Гражданите да си мият ръцете, а политиците?

Снимка: скрийншот от видео

„За истината“ публикува анализ на Даниел Смилов за „Дойче веле„.

Парадокс: българската операция „чисти ръце“ в политиката е на път да остане недовършена по санитарно-хигиенни причини. Макар над 60 процента от българите да смятат, че чистотата на републиката е била накърнена от премиера Борисов и главния прокурор Гешев, двамата продължават да стоят на постовете си. Нещо повече, засилването на здравната и санитарна Ковид-19 криза най-вероятно ще се използва, за да им се осигурят още няколкото месеца в управлението. До голямото пролетно почистване на парламента през 2021 г.

В момента България се готви да се затвори заради новата вълна на коронавируса. Измеренията на предстоящото затваряне не са ясни – тепърва ще се решава какво, как и кога ще се карантинира. Но страната видимо минава отново на извънредни релси и ефирът се насища (напълно разбираемо) с лекари и медицински експерти. Извънредните брифинги на кризисните щабове изглеждат само въпрос на време. Този път числата на заразените и починалите са далеч по-сериозни от пролетта и здравната ни система със сигурност ще има нужда от много умело управление, за да се справи с изпитанието.

Върховенството на закона – под санитарния минимум

Иронията във всичко това е, че управляващите ще трябва да убеждават хората да си мият ръцете и да спазват санитарните правила, докато собствените им политически ръце са мръсни и върховенството на закона в страната е под санитарния минимум. Дисонансът е огромен, защото едни и същи проправителствени говорители ще трябва да обясняват как корупцията и беззаконието са нещо неприятно, но все пак „нормално“, и едновременно с това – как неспазването на правилата води до загуба на живот.     

От тази гледна точка санитарната ситуация в страната е повод да се замислим за възрожденския идеал за  политическа чистота – чистата и свята република, който често цитираме автоматично като хубава фраза. Проблемът е, че тази фраза сякаш никога не се отнася за настоящето. Тя е валидна обикновено за далечното минало – нравствен идеал на хора като Васил Левски, които имат в историята ни статут на светци и мъченици. Или пък е пожелание за бъдещето със съзнанието, че настоящето съвсем не отговаря на стандартите ѝ. В крайна сметка чистата и свята република се е превърнала в нещо като сладникав рефрен на политическия утопизъм: тя кара всички да се подхилкват, докато са убедени, че политическата реалност е мръсна не само у нас, но и в чужбина. 

Хигиенизацията може да почака, защото..

Омаловажаването на протестите срещу правителството на Борисов и защитата на оставането му на власт „още малко“ ни дават възможност за по-структуриран анализ на станалото хронично отлагане на политическата хигиенизация на България. Винаги се намират извинения защо операциите „чисти ръце“ трябва да се запратят в (неопределеното) бъдеще:

Има по-спешни неща за решаване в момента.

По-важно е да си мием ръцете със сапун, отколкото да провеждаме „чисти ръце“ в политиката. Трябва първо да приемем бюджета, а чак след това да мислим за политическата хигиена и т.н.

Трябва да започнем от А и Б  – да преосновем републиката изцяло наново.

Без Велико народно събрание не може да стане хигиенизация. А тъй като ВНС е неразумно и невъзможно в момента, значи почистването се отлага.

Управляващите може да са с мръсни ръце, но вършат и добри неща.

Правителството може да не отговаря на стандартите за чистота, но вдига пенсиите и раздава мощно пари. Прави магистрали, осигурява еврофондове за саниране и ни вкарва в ERM II. Ерго, хигиенизацията може да почака.

Другите не са по-добри.

Основният аргумент за отлагането е, че който и да дойде, ще бъде все същият. Но по тази логика по-добре изобщо да не правим избори и да се откажем от демокрацията като безсмислена.

Може да не са с чисти ръце, но поне са „десни“ (или „леви“)

Този аргумент поставя партийната лоялност над корупционните притеснения. ЕНП с половин уста и в непълен състав подкрепи своите съпартийци от ГЕРБ на европейско ниво. Проблемът е, че тази подкрепа започва да прилича повече на съучастие. „Може да са копелета, но са наши копелета“ не е особено принципен аргумент. А и ако човек изпадне в корупционни зависимости, това дали е десен или ляв може да се окаже без значение. Накрая пак може да построи продължение на „Турски поток“, да даде студен резерв и да копае пристанище с държавни пари в полза на частен субект.

Трябва да се чака до редовните избори

Отлагането на почистването до редовните избори е любим аргумент на защитниците на понамирисващото статукво. Сам по себе си – без останалите – този аргумент обаче е безсмислен. В крайна сметка каква е логиката да се чака няколко месеца, след като управлението може да мине по-бързо през електоралено обновяване и да получи нова политическа легитимност? Така или иначе ситуацията е предизборна и няма смисъл кампанията да се разтяга в рамките на половин година. А и самият Борисов досега така или иначе не е изкарвал пълен мандат: два-три месеца по-рано или по-късно сами по себе си са без значение.

Липсата на политическа хигиена може да се компенсира с етническа и сексуална чистота

Този аргумент в настоящата ситуация идва най-вече откъм патриотичния спектър. Идеята е, че макар и с пооцапани ръце от корупционни скандали, управляващите са полезни, защото отстояват етническата чистота (борят се с бежанците), историческата чистота (Гоце Делчев е чист българин) и сексуалната чистота (водят битка с джендърите и Истанбулската конвенция). Тази позиция е, разбира се, комична: най-малкото, бивши ДС-агенти да се изкарват по-католици от Папата, който наскоро се изказа положително за гражданските съюзи на гей двойки, е абсурдно. Странното е обаче, че подобни „аргументи“ – заместващи политическата чистота с някакъв сурогат – съвсем сериозно циркулират в общественото пространство. Те са още една демонстрация на общественото желание да се отложи чистата и свята република, като се пренесе във фантазмения свят на политическите патологии.

В очакване на обществената забрава

Защо „чистите ръце“ непрекъснато се отлагат с мълчаливото съгласие на обществото? Управляващите имат ясен интерес от това отлагане. Всяко забавяне във времето води до обществена забрава. След три месеца мнозина няма да си спомнят фактите. Кой беше дал и кой беше взел 700-те милиона? Христо Иванов ли акостира на Росенец или Ахмед Доган се показа в храстите на правителствената вила в Бояна? Румен Радев има ли дрон или няма и този дрон ли постави парите в шкафчето на Борисов? Кой имаше къща в Барселона и защо?

Отлагането на почистването дава възможност за формирането на едно обществено съзнание, в което разликата между боклука и чистото по принцип изчезва. Това, което остава, е политическата мърлявост и тези, които са свикнали да печелят от нея.

Миенето на ръцете със сапун и топла вода е нещо много важно по време на пандемия. Но политическите „чисти ръце“ са не по-малко по-важни.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам