Това е история за доверието – най-ценният ресурс с който образователните медиатори разполагат. Защото да бъдеш медиатор е въпрос на доверие. През настоящата учебна година в българските училища и детски градини работят общо 5369 образователни медиатори. Те са мост между децата от уязвими групи и образователната система. Те са хората, които най-добре познават общностите, с които работят, защото много често самите те принадлежат към тях.
От махалата до класната стая
Минути преди осем часа сутринта, на главната улица в добричкото село Победа цари оживление. Току-що пред местното Обединено училище “Добри Войников” са паркирали два големи автобуса, пълни с деца от околните села. С тях тази сутрин пътува и Мира Стефанова, чийто работен ден започва с идването на първото дете и приключва, когато последният ученик се прибере вкъщи.
Мира изоставя класната стая, за да създаде семейство, когато самата тя все още е дете. Омъжва се на 14-годишна възраст, за да избяга от бедността, но щастието е за кратко. Следват домашно насилие и раздяла, за която Мира плаща сурова цена – бившият й съпруг взема децата й в Белгия.
Новият живот започва с връщането на младата жена обратно в класната стая. Тогава е на 23 години. Няколко пъти опитва да се запише отново във втори клас, защото от училището я връщат, невярвайки, че наистина възнамерява да завърши образованието си, докато накрая упоритостта й надделява. На инат и урок след урок Мира Стефанова научава кои са четните и нечетните числа, започва да чете самостоятелно, да пише грамотно и всичко останало, което образователната система изисква от учениците.
“Оставих всичко и се фокусирах върху образованието си”, спомня си Мира. Един от най-емоционалните моменти за нея и до днес е този, когато получава
първите учебници. Приема ги със сълзи от щастие.
“Тези учебници бяха нови, аз ги отворих и първата ми работа беше да ги помириша. И плаках, и се радвах, и си ги прегръщах тези първи учебници“, разказва тя. Докато учи, в свободното си време Мира организира благотворителни и дарителски кампании в селата в добричка област в помощ на деца и техните семейства. Заради собствената си съдба каузата, която припознава най-силно, е борбата срещу ранните бракове, които са често срещани в ромските общности.
“Не ме е срам как се е стекъл животът ми. Искам да насърча всички ромски момичета: каквото и да им се случва в живота, да продължават да ходят на училище. Да следват мечтите си. Да не отпадат. Да бъдат силни и да се радват на живота, който е прекрасен”, споделя откровено Мира, която не просто успява да завърши образованието си, но днес работи като образователен медиатор към Обединено училище “Добри Войников” в добричкото село Победа.
Една статия в местна медия променя съдбата на Мира. Когато прочита за нейната история, директорката на училището в село Победа решава да издири младата жена и да й предложи работа. “Назначихме я, въпреки че имаше изискване за завършено средно образование, а тя все още учеше”, разказва Галина Тошкова.
Дългият път към промяната
Образователните медиатори работят предимно в училища с деца от уязвими групи, където осъществяват превенция на ранното отпадане на ученици от образователната система. Подобни специалисти обаче са необходими във всички училища в страната, категоричен е Атанас Атанасов, който координира неформална мрежа от над 300 образователни медиатори от различни краища на страната към центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” – най-голямата ромска организация в България.
За миналата учебна година медиаторите в мрежата са върнали над 900 ученици обратно в класните стаи, както и са предотвратили повече от 170 ранни брака, показват данните на център “Амалипе”.
Медиаторската работа включва множество задължения, сред които съблюдаване на дисциплината в междучасията, обиколки по домовете на отсъстващите ученици, превод от ромски и турски в случаите, когато ученикът не говори български език, и много други. Най-важната задача която Мира Стефанова изпълнява, обаче, е да бъде мост между децата от уязвими групи и образователната система, от която по ирония на съдбата самата тя отпада твърде рано.
Откриваме я в стаята на десетокласниците в паралелката по шивачество. “Учете и настоявайте да ходите на училище!”. С тези думи медиаторката се обръща към учениците, за които тази учебна година ще е последната в училището в село Победа. Напролет младежите трябва направят важен избор – да прекъснат своето образование или да продължат да учат в 11 и 12 клас в Добрич.
Между 93% и 97% от децата в Обединено училище “Добри Войников” са от ромски произход. Директорката Галина Тошкова споделя, че родителите много често гледат с недоверие на действията на училището като институция. “Когато обаче с тях разговаря човек от тяхната общност, който не е пряко ангажиран с образователния процес, промяната в отношението към образованието се оказва възможна”, категорична е Тошкова.
Училището е едно от първите в България, в които започват да работят образователни медиатори. Постепенно проблемът с ранното отпадане на ученици намира своето решение. “Училището ни се напълни с много деца. Досега толкова много деца не сме имали. От това по-голяма промяна няма”, споделя Райна Михова, преподавателка на 3 клас.
Образователните медиатори започват да работят в училища с деца от уязвими групи за първи път през учебната 2017/2018 година, когато едва трима души са назначени на тази длъжност в две български училища. Година след това медиаторите в страната надвишават 5000. Данните на МОН показват, че само за една учебна година броят на отпаднали деца от образователната система намалява с 60% (виж интерактивната графика по-долу).
“Когато Мира дойде тук, тя просто прилепи децата към себе си. И постоянно се чуваше “Кака Мира”, защото те бяха близки до нея не само като език, но и като съдба, като начин на живот, като мироглед.”, споделя началната учителка Райна Михова. Според нея промяната в нагласите на местната ромска общност към образованието се дължи именно на доверието, което медиаторите имат сред родителите на децата.
Основен проблем за ромската общност остават ранните бракове, които по думите на Атанас Атанасов от “Амалипе” рязко са се покачили по време на пандемията от COVID-19. “Родителите се притесняват дали детето им няма да намери възлюбения си в училище и заради това ги спират рано. Но когато има образователен медиатор, той следи за тези неща и уведомява родителите”, казва Атанас Атанасов и уточнява, че ромската общност е различна в различните краища на България.
“В северозападна България, например, има много повече висшисти, има много повече хора, които се развиват, въпреки че е регионът е беден. Докато в Южна Централна България има много отпаднали деца, има много ранни бракове.”
“Проблемите в различните региони са различни, но начините за разрешаването им са едни и същи.” казва координаторът на мрежата медиатори към “Амалипе”.
Въпрос на доверие
Учителите в село Победа признават, че децата са по-склонни да споделят за проблемите си на медиаторите, на които имат повече доверие, отколкото на своите родители и учители. “Те много й вярват [на Мира]. За всичко. Може би защото го е изживяла, преживява. Тя се е омъжила много рано и това я кара да не иска това да се случи и на други момичета. С историята си, която им разказва постоянно, тя успява до достигне до учениците”, споделя учителката по шивачество Румяна Димитрова.
За да се повиши присъствието в клас образователните медиатори в село Победа организират състезания. Последното е “Най-посещаващ клас” – титла, която е присъдена след оспорвана надпревара на класа на г-жа Михова.
“Ако някой не дойде на училище и знаят, че ние сме в състезание… елате да видите. Просто на другия ден всички започват да викат, всички започват да му се карат, че ще загубят заради него състезанието”, споделя преподавателката.
По думите на директорката на училището, това не е първата подобна инициатива в училището. Преди това е имало конкурс за дете без отсъствия. “Ежедневно водим справка за присъствие, за причини за отсъствие и търсим варианти да мотивираме децата да са в училище”, разказва Тошкова.
“Имаше един проблемен клас, в който щом засечах, че няма отсъстващи, ходих и ги черпих с бонбони. До един момент, в който това стана много често и ми беше финансово неизгодно (смее се). Търсим такива варианти. Опитваме се те да не бъдат силови – повече морковът и по-малко тоягата”, спомня си тя.
Работата с родителите е не по-малко важен фактор за повишаването на присъствието на учениците в клас, обяснява Атанас Атанасов от “Амалипе”. Затова медиаторите организират родителски клубове, които стават бъдат активна част от училищния живот. “По този начин родителите сами започват да дават идеи как може да се подобри средата”.
От проект до проект
Медиаторската професия е официализирана със заповед на министъра на социалната политика през 2017 г. До 2022 г. дейността медиаторите се финансира чрез проекти, по които училищата кандидатстват. Според експертите и учителите, с които разговаряхме, тази практика е неустойчива, тъй като всеки проект има давност.
От 2022 г. МОН има решение на този проблем – училищата, в които учат значителен брой децата от уязвими групи получават делигирани средства, с които да се покрият разходите за заплата на образвателен медиатор. “Направихме застъпническа кампания, защото бяха приключили абсолютно всички проекти, свързани с финансирането на образователните медиатори и много училища казаха , че освобождават медиаторите си поради липса на средства”, разказва Атанас Атанасов от “Амалипе”.
Подписката на “Амалипе” събира подкрепа от повече от 20 000 родители на деца от ромската общност, в което Атанас вижда директен отговор на въпроса за смисъла от образователните медиатори. “За първи път се случва в историята на ромската общност – толкова голяма подкрепа от общността да излезе и да заяви, че имат нужда от образователния медиатор.”
Днес Мира продължава да работи като образователен медиатор и гледа напред. Следващата й цел е да учи в университет за учител. “Искам да насърча всички деца, каквото и да им се случва, да бъдат силни и да се радват на живота. За мен наградата е тези деца да бъдат в училище – да отварят книгите, да пиша, да четат. Щом са тук, значи искат и могат”.
Настоящата публикация стана възможна благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
