В „Арсенал“- Казанлък синдикатите легитимират действията на работодателя

Завод „Арсенал“ Казанлък
Снимка: Венелина Попова

От понеделник, 17 януари оръжейният завод „Арсенал“ – АД в Казанлък пуска работниците си в отпуск до 11 февруари. Заповедта е подписана от изпълнителния директор на дружеството инженер Николай Ибушев и е съгласувана със синдикатите.

Според БНР мярката се налага, заради високите цени на горивата, електроенергията и поредната Ковид вълна.

Това обаче не е новина, а дежа вю. Защото тази тактика ръководството на най-големите военни заводи в България прилага не за първи път. А пандемията от Covid-19, кризата и увеличените цени на горивата и електроенергията, а оттам и на материалите за производство идват дюшеш на Ибушев и оправдават намеренията и действията му.

Миналата година в началото на пролетта и още преди разпространението на Covid-19 да придобие епидемични размери, изпълнителният директор обяви

освобождаването на 2000 работници

от 9000-те към онзи момент, заети в заводите на „Арсенал“. Тогава мащабното съкращаване на кадри бе аргументирано и със спад на поръчките в резултат на понижаването на международните цени за барел нефт, което дава своето пряко негативно отражение върху традиционните купувачи на продукцията на дружеството. Резултатът е свиване на бюджетните разходи за отбрана и рязко намаляване на поръчките и договорите, което пряко рефлектира върху фирмите от отбранителната индустрия, каквато е „Арсенал“-Казанлък, писа OFFNews.

Колкото и да изглежда нелогично, оказа се, че веднъж причината за свиване на производството и мащабното съкращаване на работници е ниската цена на горивата на пазара, втори път – високата. Но действията на ръководството на дружеството са обясними от гледна точка на това, че то защитава интересите на собственика.

Странно е поведението на тъй наречените синдикати

във фирмата, без чието съгласие изпълнителният директор не може да пристъпи нито към съкращения на персонала, нито към принудителното му извеждане в отпуск – платен или неплатен, все едно. Ако синдикалните лидери ги бе грижа за правата на наемните работници, те нямаше да се държат като своеобразни колаборационисти на работодателя.

Реших да потърся синдикалните лидери в „Арсенал“ на КНСБ и КТ „Подкрепа“, за да разбера от тях с какви условия са подписали споразумението за принудителните отпуски или са направили това безусловно и как биха коментирали тази политика на ръководството на оръжейните заводи. Оказа се обаче, за мое голямо учудване, че регионалната синдикална организация на КНСБ в Стара Загора и нейния председател Галина Кирчева отказват да ми съдействат за осъществяване на връзка с техния синдикалист в казанлъшкото дружество.

Странна политика pа един синдикат

– да се опитва са скрие председателя на една от най-големите си организации в региона, а сигурно и в страната от медиите, вместо да им помогне да намерят отговори на въпросите си.

С учудване разбрах, че председател на КНСБ в „Арсенал“ АД продължава да е Атанас Бозов, който заема този пост вече повече от 30 години. Попитах президента на КНСБ в България Пламен Димитров нормално ли е един човек, който вече минава 80 годишна възраст, да стои начело на толкова голяма синдикална организация, и то близо три десетилетия? Отговорът на господин Димитров бе, че длъжността е изборна. Когато все пак успях да се свържа по телефона със синдикалиста и се представих, чух: „Аз нямам думата, само Ибушев може да говори“. А на въпроса ми колко акции има в дружеството, Атанас Бозов отвърна: „80, колкото и останалите работници“.

Ще уточня, че към 1999 г., когато казанлъшките военни заводи бяха приватизирани от РМД „Арсенал 2000“,  Атанас Бозов пак беше лидер на КНСБ и заедно със своя колега от КТ „Подкрепа“ Боян Белчев и изпълнителният директор инженер Ибушев бяха в Надзорния съвет на дружеството.

И оттогава досега Бозов е несменяем на този пост.

Връзка с председателя на федералната синдикална организация на КТ „Подкрепа“ във фирмата Любомир Лалев не успях да осъществя. Той е профсъюзен лидер от 2007 година, а дотогава е заемал различни длъжности в „Арсенал“.

И двамата синдикалисти в оръжейните заводи са в листата за общински съветници на местната коалиция „Алтернатива на гражданите“ на Николай Ибушев. В нея се виждат лицата предимно на управленски кадри от „Арсенал“ АД и за кумова срама – на някой юрист, застраховател или бизнесмен. А в Казанлък всички знаят, че не кметицата Галина Стоянова и общинските съветници на ГЕРБ, а основно въпросната коалиция и най-вече изпълнителният директор на „Арсенал“ имат решаваща дума при вземане на важните решения в общината. Тук е мястото да се каже, че държавата продаде златната си акция в заводите на приватизатора през 2011 година – в седмицата между двата тура на местните и президентските избори, когато Галина Стоянова за първи път стана кметица на Казанлък. И

цената на държавният дял, оценен първоначално за 90 млн. лева падна няколко пъти.

Но това е минало и вече никой не се интересува чии интереси обслужи въпросното РМД, как стана собственик на 51 процента от капитала на „Арсенал“ за смешните 2,1 млн. долара, нито защо в активите на продаваните военни заводи не беше включена продукция, заготовки, суровини и материали за около 80 млн. лева, колко бе разсрочено плащането и т.н.

Да се върнем към настоящето. Инженер Ибушев издава заповед за излизане на работниците в платен или неплатен отпуск. Вероятно е от понеделник и мнозина да се окажат заразени с Омикрон и да останат под карантина и в отпуск по болест. Повече от очевидно е, че изпълнителният директор прилага тези схеми, за да спестява средства. Вярно е, че производството в „Арсенал“ от една страна е с високи енергийни разходи, а от друга е силно зависимо ресурсно от Русия и Украйна. Освен това е ясно, че в момента заводите не изпълняват поръчки, иначе инженер Ибушев едва ли би подписал заповед за принудителното извеждане на работниците в отпуск.

Но изпълнителният директор би трябвало да отговори

колко милиона лева е получило оръжейното дружество от държавата по мярката за запазване на заетостта 60/40?

И как тези средства, според добре информирани източници – над 13 млн. лева са били разпределени в казанлъшката оръжейница? Николай Ибушев дължи отговор и на въпроса „А какво ще се случи след 11 февруари, когато хората ще се върнат по работните си места – очаква поръчки или нови компенсации от държавата? Или да се случи чудо и цените на горивата и материалите да паднат рязко? И няма ли тогава да се повтори пролетта на 2020 година и още хиляди работници да бъдат съкратени? Но ръководството на военните заводи би трябвало да си дава сметка, че не може вечно да си играе игрички, особено с квалифицираните кадри. Защото в държавата, а и в Казанлък нуждата от такива кадри ще става все по-голяма.

А синдикатите в България, в частност и в „Арсенал“ в ситуация на несигурност и непредсказуемост на пазарите е време да покажат

истинска, а не бутафорна активност.

Да станат от трапезата на собствениците на компаниите – било то държавни или частни; да се откажат от всички привилегии, които те са им осигурили и да обърнат към огромните предизвикателства, пред които са изправени цели сектори в индустрията ни, която е пред нова технологична революция за декарбонизацията й. Която, ако не бъде управлявана правилно, може да предизвика и големи социални сътресения.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам