Снимка: Дияна Желязкова
БСП за първи път от създаването си като партия може да остане без мандат в Шумен, определян в миналото като една от „червените крепости“ на левицата.
На изборите на 2 април социалистите получиха едва 5 256 гласа в региона /9,12 %/, което ги класира на пето място след ДПС, ГЕРБ, ПП-ДБ и Възраждане.
Най-вероятно процентите на БСП няма да стигнат за един от шестте депутатски мандата в 30 МИР – Шумен.
По предварителни изчисления, ДПС и ГЕРБ ще имат по два мандата в региона, а ПП-ДБ и Възраждане – по един. От партийния щаб на БСП обаче се надяват, че има шанс при „завъртането на машината“ по метода Хеър-Ниймайер да спечелят от остатъка и да вземат един от двата мандата на ГЕРБ.
Катастрофална загуба за БСП
Ако това не се случи, партията на Корнелия Нинова ще преживее най-големия си провал в Шуменска област, където навремето е печелила по 27 хил. гласа. Само преди шест години, на парламентарните избори през 2017 г., БСП имаше над 19 000 гласа в Шуменско. Оттогава обаче социалистите непрекъснато губят подкрепа в региона. На 4 април 2021 г. БСП падна до 10 330 гласа, а на извънредните избори през юли 2021 г. загуби още повече и се срина до 7 668 гласа. Сега загубата е катастрофална – само 5 256 избиратели в Шуменско са подкрепили БСП, въпреки очакванията, че връщането на хартиените бюлетини ще закара възрастните членове и симпатизанти на партията до урните.
Независимо как ще се развият събитията, водачът на червената листа Иван Иванов ще влезе в парламента, тъй като е начело и на листата в Русе. Иванов е бивш земеделски министър в правителството на Кирил Петков и е сред малцината, поставени начело на две депутатски листи.
Възходът на „Възраждане“ не е нещо ново на патриотичния „фронт“
Освен катастрофата на БСП, друг нов момент в поредните предсрочни парламентарни избори е възходът на „Възраждане“. Проруската партия на Костадин Костадинов направи ръст от 40 % в Шуменско за шестте месеца между изборите през октомври 2022 г. и през април т.г. Сега националистическата формация получи 6 382 гласа в Шуменска област, с 1 811 повече от октомври и това й отреди четвъртото място в региона. Възраждане успя да измести от тази позиция БСП и да вземе депутатския мандат на левицата.
На парламентарните избори през април 2021 г. „Възраждане“ имаше само 1 185 гласа в Шуменско. През октомври 2022 г. проруската формация вече спечели 4 571 бюлетини – 7,88% от всички гласове в региона. Шест месеца по-късно партията на Костадинов вече има 11 % от гласовете в Шуменско и взема депутатски мандат. Всичко това се случва без някаква особена предизборна кампания, а в медиите, където повечето политически формации традиционно публикуват предизборната си реклама и послания „Възраждане“ изобщо отсъстваше.
Шуменската листа на партията беше представени на пресконференция преди началото на официалната кампания, когато политическите изяви все още бяха безплатни. След това предизборните срещи на „Възраждане“ и иницативите им бяха отразявани само в страницата на партията в социалните мрежи, но не и в местните медии. Затова дори журналистите се затрудняват да си спомнят кои са шуменските кандидат-депутати на „Възраждане“, но липсата на достатъчно разпознаваемост не попречи на партийните симпатизанти.
И в Шумен, както и в цялата страна, „Възраждане“ заложи основно на „Фейсбук“ – известно е, че Костадин Костадинов има най-популярната политическа страница там. Шуменските активисти и кандидати също популяризираха през социалните мрежи предизборните си прояви, които бяха основно свързани с кампанията за референдум „за запазване на българския лев“. Имаше и няколко предизборни срещи, за които също бе съобщено през социалните мрежи.
Водачът на шуменската листа Веселин Вешев e общински съветник от „Възраждане“ във Варна. Бил е дългогодишен състезател по вдигане на тежести, треньор и съдия. Има собствен бизнес в сферата на селското стопанство, управител е на няколко фирми. От 1993 г. участва на състезания за културисти. На парламентарните избори през ноември 2021 г. беше водач на листата на „Възраждане“ в Разград, но не успя да спечели мандат. Сега Вешев ще влезе в парламента като депутат от Шумен. При представянето на листата преди старта на кампанията, Вешев заяви, че в момента основната цел на „Възраждане“ е събиране на подписи за референдум за отлагане на влизането на България в еврозоната.
Макар да прави силен ръст в Шумен, възходът на „Възраждане“ не е нещо ново на патриотичния „фронт“ в региона и не е толкова впечатляващ, колкото са постигали сходни формации. Националистическата партия „Атака“ преди десетина години вземаше над 10 хел. гласа в региона на няколко парламентарни избори, а през 2017 г. обединените патриоти спечелиха в Шумен над 7 хил. гласа. Днес изборният радар не засича нито „Атака“, нито патриотите от ВМРО или „Националния фронт за спасение на България“. Очевидно в Шуменска област има една квота от 10-тина хиляди избиратели, които следват т.нар. патриотичен вот.
В челната тройка – нищо ново
Освен изненадите с БСП и „Възраждане“, на поредните парламентарни избори в Шуменско нямаше нищо ново. Избирателната активност беше същата, като през октомври 2022 г., кампанията беше също толкова вяла, както преди шест месеца, дори челната тройка на победителите се запази същата.
ДПС отново е първа политическа сила в Шуменска област
ДПС отново е първа политическа сила в Шуменска област с 25,24 % от гласовете, или 14 548 гласа. Движението губи 549 гласа в сравнение с предишните избори, но остава на върха в региона и ще прати отново двама депутати в парламента. Начело на листата на ДПС са лидерът на партията Мустафа Карадайъ и досегашният депутат Хамид Хамид. И двамата влязоха в предишния парламент от Шумен.
ГЕРБ не успя да си върне позициите
На втора позиция в региона пак е ГЕРБ – СДС с 24,37 %, или 14 047 гласа. ГЕРБ има лек ръст от 277 гласа в сравнение с изборите през октомври. Въпреки това обаче партията на Борисов не може да си върне водещата позиция в Шуменско, която загуби през юли 2021 г. Тогава ГЕРБ получи малко над 15 хил. гласа и бяха изместени от първото място от ДПС. През 2017 г. партията на Борисов имаше 24 хил. гласа в Шуменска област, оттогава непрекъснато свива влиянието си и вече е загубила 10 хил. избиратели. ГЕРБ обаче успява да мобилизира вота на администрацията на второ управленско ниво, където почти никой от партийните назначения не е сменен. На тези избори ГЕРБ спечели най-много гласове в 5 от общо 10 общини в Шуменска област – Шумен, Велики Преслав, Смядово, Каспичан и Никола Козлево. В 4 от тези пет общини управляват кметове на ГЕРБ.
Начело в листата на ГЕРБ – СДС са Красимир Вълчев и Илтер Бейзатов. От 2021 г. насам те са на първите две места в листата и Красимир Вълчев неизменно отстъпваше позицията си на втория, тъй като е водач и в Стара Загора. В предходния парламент от Шумен влязоха вторият в листата Илтер Бейзатов и третата – Ралица Тодорова, областен председател на ГЕРБ. Ако ГЕРБ има две места и в новия парламент, отново ще изпрати същите депутати – Бейзатов и Тодорова.
Общото явяване не донесе по-висок резултат на ПП и ДБ
На трета позиция в Шуменска област остана коалицията Продължаваме промяната – „Демократична България“ с общо 10 720 гласа, или 18,60 %. Въпреки обединението, на тези избори коалицията получи по-малко гласове от октомври 2022 г. Тогава поотделно ПП и ДБ спечелиха 11 340 гласа. Сега общото им явяване на избори не донесе по-висок резултат, напротив, събра им 620 гласа по-малко, въпреки широко рекламираната подкрепа от кмета на община Хитрино Нуридин Исмаил. На предните избори Хитрино даде вота си за Продължаваме промяната и сега неофициално се очакваше общината да „налее“ няколко хиляди гласа на коалицията ПП – ДБ. Нищо такова не се случи. ПП – ДБ ще остане с един депутатски мандат в Шумен, както и досега. Шуменският представител в парламента пак ще е акад. Николай Денков, който водеше листата на ПП и на предходните избори.
Така 5 от шестте шуменски депутати ще са същите лица. Новото попълнение след тези избори ще е водачът на „Възраждане“ Веселин Вешев.
Звездният миг на ИТН в Шумен отмина
„Има такъв народ“, които влязаха в парламента на последната права, получават в Шуменско 1682 гласа, по-малко от октомври 2022 г., когато имаха над 1 700 гласа. Звездният миг на партията на Слави Трифонов в Шумен беше на изборите през юли 2021 г., когато ИТН спечели почти 20 % – 12 730 гласа.
На 2 април с опцията „Не подкрепям никого“ са гласували 1 817 избиратели в Шуменско и броят им се увеличава с 200 души от предходните избори.
Ниска активност
Избирателна активност в Шуменска област беше 31.98%. Правото си на глас упражниха 58 828 от общо 183 928 избиратели, включени в избирателните списъци
Най-висока беше активността в община Върбица – 37,7 % и в община Никола Козлево – 36,4 %. Най-слабо гласуваха в община Хитрино – 26,9% и във Велики Преслав – 26,6 %.
В областния център Шумен гласуваха 32.9 %.
Избирателната активност в Шуменско беше по-ниска от средната за страната – около 40,6%.
