Историята, провокирала гнева в следващите редове, е от последното заседание на Общинския съвет в Севлиево, състояло се на 31 януари т.г. По време на обсъждането на бюджета за предстоящите 12 месеца, съветниците в Севлиево отказаха да дадат думата на единствената гражданска организация, която работи за промяна в общината – „Граждани за Севлиево“. Направиха го тихо и брутално, като просто не гласуваха, за да дадат думата на председателя на сдружението Боян Ботев. Той се бе осмелил да отправи предложения за промени в проекта за бюджет – нещо, което не се е случвало от няколко мандата насам.
Общинските съветници у нас се избират пряко от народа. Преди да встъпят в пълномощия, полагат клетва. Думите от клетвата са едни и същи за всички в цялата страна /различно е само името на общината/ и задълженията, поети с произнасянето им, са задължителни, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ето какво казват онези, на които ние, гражданите, даваме права да вземат решенията, които касаят всички ни: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на гражданите от севлиевска община и да работя за тяхното благоденствие.“
Забелязвате ли, че в клетвата става дума за интересите на гражданите и нито дума за интереса на партията, която ги е издигнала, дружествата, финансирали предизборната им кампания или „съмишлениците“, с които влизат в следизборни коалиции и разпределят влияние, което носи облаги.
Безумието в последните години обаче стигна дотам, че интересите на гражданите не влизат в плановете на политиците.
Уплашиха ли се от силата, която гражданите придобиват? Не, те не вярват в тази сила. Вярват, че са по-силни с партийните си централи, управляващата машина зад гърбовете им, парите на бизнеса, който ухажват и наглото демонстриране на сила. Те не се страхуват от гражданското неодобрение, защото знаят как да смажат машината, когато гражданите им потрябват. За тях интересите на хората са просто думи от една клетва, която вече не помнят.
Вчера в Севлиево можеха да дадат думата на Боян Ботев, а след това пак да игнорират предложенията му. Щеше да е по-демократично и чисто. Не беше нужно да напомнят на всички ни, че сме зависими от техните желания, споразумения и интереси.
Вчера, заседанието на Общинския съвет в Севлиево можеше да мине и без неизреченото, но гръмогласно: „Гражданите – вън!“. Ние знаем кой ни управлява!
