Цели 91% от българските младежи се гордеят, че са българи. Повечето от тях нямат желание да емигрират, но пък проявяват опасно нисък интерес към политиката. Първан Симеонов изброява още характеристики на днешната младеж в анализ за Дойче веле„.
Каква
е днешната българска младеж? Първо, да уточним, че няма една българска
младеж – има българска и ромска младеж. Уви, разделени са. Неприятно
отчетливо. Пиша го прокативно грубо, барем някой се стресне.
Това
е един от тъжните ми изводи от огромното изследване за младежта, което
направихме през отминалата година с „Галъп интернешънъл“ и осмислихме с
Института по социология „Иван Хаджийски“ под ръководството на фондация
„Фридрих Еберт“. Изследването обхваща поколението на възраст между 14 и
29 години в десет страни от нашия регион. Тепърва предстоят сравненията с
останалите.
Какво искат, какво ги вълнува?
Кои
са новите неща в сравнение с изследванията за младежта, проведени през
2010 и през 2014 година? Ако се питаме кога новите социални медии ще
победят традиционните, при младите това вече се е случило. Интернет е
победил телевизията. Защото там може да се споделя. Въобще поколението е
наистина все по-споделящо. Социалното се е уравновесило с егоистичното.
Ако в годините на прехода впечатление правеше развързаният
индивидуализъм, днес махалото очевидно се е върнало. Не само заради
известна нормализация към някакъв минимум солидарност, но и заради все
по-мрежовото общество, в което живеем.
Без значение дали имат
пари или не, младите държат да показват жизнен стил на консуматори.
Мобилните устройства са много повече от средство за комуникация – те са
един вид портал към допълнителна идентичност, който се мисли като
неизменен атрибут, а не като вещ на лукса. Проверихме го и с нарочно
изследване в райони, наричани гета: беден или богат, в гето или не –
смартфон и лек автомобил трябва да имаш.
В сравнение с
изследването през 2014 сега младите са по-големи оптимисти. Това,
разбира се, е функция и на традиционната за младите поколения
оптимистична настройка. Но има и (поне) един проблем, който се забелязва
много по-отчетливо в сравнение с 2014 – опасенията от социална
несправедливост (споменават се в 45% от случаите). Не е ясно какво точно
влагат младите в това, но е ясно, че им звучи като проблем. Болезнено
се усилва и усещането за корупция (42% от отговорите го съдържат). Към
страховете, разбира се, се добавя и бедността (42%). И още, и още. В
същото време обаче съзнанието за сериозни проблеми в обществото не води
до активизъм – напротив, интересът към политиката е опасно нисък. Ако
през 2014 година имаше цели 40%, от които може да се очаква някакъв
интерес към външната и вътрешната ни политика, сега делът им е едва 14
на сто. А що се отнася до политиката на ЕС, спадът в интереса е от 31 на
11%.
Спада очевидно и желанието за емиграция. Ако през 2002
година 14% са казали, че нямат намерение да емигрират, през 2014 делът
им вече е бил 47%, а през 2018 – цели 61%. В същото време национализмът
като че ли расте. В десетте страни, обхванати от изследването,
проверихме отношението към следните две твърдения: „Гордея се, че съм
гражданин на моята страна“ и „Би било най-добре, ако страната ни е
населена само с истински българи/сърби/словенци и т.н.“. Оказва се, че
цели 91% от българските младежи са съгласни с първото твърдение, а с
второто – 65% от тях. И ако първото е форма на патриотизъм, а второто
води към нещо по-злокачествено, ние, българите, се оказахме начело и по
двете. Национализмът явно е на мода в България. Може би защото нямаме
спомени за реални проблеми по тази тема за разлика от много от
обществата в региона.
И още данни за нагласите на българската младеж
А
колко бързо порастват днешните младежи? С прехода от образование към
заетост успяват по-бързо, отколкото с другия важен житейски завой – от
родителския дом към собствено жилище и собствен личен живот. Да,
надделява желанието за брак и две деца, но това все повече се отлага. В
същото време сексуалната разкрепостеност продължава да напредва. През
2014 година 31% от младите са смятали въздържанието преди сватбата за
добродетел, а 42% – за остаряло схващане. Днес 66% го намират за
остаряло, а само 15% го виждат като добродетел.
И още
интересни данни: стремежът към висше образование остава значим, но
тенденцията към нарастване на това желание, наблюдавана в последните
десетилетия, изглежда, е прекратена. През 1987 година 54% искат висше,
62% през 1995, 69% през 2002, 73% през 2014, а днес – 59 на сто. В
България явно висшето образование се е масовизирало и затова вече не е
особена стръв. А и структурата на поколението не предполага допълнително
настървяване. За образованието се мисли като за пазар. 31% са напълно
съгласни, че в България оценки се купуват, а други 24% са донякъде
съгласни с това твърдение. Не че младите харесват това, просто го
констатират. А като първи фактор за намиране на работа посочват…
късмет.
Накратко: онова, което така или иначе виждаме, се
потвърждава от резултатите от това изследване. Идва едно прагматично,
консуматорско поколение. Не бързат да приключват купона. Настройват се
за яко работене и яко парти. В което място за деца и постоянна връзка
има може би само на думи. Нищо изненадващо всъщност. Случва се нещо
съвсем банално.
Вероятно това е новата нормалност. Но май е
леко луксозна. Защото поколението изглежда твърде изнежено и твърде
дистанцирано от обществения живот – на фона на потенциалните
предизвикателства, които се задават.
Банално е и друго: че младите поколения се смаляват. Това е обща тенденция за нашата част от света. Единственото небанално в българския случай е скоростта на смаляването. Меко казано, небанално.
