Драстично завишени концентрации на формалдехид във въздуха в Казанлък, в с. Голямо Дряново и край язовир Копринка са отчели новите станции за мониторинг на въздуха „Сенстейт“ монтирани там. Данните са от първите няколко дни след включването им в работен режим – от 9 до 12 март т.г.
Най-високото ниво на токсичното химическо съединение в атмосферата станцията край Копринка отчита на 11 март – 291 пъти над пределно допустимата норма (или 29119.6 микрограма на куб. м.). Това стана причина и за сигнала, изпратен от сдружението „България за чиста Розова долина“ до директора на РИОСВ-Стара Загора с копия до президента и до министрите на околната среда и водите, на здравеопазването, на регионалното развитие и благоустройството, до народни представители и до релевантни европейски институции. Копия получиха и представителите на местните власти в общините Павел баня и Казанлък, както и заинтересовани институции като РЗИ, ДНСК и областния управител.
Предисторията
Идеята за общински мониторинг на атмосферния въздух е на местния бизнес и на кмета на Казанлък Галина Стоянова, а 20-те хиляди лева за закупуване и монтиране на станциите „Сенстейт“ са дарени от анонимни бизнесмени, които и досега остават неназовани. Поводът беше острата реакция на обществено недоволство и протестите на гражданите срещу намерението на „Кастамону България“ АД да разшири капацитета на химическото производство на формалдехидни смоли във фабриката си в село Горно Сахране, община Павел баня. Със свое решение министърът на околната среда и водите отмени Решението по ОВОС, което даваше зелена светлина за инвестиционното предложение на компанията и върна Доклада по ОВОС за ново преразглеждане.
Първите резултати от дейността на трите станции Senstate и интерпретация им от страна на фирмата „Сенстейт Технолоджис“ АД и на местната власт в Казанлък
Фактите:
На 13 март на официалната интернет страница на община Казанлък е публикувана новина за започналите тестовете на трите станции „Сенстейт“. Според публикацията “първите регистрирани данни отчитат, че въздухът в региона е чист и в норма, много под допустимите норми, според международните стандарти“. На същата дата – 13 март станцията в Казанлък отчита концентрация на формалдехид от 125.41µg/m3 при допустими 100µg/m3, а станцията край язовира над 3000 mg/m3.
В същата публикация е посочено, че “станциите дават възможност за отчитане на фини прахови частици, атмосферно налягане, влажност, температура, специално е включено и съдържание на формалдехид и др. в реално време, което при опасност ще позволи на местната власт да предприеме необходимите мерки своевременно“. Проверка в бюлетина „Качество на въздуха в Казанлък, Голямо Дряново и язовир Копринка“, качен на сайта на общината показва, че там има единствено данни за температурата, влажността на въздуха и съдържанието в него на прахови частици PM 2.5 и PM 10, но не и за наличието на формалдехид. След разговор с инженер Матеев – изп. директор на фирмата стана ясно, че концентрациите на формалдехид се показват едва след като се избере точка на мониторинг, а не излизат на заглавната страница в бюлетина. След промяна на софтуера, това ще е възможно, както са поискали и от община Казанлък.
От 14 март нивата на формалдехид в атмосферния въздух рязко спадат, но превишения на пределно допустимите еднократни дози са регистрирани и след 13 март между 150 и 369 микрограма на куб. м.
Интерпретацията на фактите
В кратко телефонно интервю пред „За истината“ изпълнителният директор на „Сенстейт технолоджис“ АД инженер Светослав Матеев обясни, че
данните от станциите, отчетени първите няколко дни, не са меродавни,
защото, за да влязат в режим, е било необходимо да работят няколко денонощия. Станциите са били поставени на 9 март, а след това са били рестартирани, за да бъдат калибровани дистанционно от офиса на фирмата в Габрово на 12 (или на 13) март. Калибрирането е извършено съобразно вътрешна процедура за контрол на качеството и на базата на данни от протоколи на производителите на сензорите – компании от Германия, Великобритания и Швейцария със сериозна репутация.
На въпросите на „За истината“ има ли значение посоката на вятъра при насочване на сензорите, Матеев отговори отрицателно, тъй като
„въздухът бил обтекаем“.
Но Наредба 7 и Наредба 14 на МОСВ, които описват как се избира точката на мониторинг и на какви отстояния трябва да е тя от пункта, който ще бъде наблюдаван, в зависимост от това дали е промишлен или градски, посоката на вятъра е основен фактор.
Според Матеев данните от станциите „Сенстейт“ са законни, но измерванията им са индикативни и допълват стандартните от станциите на Изпълнителната агенция по околна среда. Тяхната основна цел е да дефинират проблема и понеже са достъпни като цена, с тях най-често се изграждат общински системи за мониторинг на въздуха. На въпроса дали данните са представителни и могат ли да служат като доказателствен материал пред съда, директорът на фирмата не можа да отговори еднозначно, тъй като не знае дали има съдебна практика с индикативните станции. Но според него би трябвало, понеже сензорите са сертифицирани и пристигат от фирмите-производители със съответен калибрационен документ.
Кметът на Казанлък Галина Стоянова се обърка в обясненията си пред „За истината“ защо на сайта на общината са публикувани показатели за качеството на въздуха без най-важният – за наличие на формалдехид: „Няма, защото данните са за друга станция“. Обяснението звучи
меко казано несъстоятелно
защото ИАОС няма автоматична станция за качество на атмосферния въздух в Казанлък.
Веднага след това Стоянова промени версията си и каза, че „трите станции не са вързани и едва от понеделник (13 март – бел.ав.) са в реално време“.
След разговора ни, проведен този вторник, кметът на Казанлък е информирала директора на РИОСВ-Стара Загора „във връзка с последните данни за превишени нива на индексите, за да се произнесе по компетентност и да установи
причинителите за превишените стойности на формалдехид“
Представители на местната общност коментираха пред медията ни, че „Кастамону България“ след първите отчетени данни от станциите, със сигурност са намалили химическото си производство и това може би е причина за намалените стойности на формалдехид във въздуха.
В този сюжет липсва яснота затова как са избрани точките за мониторинг, в каква посока са монтирани сензорите на станциите и какви данни са заложени в софтуера им. От екоинспекцията в Стара Загора вече са започнали проверка. Тя трябва да установи и какви сертификати имат станциите и дали те отговарят на изискванията на Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация“.
В писмо до РИОСВ-Стара Загора и до местните власти в Казанлък и Павел баня от сдружението „България за чиста Розова долина“ призовават да бъдат закупени и инсталирани устройства за мониторинг на емисии във въздуха, специализирани за монтаж на индустриални изпускащи устройства на цеховете на територията на общините Казанлък и Павел баня, които произвеждат и/или използват в производството си формалдехид. Устройствата трябва да могат да измерват концентрацията на вредни замърсители във въздуха посочени в по-горе споменатата наредба; фини прахови частици, формалдехид, метанол и фталов анхидрид (фталатни естери).
„Следвайки потокът и съответно въздушните течения на река Тунджа, има вероятност най-пряко засегнати от замърсяването да са следните населени места, в които все още липсват устройства за мониторинг на замърсяванията във въздуха: с. Горно Сахране, с. Долно Сахране, с. Бузовград, с. Розово, град Павел баня и потенциално с. Дунавци“, пише в сигнала на сдружението.
А от кмета на Казанлък очакваме отговор на въпроса ни, зададен по Закона за достъп до обществена информация, кои са дарителите на средствата за закупуването на станциите „Сенстейт“, защото желанието на някого те да останат анонимни също поражда въпроси и съмнения относно мотивите им за дарението.
