на угасналия като пламък живот на жертвите.

Включих се в шествието с очакването да видя как към него ще се присъединят още хора, призовани от млад мъж с мегафон в знак на солидарност и несъгласие с безразличието на обществото към проблема със семейното насилие. Край нас минаваха и отминаваха мъже и жени, забързани под дъжда. Някои хвърляха по един поглед, имаше и такива, които се информираха за какво става дума, но никой не продължи с нас. Съвсем разбираемо за този град, в който каузи отдавна не извеждат граждани на улицата.

Снимка: Илко Груев

Попитах някои от участниците в мирния протест защо са тук във ветровитата и дъждовна вечер. Млад мъж, пожелал анонимност казва, че е притеснен от случаите на домашно насилие, които стават все повече. Припомня ми случай на българка, убита от съпруга си в Англия преди години по особено жесток начин. Подкрепя по-строгите мерки спрямо насилниците и си обяснява феномена с мълчанието на жертвите с философията им, че така запазват семейството. А всъщност децата им израстват в непоносима среда и с тежки травми.

„Познавам доста такива жени и искам да ги подкрепя, защото техните проблеми не са лични, а на цялото общество“, обяснява ми на прекрасен български Марги Браун от Калифорния. Тя и съпруга й – също американец са в България от 20 години, сега живеят и работят в Стара Загора по проекти за социалното включване на уязвими групи. Коментира, че и в Съединените Щатите доскоро за семейното насилие не се е говорило открито, но сега вече обществото е дефинирало проблема като тежък и се опитва да се справи с него.

Питам я как е по-добре – в такива случаи държавата да изведе децата от нездрава им среда и да ги даде в приемни семейства или да ги остави на „грижите“ на родителите им, както пледират мнозина в България? Отговаря, че трябва да се намери баланса, но държавата е длъжна да защити най-малките си граждани.

Снимка: Илко Груев

Екатерина е от Сливен, студентка последна година по специалността „предучилищна педагогика“ в Тракийския университет. Разказва, че майка и е била жертва на насилие от страна на баща й в продължение на 20 години: “От няколко години родителите ми се разделиха. Помня скандалите в къщи, сега всичко е минало и живеем с майка ми нормално. Това е трудно за преживяване и не го пожелавам на никого. Майка понасяше всичко, защото свекърва й-моята баба я заплашваше, че ако се разведе с баща ми, аз и брат ми ще бъдем оставени от съда при него. И все й повтаряше, че трябва да си мълчи, „защото какво ще кажат хората“. Затова мама беше безгласна буква, а аз често я питах защо понася този тормоз“?

Кампанията на „Мисия Криле“ срещу домашното насилие ще продължи 16 дни. Във Фейсбук страницата на фондацията в следващите дни ще бъдат публикувани видеозаписи на мъже с техните послания срещу насилието над жени. Това е само началото на един дълъг публичен разговор, казва пред мен Диана Димова – изпълнителен директор на Комплекса за социални услуги в Стара Загора и председател на едноименната фондация.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам