„За истината“ прпубликува анализ на Емилия Милчева от „Дойче Веле„.
Заради огромния гняв от повтарящи се избори, един нов „спасител“, като президентска партия на Радев, има потенциал да измести дори ГЕРБ от първото място и да помете малките формации. Има ли шанс за стабилно управление?
На практика е невъзможно някой да се закопае сам, но българските политици упорстват да докажат обратното.
В първия си работен ден 50-ото Народно събрание зацикли на избора на председател по познатия от няколко парламента маниер – липса на мнозинство от 121 гласа. Неуспехът обичайно се тълкува и като провал на преговори за формиране на управляващо мнозинство, а значи и на правителство, каквото то се очаква да излъчи.
Така ли ще е и този път? Или е временна съпротива, докато преговарящите извън прожекторите се разберат за разпределяне на властовите позиции и някои от тях спрат да си вдигат акциите, бавейки съгласието си за участие в бъдещо управление?
Фактическото положение
Никоя от представените в парламента 7 политически сили не желае нови избори наесен, тъй като няма сигурност дали ще запази и настоящите си позиции. ГЕРБ-СДС, на чийто гръб лежи отговорността за правителство с първия мандат, ще понесат загуби от провала му. ДПС може да не е втора политическа сила. ПП-ДБ ще разполагат с твърде малко време и невъзможност да изградят образа на непримирима опозиция с проевропейски облик, ако няма редовен кабинет, на когото да се противопоставят.
Антиевропейската и анти-евроатлантическа опозиция в лицето на “Възраждане” и “Величие” ще продължат с едни и същи послания, отправени към една и съща категория избиратели. БСП е политически корабокрушенец.
Всички те вкупом са наясно, че още едни предсрочни избори наесен биха осигурили превъзходния тайминг за появата на президентската партия, предсказвана от самото начало на политическата криза. Предвид размера на обществения гняв, измерен през негласувалите и отлива на традиционни избиратели от партиите, такъв нов “спасител” има потенциал да измести дори ГЕРБ от първото място и така да предизвика непредвидими обрати, помитайки малките формации.
Страх и/или здрав разум
Този страх може да бъде разчетен в посланията от трибуната на 50-ото Народно събрание, където призивите за здрав разум зачестиха – под една или друга форма. Предложената от ГЕРБ-СДС юристка Рая Назарян не успя да спечели в гласуването за председател на парламента, но лидерът Борисов заговори, че има смисъл с управление на първите трима (ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ) – и оттам нататък, който се съгласи, изобщо възможно най-широка подкрепа. От ПП-ДБ контрираха, че няма как да стане, след като ГЕРБ събориха кабинета на акад. Николай Денков.
Съпредседателят на ПП Асен Василев нарече поведението им “леко шизофренично”. ”Плюха, а сега искат подкрепа за правителство. Това е несериозно и сега не могат да сложат ред в хаоса”. ДПС чрез своя лидер Делян Пеевски призова за смирение и “да им дойде акълът” на партиите. Временно изпълняващият функциите председател на БСП Атанас Зафиров каза, че са нужни усилията на всички, “за да излезем от кризата”, и да се направи експертно правителство, което да работи за хората. От “Позитано” 20 вероятно се надяват на позиции за свои “експерти”. За същото “експертно правителство, което не е доминирано от тази или онази партия, а от експертизата и професионализма”, се обяви и Тошко Йорданов от “Има такъв народ” (ИТН), но и че “никой няма право да задава ултиматуми”.
В българската политика червените линии никога не са това, което са – можеш да отричаш статуквото и задкулисно да колаборираш с него. “Възраждане” и “Величие” не подкрепиха кандидатурата на ГЕРБ за председател на парламента, издигнаха свои, но подсказаха, че са здравомислещи. След рецитация на стихотворение от Дамян Дамянов, Виктория Василева от “Величие”, в други парламенти избирана от листата на ИТН, обяви, че “днес за българските граждани дали ще бъдем мръсници или герои, зависи само от нас”. Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов се закле в народа, поиска възмездие, но и заяви, че “заслужаваме ефективно и качествено управление, а не този буламач, който ни се предлага през няколко месеца”.
Знаково
Денят, в който започна работа 50-ият парламент, е знаков – преди 10 години на този ден един друг парламент отмени решението си за избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Днес санкционираният за значима корупция от САЩ и Великобритания Пеевски е ратник за смирение на политиците и с призив да разберат урока на българските граждани.
Поведението на повечето парламентарно представени партии може да бъде разчетено като знак за нови заявки на масата на преговорите. Има ли сред тях такива, които биха променили и ценностната ориентация, декларирана от ГЕРБ, които поискаха МВнР и МО?
Има ли вариант?
Спряганата като възможен партньор “Има такъв народ” беше партията, която първа подкрепи президента Румен Радев за втория му мандат. Открит е въпросът дали, ако бъдещият кабинет придобие повече експертност, сред назначенията няма да има и представители на президентските кръгове, каквито се откриват в служебното правителство на Димитър Главчев.
Ако партиите не успеят да намерят изход – и вариант за относително стабилно управление в България, ще чуят как барабани пръстта върху ковчега на парламентарната демокрация.
