Войната в Украйна – демаркационна линия за българските политици

Българският премиер Кирил Петков и украинският президент Володимир Зеленски (вдясно)
Снимка: www.gov.bg

През 1932-33 година съветските власти подложиха на гладна смърт милиони украинци, които са отказвали да влязат в колхозите и да приемат доброволно колективизацията на земята им. И тогава Сталин, и днес Путин намират едно и също оправдание за злодеянията и зверствата си – националистите в Украйна.

И преди 90 години съветската пропаганда е отричала принудителния глад и жертвите му в „житницата“ на СССР, останали в историята с името „Голодомор“ и признати от десетки държави като геноцид.  И днес Кремълската пропаганда отрича престъпленията на руските войски в Украйна, а законът преследва всеки, който нарича война, провежданата от Путин „специализирана операция“ там.

Как ще си простят украинци и руснаци в близките сто години, не знам. Руският народ не може да поеме греховете на своите диктатори, но споделя вината за жертвите и трагедията на украинците.

Защото около 80 процента от населението подкрепя войната на Путин и вярва на пропагандните опорни точки на самозабравилия се властелин в Кремъл,

въпреки многобройните канали за информация, освен затворените от режима. Останалите 20 процента, особено от средите на интелигенцията, започнаха да напускат страната още в първата седмица след началото на руската инвазия в Украйна. И това беше най-малкото, което можеха да направят за своята съвест на православни – да не се бъдат съучастници на престъплението.

Украинско момиче на 14 години носи плода на врага, след като е било изнасилено от петима руски войници. То ще роди детето, намразено още в утробата, защото така са решили родителите му. В противен случай рискува никога повече да не стане майка, четем в медиите за едно от престъпленията на руските войски срещу цивилното население. Зад новини като тази е трагедията на един народ, подложен на унищожение. Защото Путин не е в Украйна да спаси този народ от фашисти, неонацисти и националисти, както тръби официалната пропаганда още преди началото на войната. Той е там, за да го смаже и подчини. И да накаже бившата съветска република, която поиска да стане член на НАТО като я лиши от излаз на Черно и Азовско море.

Своите цели той е готов да преследва докрай и нищо няма да го спре, дори ако трябва да използва ядрено оръжие. Като всеки друг диктатор и Путин си въобразява, че мисли и действа „исторически“ и не може да си представи друго поражение, освен като „а след мен потоп“.

Затова едва ли сред световните лидери има такива, които си въобразяват, че президентът на Русия би могъл да седне на масата на преговорите освен като победител, който определя новите граници на Украйна и условията на едно мирно споразумение. В този смисъл изглеждаше донякъде инфантилно българският премиер да се озове в покрайнините на Киев, за да види как плюшени играчки се подават сред развалините на разрушените жилищни блокове. А театрално заявената му позиция „че това не е просто битка за Украйна, а цивилизационен избор от коя страна искаме да стоим“ – в голяма степен закъсняла. Но според Кирил Петков гласът на България е категоричен, защото решението за оказване на военно-техническа помощ на Украйна, което парламентът трябва да вземе следващата седмица, „допира до морал, етика и визия как трябва да съществува нашия свят“. Затова очаква депутатите да гласуват по съвест, а не да се съобразяват с позицията на своите партии.

Едва ли народните ни представители ще преживеят тежки душевни терзания преди да вдигнат ръка „за“ или „против“ изпращането на боеприпаси за украинската армия и за ремонт на тежка военна техника в нашите заводи ТЕРЕМ и „Авионамс“, както поиска правителството в Киев. А гласът на съвестта, ако проговори, ще бъде заглушен от партийната повеля.

Дали резултатът от гласуването ще доведе до разпад на управляващата коалиция не е сигурно, въпреки заплахите на БСП.

Затова пък Кирил Петков и Асен Василев посрещнаха твърдо новината за спирането на руския газ и определиха този акт като „изнудване“ от страна на Русия. И за първи път с неочаквана за досегашния им стил на управление категоричност Кирил Петков и особено Асен Василев заявиха, че „Продължаваме промяната“ ще гласува в Народното събрание за изпращането на военна помощ в Украйна. И отново за първи път двамата бивши министри от служебния кабинет на Румен Радев си позволиха не само да публично да се противопоставят на президента, но и да обявят за „позорно“ поведението му по отношение на руско-украинския конфликт. А темата за това изнася ли се българско оръжие и боеприпаси в Украйна пък предизвика напрежение и размяна на остри реплики между държавния глава и лидера на социалистите Корнелия Нинова – ресорен вицепремиер в правителството, който подписва всички договори за продажба на продукция от нашия военно-промишлен комплекс.

На пръв поглед изглежда, че в България днес всеки е срещу всеки, но всъщност войната в Украйна свали маските на политическото лицемерие.

В дебата за дефиниране на националните ни интереси и затова каква позиция трябва да има страната ни по отношение на войната в Украйна, партиите не могат повече да играят двойни роли. Затова всяка трябва да се определи ясно от коя страна на демаркационната линия е. Снишаването и ослушването няма да ни донесат дивиденти – нито политически, нито икономически, още по-малко морални или исторически. Социологията не измерва обществени настроения за предсрочни избори, защото страната е пред опасността от увеличаваща се инфлация и кризи, породени от продължаващата война и липсата на жизненоважни енергийни ресурси. Управляващите трябва да „воюват“ на много фронтове, които си отвориха – срещу корупцията, срещу мафиотизираната държава, срещу главния прокурор и пр. На тях срещнаха яростната съпротива на силни и коварни противници, които ще се борят докрай за позициите, властта и парите си.

За съжаление в този формат коалицията едва ли ще може да взема трудни управленски решения, още по-малко да ги реализира.

Точно след месец около 6000 бежанци от Украйна трябва да напуснат хотелите, заради началото на летния сезон. Как ще стане тяхното извеждане от комплексите? Има ли решение държавата къде ще ги настани и направила ли е оценка колко от тях са крайно нуждаещите се от подкрепа? Или отново всичко ще се прехвърли на неправителствения сектор, който пое цялата тежест на първия бежански поток? И това е само един от проблемите, които има да решава този кабинет. Войната просто отмести фокуса от останалите, но те остават.

А опозицията се готви за реванш.

В Турция лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заговори за избори след май. „Възраждане“ организира протести, на които лидерът й крещи истерично за оставката на кабинета и за поемане на властта. А бившият премиер Борисов с острия си нюх вдига и сваля платната на ГЕРБ съобразно попътния политически вятър. Видяхме как се опитва да използва конфронтацията на Румен Радев с БСП и „Продължаваме промяната“, които основно осигуриха втория му президентски мандат, както и раздора в управляващата коалиция, за да се опита да превърне своя най-върл политически опонент в своеобразен съдружник като му предлага да стане кръстник на нова управленска коалиция в рамките на това Народно събрание.

С единствената цел да „спаси кожата си“ – своята и на бившата управленска върхушка в името на „националното съгласие“.

Кризите като шанс виждат и други изпълнени с политически амбиции у нас като Стефан Янев, чийто партиен проект ще стартира под гръмкото име „Велика България“. Трима кандидат-министри от проваления кабинет на Слави Трифонов, разочаровани от политиката на „Има такъв народ“ създадоха партия „Развитие“. Мераци за нови политически формации имаше и бившия вицепремиер от служебния кабинет Атанас Пеканов, и Мая Манолова и кой знае още кой. Боричкането за властта в България предстои на фона на продължаваща война в Украйна – без видим хоризонт и под угрозата на ядрен апокалипсис.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам