BG | EN

Георги Господинов: „Опитът е да бъдем вкарани в свят, в който всяка лъжа може да се представи за истина“

Георги Господинов
Снимка: Дойче веле

Интервю с Георги Господинов на Александър Детев от „Дойче веле“.

В предишния ни разговор ми разказахте, че сте написали „Времеубежище“ като предупреждение срещу „вируса на миналото и на национализма“. Сега, в края на 2022 година, какво предупреждение бихте отправили? Какво Ви плаши – освен споменатия вирус, чиито ужасяващи последици продължаваме да наблюдаваме в Украйна?

Георги Господинов: Едно от най-тревожните неща е размиването на границата между истина и подмяна. Опитът е да бъдем вкарани в свят, в който нищо няма значение, всичко е допустимо, всяка лъжа може да се представи за истина, всяка конспирация надделява над разума. Това е подмяна, която преобръща ценности, трупани с векове, пренаписва не просто миналото, а предопределя и бъдещето. По-точно казано – стъпва върху едно пренаписано минало, за да строи своите основания, да оправдава бъдещите си агресии и безчестия. Ясен пример е нападението на Русия над Украйна. Владимир Путин не просто иска да върне Русия в миналото, някъде около Втората световна, но той иска да върне, да завлече със себе си и цяла Европа, ако може и целия свят там, на територията на това катастрофично минало.

Всяка война е предшествана и последвана от думи. Дори когато бомбардировките спрат, пропагандата и фалшифицирането ще продължат. Затова употребата на думите и връщането към разума ще бъдат все по-важна битка в идващите дни.

Все по-често говорим за умора – доскоро от пандемията, сега от войната, а в България и от политическата несигурност и усещането за безвремие. Вие чувствате ли се уморен от българската действителност?

Неудобно е да се оплакваме от собствената си българска умора по време, в което съвсем близо до нас има война, жени и деца стоят на студено и тъмно, крият се в бомбоубежища. Трябва да си много силен, за да не се поддадеш на умора и отчаяние там. Спрямо тях ние нямаме право на умора. Но като човек, занимавал се с времето в последния си роман, мога да потвърдя, че усещането за безвремие, за някакъв времеви вакуум е много силно.

Много творци казват, че когато са щастливи, са безполезни – и че всъщност проблемите, тревожността и неудовлетворението най-силно ги мотивират да хванат писалката или четката. И при Вас ли е така?

Щастието така или иначе е непостижимо, поне в дългосрочна перспектива. Ние сме нетрайни същества с предизвестен край, но с поглед и мечта отвъд края. Не вярвам много на легендата, че трябва непременно да си нещастен, бит и унизен, за да пишеш или рисуваш. По-скоро съзнанието за собствената ти смъртност и преходност пораждат тази необходимост да оставиш нещо, да забавиш времето, да съхраниш чрез думи онова, което си отива, изтича през пръстите ти. Писането е опит за забавяне и за търсене на смисъл в безсмислието. И опит да разбереш поне малко света, в който си попаднал.

Станахме свидетели на протести в множество държави тази година, включително в такива страни като Китай и Иран. Коя кауза Ви впечатли най-много?

Георги Господинов: Протестът на жените в Иран е нещо, което истински ме впечатли. Смел и решителен акт, който вече постига първите си победи с премахването на т.нар. нравствена полиция. Наскоро имах едно четене в Мюнхен и там се появи ирански студент. Той носеше писмо, преведено на български, с което търсеше подкрепа, искаше да надпиша романа си в защита на иранските жени. Такива млади хора, търсещи подкрепа, съм виждал и на други четения. Тези хора все още вярват и в силата на думите.

Научихте ли нова дума през 2022 година и ако да – коя е тя?

През 2022-а си върнахме отново думата убежище. От една страна в смисъла на бомбоубежище, а от друга – по-добрата страна – в смисъла на убежище за бягащи от войната, приютяване, нов дом. Това е моята дума на годината.

А коя си пожелавате да е думата на следващата година?

Мир. Не съм очаквал, че тази дума ще стане отново толкова нужна. Но да – това е думата.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

България и ромите: Макар и бавни, промените са възможни

"Вие, българите, сте богати, имате мивки с течаща вода", казали ромските жени пред медиатори - доверените лица на хората от махалите, които обясняват, съветват, успокояват. Те са мост и преводач през различни култури.

Започват проверки за незаконни каравани и кемпери по Южното Черноморие

Областният управител Пламен Янев уточнява, че проверките не търсят конфронтация с гражданите и налагане на санкции, а да се ограничат незаконните къмпинги.

Водата във Видин и в 21 села няма да бъде годна за пиене през почивните дни

Причината е предстоящата пролетна дезинфекция

Още анализи

„И в двата варианта е неправилно“. Защо тайната среща между Коцев и Сарафов е проблем

Главен секретар на МВР говори с главен прокурор. Какъв е проблемът? Проблемът настъпва, когато първият може да се окаже потенциален обвиняем, но вторият му съдейства да остане само свидетел. Престъплението е хипотетично, но ситуацията е реална. И тя не изглежда добре, откъдето и да я погледне човек.

В това служебно правителство няма почти нищо служебно

В новия служебен кабинет няма почти нищо служебно. Той е поредното доказателство колко фалшив е този формат в България. А задаващите се избори ще са може би най-трудните. Защото не предлагат ново бъдеще.

„Бухалката“ на ДАНС и въпросът с часовника на Живко Коцев

ДАНС избра кога да нанесе удар по ръководството на митниците. Такива акции са "бухалки". Но избирателните действия на ДАНС са само едната страна на медала. Главният секретар на МВР със сигурност дължи публични обяснения.