Всички работници и шофьори, задържани за така наречената „цигарена афера”, са били пуснати на свобода от Окръжен съд- Пловдив с по-леки мерки за неотклонение. По информация на регионалното издание „Под тепето“, четирима от арестуваните при разбиването на нелегалните фабрики за цигари ще останат под домашен арест, другите са 15 са били освободени под гаранция от 2 хиляди лева. За вторите съдът преценил, че няма никакви данни за по-висока степен на обществена опасност, както и че те са просто работници, без да са част от организацията на самата схема.
В последния ден на август Окръжна прокуратура Пловдив поиска постоянна мярка “задържане под стража“ за двадесетото лице, арестувано в „цигарената афера“. По информация на „Под тепето“, 38-годишният „склададжия“ Георги Моллов, в чийто имот в пазарджишкото село Калугерово на 24.08.2018 г. са открити 1700 кг нарязан тютюн за пушене без бандерол бил наемател на помощенията, но ги преотдал на друг. Георги Моллов е бил привлечен като обвиняем за престъпление чл. 25 ал. 1 и чл. 28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, в немаловажен случай, като предметът на престъплението е в големи размери – престъпление по чл. 234 ал.2 т.2 и т.3 във вр. ал.1 пр. II от НК. Съдът тогава уважи искането на прокуратурата, но срокът за обжалването му все още не е изтекъл.
Припомняме, че престъпната схема за производство на незаконни цигари бе разкрита при акция на пловдивската полиция в края на август. Изетти бяха над 40 тона тютюн за 7 млн. лева и хиляди кутии цигари за 1,5 млн. лева.
Нелегални цигарени фабрики са били открити в Тутракан, Горна Оряховица и в Дупница. Снабдяването им ставало от производствена база в пазарджишкото село Калугерово. Четирите незаконни цигарени фабрики – две в Дупница, една в Тутракан и една в Горна Оряховица, както и резачка на тютюн в Калугерово са работили две години в условия, типични за шпионски филм, съобщи тогава на пресконференция в Пловдив окръжният прокурор Румен Попов. Фабриките са се намирали на различни места – старо военно поделение, производствени цехове на закрити вече предприятия. Помещенията били или без прозорци, или с изцяло затъмнени такива, а 250-метровата зона наоколо била проследявана със сензори за движение и видеокамери. Вътре във фабриките били открити и спални помещения за работниците, място за хранене и фитнес зали. Работниците са били набирани сред хора, останали без работа при закриване на тютюневи фабрики. До работното им място те са били извозвани с превозни средства със затъмнени стъкла, за да не знаят къде точно отиват.
