Името на българската пророчица Баба Ванга все по-често се появява в социалните мрежи и таблоидите по света като източник на „предсказания“ за глобални събития – от атентатите на 11 септември до пандемията от COVID-19 и войната в Украйна. Според британския вестник „The Guardian“ обаче голяма част от тези твърдения нямат реална връзка с думите на самата Ванга и често се използват за конспиративни теории и политическа пропаганда.
В публикация, посветена на феномена около българската пророчица, изданието посочва, че в интернет пространството Ванга е придобила почти митичен образ. В последните години на нея се приписват десетки „предсказания“ – включително за евентуална война между Израел и Иран, за трета световна война или дори за първи контакт на човечеството с извънземни цивилизации.
Според експерти обаче много от тези твърдения никога не са били изричани от нея. Иван Драмов от Фондация „Баба Ванга“ определя разпространяваните онлайн пророчества като „абсолютни лъжи“. По думите му пророчицата най-често е говорела за здравословни проблеми на хората, които са я посещавали, а не за глобални катастрофи или геополитически конфликти.
Истинското име на Ванга е Вангелия Пандева Гущерова. Тя е родена през 1911 г. в район, който по това време е част от Османската империя. Според разпространената история като тийнейджърка тя губи зрението си след силна буря, която я изхвърля на поле. По-късно придобива известност по време на Втората световна война, когато хора започват да я посещават с надеждата да научат съдбата на свои близки на фронта.
През 60-те години Ванга вече е известна в целия регион и привлича посетители в дома си в Петрич. Постепенно славата ѝ излиза извън границите на България и към нея започват да идват хора от Русия, Румъния и Гърция.
Изследователи отбелязват, че особено силно влияние образът на Ванга има в Русия. Там тя се превръща в културен феномен, а името ѝ дори дава начало на глагола „ванговать“, който означава „предсказвам“.
Според публикацията на „Гардиън“ обаче част от широко разпространените „пророчества“ за Русия могат да бъдат проследени до руския писател Валентин Сидоров. Той твърдял, че се е срещал с Ванга през 70-те години, но за тези разговори не съществуват записи. Това е позволило свободни интерпретации на нейните думи, включително твърдения, че тя е предсказала бъдещо глобално лидерство на Русия.
С развитието на социалните мрежи подобни интерпретации започват да се разпространяват още по-широко. Според изследване на медийната организация BIRN в редица публикации в Албания пророчествата на Ванга са използвани за подсилване на конспиративни твърдения срещу НАТО и Европейския съюз.
Експерти подчертават, че историческите факти около живота на пророчицата са сравнително малко, а тя не е оставила писмени записки. Именно това прави името ѝ лесно за използване в различни интерпретации.
Българската писателка Жени Костадинова, автор на книги за Ванга, отбелязва, че много хора „слагат думи в устата ѝ“, които тя никога не е изричала. По думите ѝ авторитетът на пророчицата, често сравняван с този на Нострадамус, изкушава мнозина да говорят от нейно име.
В крайна сметка, пише „Гардиън“, силата на образа на Баба Ванга не е толкова в предполагаемите ѝ пророчески способности, колкото във възможността името ѝ да бъде използвано за различни цели – от сензационни заглавия до политически послания.
Иронично е, че според хора, които са я познавали, самата Ванга е предупреждавала, че името ѝ ще бъде използвано от други. Още през 1989 г., когато комунистическият режим в България се разпада, тя е наблюдавала как образът ѝ започва да се използва за реклама на най-различни продукти.
„Тя често казваше, че хората ще използват името ѝ както приживе, така и след смъртта ѝ“, посочват нейни последователи – предупреждение, което днес изглежда по-актуално от всякога.
