Внезапни проверки и контрол на границата предлагат от НОИ срещу фалшивите болнични

Снимка: НОИ

Внезапни проверки в дома на болните, в това число по сигнал, и достъп на граничните власти до електронната система за болнични листове, за да се установи дали лица в болнични напускат страната, са част от мерките, които предлагат от Националния осигурителен институт (НОИ) срещу фалшивите болнични.

Мерките бяха оповестени на 17 януари т.г. в публикуван от НОИ анализ на причините за нарастване на изплатените от осигурителите и държавното обществено осигуряване парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в периода 2016-2019 г.

Всеки ще може да подава сигнал

Внезапни проверки, съвместно със съответната Регионална здравна инспекция и Районната здравноосигурителна каса, ще установяват дали болният спазва предписаният му режим на лечение. Проверки да се правят и по жалби от осигурители и сигнали от граждани, предлагат от НОИ. Дали с това право на гражданите няма да се злоупотребява и как ще се прецени на кой сигнал да се реагира, ако в даден момент се окаже, че това не е по силите на проверяващите, на този етап не е ясно.

При констатиране на нарушение, да не се изплаща обезщетение за целия период на болничния лист, предлагат от НОИ. Установеното неспазване на режима освен с неизплащане на обезщетение, може да бъде основание случаят да се докладва пред Регионалния съвет на съответната Регионална здравна инспекция, който да осъществи процедурата по проверка на здравословното състояние чрез друга лекарска консултативна комисия (ЛКК). Ако се докаже, че лицето няма здравословен проблем, за който ползва болничен лист, тогава с решение на съвета следва да се отмени експертното решение на органа, който го е издал и същият да се санкционира по реда на Закона за здравето.

Друга мярка, която се предлага е да се намали продължителността на временната неработоспособност, определяна от ЛКК и от ЛКК по решение на ТЕЛК от 30 на 20 дни еднократно, респективно от 180 на 120 дни без прекъсване. След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването, при необходимост от продължаване на временната неработоспособност това да става след решение на ТЕЛК.

Личният лекар да няма право да издава първичен болничен лист за 14 дни, както е в момента, а само за седем дни за едно заболяване.

Работодателите стават контрольори

Работодателите да бъдат включени в процеса на контрола, тъй като те познават своите работници и служители, предлагат още от НОИ. Тепърва ще се установи дали има възможностт те да бъдат включени в интегрираната информационна система, за да получават информацията за временната неработоспособност на своите подчинени в реално време и да могат да предоставят информация към контролните органи в случаите, когато техни подчинени попаднат в извадка за текущ контрол или самите работодатели преценят, че имат основание да обжалват болничния лист.

Болничният лист да се подписва и от лекар, с който работодателят има сключен договор, а като допълнителна възможност за контрол да се даде възможност на работодателя да дсключи договор с лечебно заведени, в което да изпраща за повторна експертиза своите служители /с тяхно съгласие/, при съмнение че издадените им болнични листове не отразяват адекватно здравословното им състояние.

Граничните органи да имат достъп до електронния регистър на болничните листове и да подават незабавно информация към НОИ, когато някой напуска страната докато е в бобничен, е друга мярка срещу злоупотребата с отпуските по болест.

Какво налага мерките за контрол

За периода 2010-2018 г. са издадени по-голям брой болнични листове независимо, че броят на осигурените лица за периода намалява, пише в анализа на НОИ за причинита да расте броят на изплатените болнични листове. Ръстът на издадени болнични листове поради общо заболяване е 52.2 на сто за осем години – през 2010 г. са издадени 1 473,8 хил., а през 2018 г. – 2 243,5 хил.

Една от причините за растежа на броя издадени болнични листи от НОИ разчитат в нарастването на възрастта на работещите, което предполага те по-често да боледуват.

Кои са най-честите диагнози, за които се издават болнични

Най-често срещаните диагнози, по които са издадени болнични листове, са остър бронхит, увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел, остра инфекция на горните дихателните пътища, заплашващ аборт, вирусна инфекция. По тези пет диагнози през 2018 г. са издадени близо 29 на сто от всички болнични листове и по тях са изплатени обезщетения за временна неработоспособност на над 45 на сто от всички лица с изплатено обезщетение. Според анализа на НОИ това обстоятелство има връзка както с нарастването на броя на краткосрочните болнични листове, така и с отчетения ръст на издадените болнични листове от лечебните заведения от извънболничната помощ.

Къде се издават най-много болнични

Най-много болнични листове са издадени в областите с най-голяма численост на населението и с по-високо, на фона на средното за страната, икономическо развитие. Това са и областите с най-голяма концентрация на лечебни и здравни заведения. Подобни процеси, сочи анализа, са логични, доколкото в тези области е налице ускорено икономическо развитие и ръст на заетите лица.

Близо 60 на сто от издадените през 2018 г. болнични листове са съсредоточени в областите с най-голям брой на населението и най-високо икономическо развитие. Това са София-град (29,08 на сто), Пловдив (10,93 на сто), Варна (5,35 на сто), Стара Загора (5,35 на сто), Благоевград (4,58 на сто) и Бургас (4,25 на сто).

От друга страна, има и области, в които динамиката на броя на болничните листове не съвпада с динамиката на издадените болнични листове – независимо от спада в броя на заетите, издадените болнични листове на един зает в тях нараства. Делът на издадените в тези области болнични листове обаче не е толкова съществен на фона на общия на страната, отчитат авторите на анализа.

В кои сектори служителите се разболяват повече

Наред с териториалната концентрация, налице е ясно изразена концентрация на издаваните болнични листове по групи предприятия и икономически дейности. Близо 40 на сто от издаваните болнични листове са в предприятията с най-малка (до 9 осигурени лица включително) или най-голяма численост (500 и повече осигурени лица). Традиционно висок е делът на болничните листове, издавани в сектори, свързани с търговията, строителството, транспорта, производството на облекло, хотелиерството, ресторантьорството, растениевъдството, животновъдството, рибното стопанство, административните услуги и бюджетните организации.

За да се задвижи механизма на контрол, предлаган от НОИ, са необходими промени в Закона за здравето и Правилника за дейността на регионалните съвети към Регионалните здравни инспекции. Очевидно ще се наложи и разширяване обхвата на правомощията на самите инспекции, което, дори при наличие на всеочща воля за промени, със сигурност ще отнеме месеци.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам