Снимки: „За истината“.
Ако не знаете къде точно трябва да отбиете от главния път за село Славейково, със сигурност сте го отминали. Табелите за отклонението към селото са поставени така, че всеки би се объркал.
Всъщност екип на „За истината“ беше тръгнал за с. Гостилица – и двете са села от община Дряново, но точно заради объркващите табели се озова в с. Славейково. В този случай обаче народната мъдрост, че всяко зло е за добро, беше точно на място.
Пред кметството, но кметство няма
Търсейки село Гостилица „За истината“ се озова на площада, пред на пръв поглед административна сграда, доста позастаряла, с табела „кметство с. Славейково“.
Объркването трябваше да има обяснение, но тримата строителни работници пред сградата не успяха да го дадат. И те не знаеха къде са в момента и само посочиха с ръка навътре, където имало хора.
Вдясно от входа зее дълбок изкоп, през него напречно висят огромни дървени греди. Толкова са внушителни, че първото, което извиква мисълта е кой и как ги е поставил там.
Вляво има врата от която излиза мъж с добре гледано куче. На въпроса той ли е кметът, казва, че не, но не влиза в повече обяснения.
Вътре в единствената обитаема стая са се събрали десетина души. Не, не са от кметството, не са и от читалището, нито от пенсионерския клуб. Просто ползват стаята, за да се срещат сутрин, защото друго място в селото за срещи няма, обяснява една от жените.
Когато повикаш неволята и тя се отзове
В с. Славейково няма местни хора. Всичките са новозаселили се. Най-хубавото е че има много млади семейства, чиито 23 общо деца внесли нов живот в изоставените къщи. Заселили се, стегнали си имотите и заживели далеч от града. Децата, които ходят на училище, ги карат всеки ден или до Велико Търново, или до Дряново.
Създали в с. Славейково една общност, но не можели да се събират заедно, защото нямало къде. В селото няма нито магазин, нито кръчма. Но имало недействащо читалище. Така дошло решението да възродят читалището.
Решението не било трудно, трудно било как да се съберат толкова пари, за да се вдигне за нов живот сградата с напуканите стени, налюпената дограма, продънения под и занемарения салон.
И започнали по възрожденски. Всъщност в този край възрожденското изобщо не им е чуждо. Като се наговорили, че ще имат читалище, се разбрали и как да действат.
Всички за читалището
Като начало по-омятните жени направили по едно, някои и повече ястия и ги подредили в благотворителен базар. Други донесли на базара предмети за бита и градината. Всеки купил това, от което има нужда и първите пари за ремонт на читалището били събрани, разказват жените, които вече се събират на раздумка в една от ремонтираните стаи на читалищната сграда.
За това начинание имали опит. Вече били възстановили с доброволни дарения селската църква „Св. Троица“. Храмът се извисява на селския мегдан, съграден от реден камък, а досами него е малка детска площадка с люлка и катерушка.
За неговото възстановяване отишли 18 000 лв., но от плоча, поставена на лицевата стена се вижда, че основният дарител е Паньо Милчев.
След първия благотворителен търг в селото се разбрали, че само с продажба на вещи и продукти няма да стане. Започнали да дават доброволни работни дни. В неделя след десет часа който искал, отивал в читалището и правел каквото може. Винаги имало работа, винаги имало и желаещи. Можело и през останалите дни да ходят, кой когато иска и с каквото може да помогне сградата да си върне облика.
Освен всичко имат подкрепата и на Община Дряново. Предоставили им за 10 години безвъзмездно сградата, отпуснали им и три хиляди лева по проект, по който в момента майстори правят тоалетни, получили обещание Общината да финансира и ремонта на покрива.
Сигурно няма нищо случайно, че читалището в с. Славейково ще го бъде. Името му е „Бъдеще-1927“. Скоро ще стане на 100 години и всички онези млади и не толкова млади хора, избрали да живеят в дряновското село, врекли се да вдъхнат бъдеще на читалище „Бъдеще“, няма начин да не успеят. Та толкова ентусиазъм, толкова желание и отделено време не може да не дадат резултат.
Сдружение „Про веритас” изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или Институт „Отворено общество“ – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях. Проектът се изпълнява в периода от 1 октомври 2025 до 31 май 2026 в регионите Каолиново, Дряново и Неделино и не дублира програмите и финансирането на другите донори.
