„За истината“ препубликува анализ на Веселин Стойнев от „Дойче веле“.
В новия служебен кабинет няма почти нищо служебно. Той е поредното доказателство колко фалшив е този формат в България. А задаващите се избори ще са може би най-трудните. Защото не предлагат ново бъдеще.
Служебното правителство на Димитър Главчев е поредното доказателство колко фалшив е този формат на изпълнителната власт в български вариант. В служебния кабинет вече не остава почти нищо служебно, а политическото е все по-трудно да се скрие. И ако последните кабинети на президента Румен Радев превръщаха парламентарната република в полупрезидентска, то първото след конституционните промени служебно правителство, призвано да е такова на парламента, се превръща в правителство на ново скрито парламентарно мнозинство.
И едва ли можеше да е иначе. Президентът, мотивиран реваншистки заради ограничените му правомощия, привидно се дистанцира от кабинета, отказвайки да поеме всякаква отговорност за него. В същото време съдейства за избирането именно на Главчев (бивш председател на Народното събрание от ГЕРБ) от възможните 10 имена, а за състава на правителството проведе само формални консултации с парламентарните групи – както правеше и при връчването на проучвателни мандати за редовни правителства, отказвайки да поеме посредническа роля.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък изказа абсурдното твърдение, че кабинетът „Главчев“ бил доминиран от стария кабинет „Денков“, защото имало четирима останали министри в него (единият от които веднага бе изключен от ПП) и много зам.-министри (някои вече си подадоха оставката, а премиерът може еднолично да смени всички останали, ако пожелае). Според съпредседателя на ДПС Делян Пеевски пък от ПП имало много хора в това правителство, за другите било рано да се съди. За лидера на БСП Корнелия Нинова това е кабинет на ГЕРБ, за лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов той е добре балансиран между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. За ПП-ДБ това е кабинет на ГЕРБ и ДПС.
Кабинет, акуширан от прокуратурата и службите
Всъщност това е правителство, акуширано с отработените силовашки методи на прокуратурата и службите. То стана заложник на битката за МВР, а един вътрешен министър без никаква собствена политическа тежест продължава да е в тежест вече на трето правителство. Калин Стоянов предизвика правителствена криза в кабинета „Денков“, той бе в основата на кадровия раздор и при неслучилия се кабинет „Габриел“, сега е стартов пасив и за кабинета „Главчев“. Не само ПП-ДБ настояваха той да не бъде включван в служебното правителство, но и президентът Радев накрая призна, че ако е имал правомощия, той нямало да го назначи.
В битката за МВР ДАНС, прокуратурата и кафяви медии спретнаха активно мероприятие срещу главния секретар на вътрешното ведомство Живко Коцев. И въпросът не е дали той е извършвал неправомерни действия и каква пикантерия може да се разкрие от личния му живот, а че институционални действия и изтичане на контролирана оперативна и следствена информация се използват в определено време с политическа цел. Накрая не кой да е, а „орденоносецът“ Делян Пеевски взе да се възмущава за „планини от кеш“ и контрабанда.
Предизборни месеци на кална война
Очевидно двата месеца до изборите ще преминат в открита война на разкрития, компромати и кал. А обещанието на премиера Главчев, че няма да позволи да бъде въвлечен в изборни страсти и лични амбиции изглежда неубедително не само заради изключително слабите му комуникационни умения, а и защото неговият кабинет е плод на реваншизъм. Старото политическо статукво с прикритото участие на президента, прокуратурата, ДАНС (чийто председател Пламен Тончев президентът поздрави за смелостта му да бръкне в най-високите управленски нива, но не попита защо чак сега, с каква цел и защо само на определено място се бърка) е решено да накаже жестоко довчерашните си коалиционни партньори от ПП-ДБ.
Масов отказ от изборите или мобилизация
Въпросът е дали в умората сред избирателите, натрупана от завърналата се политическа криза с провала на ротацията, ще прерасне в отвращение и ще откаже огромната част от тях да отидат до урните на 9 юни. Дали ще има машинен вот, или отново ще получим огромен дял невалидни бюлетини с хартиения, както предупреди наследника си Главчев бившият премиер Денков. Или пък избирателите ще се ядосат и ще излязат по-активно да гласуват, всеки със своята мобилизация.
Поддръжниците на ГЕРБ може да се нахъсат максимално, за да върнат партията си на бял кон през парадния вход на властта. Делян Пеевски трябва да се доказва като лидер и да увеличи „с планини от храброст“ резултата на ДПС и да постави свои хора в листите. „Възраждане“ ще се доказва и на европейски терен и ще търси да увеличи с още някой сантиметър размера на бицепсите си. БСП отново е във фаза на оцеляване при перманентна вътрешна опозиция и теч на избиратели към „Възраждане“. Избирателите на ПП-ДБ, част от които са разочаровани от провала на сглобката, а други – от това, че тя изобщо се случи, може да се обединят пред заплахата от смазващ реванш на старото статукво и поредна заплаха за краден вот. А на терена вдясно и вляво се появяват и нови играчи, които ако не друго, могат да разпилеят вота на избирателите, които търсят политическо представителство.
Това може би ще са най-трудните избори. Трудни до невъзможност. Защото основната перспектива не е някакво ново бъдеще, дори илюзорно, а вече живяно минало, евентуално малко по-добро: избор между това, което е било до вчера, но се е счупило и трябва да се поправи, и между онова, което е било отхвърлено онзи ден, но вече не изглежда толкова зле.
