Почти 40 години след последните репресии срещу турското малцинство в края на комунистическия режим, трима ентусиасти събират на едно място фотографии, документиращи преименуването, изселването и прогонването от България на помаци и турци.
Те са Диана Иванова и Зейнеп Зафер, уеб дизайна е на Джулиан Мюлер. Тримата създават първия по рода си отворен дигитален визуален архив на престъпленията срещу българските мюсюлмани.
Защо го правят?
Фотографиите, документиращи преименуването, изселването и прогонването на помаци и турци, или са разпръснати в лични и публични архиви в България, в Турция и по света, или изобщо липсват, споделят авторите в портфолиото на проекта.
Това отчитат като съществен проблем пред изследването, разбирането и предаването на паметта за случилите се трагични събития.
В архива ще намерят място визуални документи на български фотографи, нaпълно непознати работи на световни фотографи, както и много ценните и неизвестни досега лични фотографии, правени по места от свидетели на случващите се престъпления, посочват съставителите, като подчертават, че „специално внимание ще бъде отделено на фотографиите, правени от репресивните държавни институции – милицията и Държавна сигурност“.
Дигиталният архив няма да бъде завършен, тъй като съставителите му се ангажират да го поддържат отворен, за да може да се допълва. За целта те апелират към гражданите, които пазят фотографии и документи от годините на репресии срещу българските мюсюлмани, да помогнат за допълване на дигиталната памет.
Фотографиите и годините
Архивът е подреден по години и фотографии. Годините започват от четирийсетте на миналия век, следват още четири десетилетия. Последната година е 1989.
Фотографиите са разделени на професионални, лични, анонимни и тайна полиция. Всички са надписани с изключение на анонимните, които засега са твърде малко. За някои от тях само се предполага къде са правени, но липсват детайли.
За авторите:
Зейнеп Зафер е преподавател и литературен историк в Университета в Анкара. Тя е съавтор на антологията “Когато ми отнеха името” (2015, съвместно с Виктор Чернокожев), в която са събрани стихове, разкази и спомени на хората, пострадали от насилствените асимилации на 70-те и 80-те години и на научното изследване “Tюркология в изгнание…“(2022, съвместно с Нурие Муратова). Родена е в пиринското село Корница и от дете преживява репресиите срещу своите родители и съселяни. После самата тя преминава през арести, съпротива срещу репресиите, съдилища, затвор, изселване вътре в България и накрая експулсиране в Турция през 1989 г.
„Как се прощава такова зло?“: Могиляне, 39 години по-късно
Диана Иванова е журналист на свободна практика, куратор, групов терапевт, изследовател на травмата и психическите последици от живота в тоталитарна среда. Носител на Европейската награда за журналистика “Да пишем за Източна Европа” (2005). Съавтор на книгите „Аз живях социализма“(2006, съвместно с Георги Господинов, Калин Манолов, Румен Петров), „Травми и чудеса. Потрети от Северозападна България“(2010, съвместно с фотографа Бабак Салари), режисьор е на документалния филм „ЧУЙ“ (2014) за историята на радио „Свободна Европа“. Съ-куратор (съвместно с Клаус Льозер) на първата сравнителна филмова програма “Филмите на тайните служби” на филмовия фестивал в Дрезден (2016).
