В Габрово готвят протeст срещу стъклени подове и асансьори в „Етъра“

Община Габрово планира да инвестира 10 млн. лв. в „разширяване на туристическата привлекателност на музея на открито и превръщането му в жив музей.“

Снимка: принтскийн etar.bg

В Габрово всички са чували историята с посещението на Тодор Живков в „Етъра“. В духа на подобни визити всичко трябвало да бъде лъснато и да блести от чистота. В една от работилниците, караджейката (мелница, задвижвана с вода, б.р.), голяма паяжина висяла от тавана. Един от чистачите хванал метлата, но тогавашният директор Лазар Донков го спрял. Не можело да се пипа паяжината, била гаранция за автентичност на работилницата.

Тази история последните петдесет години припомнят всички директори на Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“. Те разпространиха позиция, с която изразяват неодобрението си за проект за модернизиране на „Етъра“, за който Община Габрово възнамерява да похарчи 3.1 млн. лв., които да вземе като банков кредит и обезпечи с бъдещи вземания. Още малко над 6.6 млн. лв. ще са безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма „Региони в растеж“.

Предстоящото осъвременяване на „Етъра“ разбуни духовете в Габрово, а социалните мрежи преляха от недоволство. Повечето коментари са в една посока – какво налага да се вложат 10 млн. лв., за да се модернизира единственият по рода си музей на открито у нас. В много от коментарите габровци казват, че са готови на протести, но няма да позволят „Етъра“ да загуби от историческата си стойност.

Колички по калдъръма, асансьор в къщите

В отговор на обществените настроения бивши директори на „Етъра“ Станчо Станчев, доц. д-р Ангел Гоев, Пенка Колева, Ганчо Христов и Карамфила Грудова, подкрепени от наследниците на Лазар Донков – създателят на музея, разпространиха позиция, в която коментират готвените промени, без да крият безпокойството си за бъдещето на „Етъра“.

Проектът предвижда осигуряване на достъп за хора с двигателни затруднения чрез монтиране на асансьори, въвеждане на електромобили за придвижване по чаршията и микробус. Бившите ръководители на „Етъра“ обаче определят като недопустимо слагането на асансьори в къщите, тъй като „подобно нововъведение не само би променило външния архитектурен облик, но и нтериора им“.

„Каква автентичност на духа и на атмосферата от Възраждането запазваме, допускайки по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси? Облекчаването на достъпа на инвалиди до голяма част от музея е възможно по друг, много по-прост и приемлив начин“.

Стъклен вместо каменен под

В проекта е заложена реставрация на водните съоръжения, „което ще обезпечи безаварийната им работа за продължителен период от време. Ще бъде повишена тяхната атрактивност посредством осигуряване на видимост за посетителите на всички техни елементи и механизми, които към момента са скрити“. Една от идеите е да се направи стъклен капак в гайтанджийската работилница. Според противниците за модернизация обаче това е недопустимо, тъй като се подменя историческата достоверност.

Фенери или „съвременно въздействащо осветление“

В благовидния претекст за осъвременяването на музея с вкарването на „съвременни форми на атракции, реконструирана инфраструктура“, с „изграждането на съвременно въздействащо архитектурно-художествено осветление“, „модерна сцена на открито“ и други с цел „осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на туристическия продукт“, както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, въобще не се вписват и нямат място тук. Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със „съвременното осветление“. Защо? Кому е нужно?, питат авторите на позицията.

Те припомнят, че музеят има утвърден генерален план, който дава широко поле за съграждане и творчество като възстановките на къщата от Горнова могила (мечтата на Лазар Донков), и изграждане на мандра, ракиджийница и селскостопански ареал, тъй като в „Етъра“ е показан предимно градският бит и липсва поминъкът на селото, а такива ареали има в повечето музеи под открито небе в Европа.

Забравените майстори

Бившите директори смятат, че „загрижеността за бъдещето на музея би проличала най-ясно в отношението към майсторите. Те не крият учудването си, че никъде в първоначалния проект не се споменава за дори минимални усилия за стимулиране и подпомагане на майсторите занаятчии, без които Чаршията е немислима. Според бившите ръководители оживяването на Хлопкарската, Коларската, Медникарската и други работилници с майстори ще оживи музея и действително ще създаде атракция, което според тях трябва да е акцент в проекта.

„Със самобитния си вид и възрожданска атмосфера „Етър“-ът няма конкуренция нито у нас, нито в чужбина, защото той е каузата на българщината, на идентичността ни като нация.

Твърдението, че съгласуването с Националния институт за недвижимо културно наследство е „гарант за законността на промените“ звучи като оправдание и опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Всяко посегателство над неговия сегашен облик подсказва некомпетентност или недобронамереност“, категорични са авторите на позицията.

Етнографският музей „Етъра“ е открит на 7 септември 1964 г. Идеята за създаването му е на Лазар Донков. Желанието му е било зрителят да се постави в непосредствен контакт с отминалата действителност, „за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство.“

В музея са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Според портфолиото на „Етъра“ целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и габровския край през Възраждането – втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в.

Предстои да стане ясно дали общинските съветници в Габрово ще одобрят искането на местната администрация да тегли заем от над 3 млн. лв. и да кандидатства с проект за финансиране на нов съвременен облик на „Етъра“.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам