Министърът на околната среда и водите Борислав Сандов подписа окончателната заповед, с която забранява вноса и развъждането на вида американска норка (визон) на територията на България. Това стана след обществено обсъждане и изготвени становища по всички постъпили коментари.
Поради силното си отрицателно въздействие върху биоразнообразието и екосистемите, както и върху икономиката в Европа, видът е включен от учените под номер 19 в списъка на 100-те най-опасни инвазивни чужди видове в Европа, както и на приоритетните инвазивни чужди видове за България.
В прессъобщение, публикувано на страницата на МОСВ пише, че последните две десетилетия в ЕС са въведени забрани за добив на ценни кожи от животни, включително и от вида американска норка във Великобритания и в още 11 страни от съюза. А в държави като Германия, Швеция и изискванията за отглеждане, настаняване, хуманно отношение и пр. към вида са толкова завишени, че няма икономическа ефективност от съществуването на такива ферми.
Извън ЕС забрана за отглеждане на животни за ценните им кожи е въведена в Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Израел, Нова Зеландия, някои части от САЩ и Канада и др.
В България на практика към днешна дата има една единствена ферма за отглеждане на норки край старозагорското село Маджерито, собственост на индустриалците братя Ангелови.
Тя беше създадена преди седем години с цел да затвори цикъла на различните производства на бизнесмените и най-вече за да се оползотворяват вътрешностите на пилетата, произвеждани във фирмата „Градус“, с които изхранват норките. Това от своя страна пести огромни разходи на собствениците за изграждането на екарисаж или за транспортирането и унищожаването на отпадните продукти в други екарисажи в страната.
През годините старозагорската ферма за норки на Ангелови създаде много проблеми на жителите на околните села. Местните хора пропищяха от набезите на хищниците в техните стопански дворове, където унищожиха или нараниха много от животните им, особено по-дребните. Заедно с това като силно инвазивен вид някои от избягалите норки започнаха да се възпроизвеждат в природата, което застрашава местните видове. А условията, при които се отглеждат животните във фермата и нехуманното отношение към тях предизвикваха неведнъж през годините протести от страна на неправителствения сектор, който настояваше България да последва примера на цивилизованите страни и да забрани тази индустрия. Затова организацията „Кампания и активизъм за животните в индустрията“ (КАЖИ) поръча на Димитър Събев изготвянето на анализ за икономическите ползи и вреди от евентуалната забрана за отглеждането на животни за ценни кожи в България.
Анализа вижте –тук
Големи производители като Дания и Гърция изтъкват, че този бизнес създава работни места и носи данъчни приходи. Според базата данни на UNCTAD (комисията на ООН за търговия и развитие) износът на сурови ценни кожи (furskins) в света през 2018 г. възлиза на 2.43 млрд. долара, а на обработени ценни кожи – още 1.59 млрд. долара или общо около 4 млрд. долара. „На практика глобалният размер на тази индустрия е значително по-голям (около 30 млрд.долара), тъй като много производители на ценни кожи ги реализират на вътрешен пазар или ги изнасят не в суров вид, а като модни изделия“, се посочва в анализа.
В същото време фирмата на Ангелови „Фармпро“ ООД регистрира за периода 2015 – 2018 г. счетоводна загуба за над 1 млн. лв. и приходи от продажба през 2018 година едва за 3 хиляди лева. А размерът на задълженията за посочения период се увеличава с над 110 процента и надхвърля 25 млн. лева. „Пренебрежимо ниските приходи от продажби на „Фармпро“ насочват вниманието към регистъра на UNCTAD, според който от България през 2018 г. са изнесени ценни кожи с косъм на стойност 11.3 млн. долара.
Сумата поставя въпроса кой е реализирал този експорт, при положения, че единственият голям производител на ценни кожи в България е фирмата на Ангелови. Но тя не отчита продажби, а нарастване на запасите.
Оттук възниква въпроса дали продукцията й действително се натрупва като материален запас или всъщност се изнася като приходите не се отразяват във финансовите отчети. Възможни са и други обяснения за установеното разминаване в данните, но така или иначе въпросът е с висок материален интерес и се нуждае от институционално внимание“, е заключението на Димитър Събев.
Само че сигналите до Временната парламентарна комисия за установяването на злоупотреби и нарушения при изразходването на средства от МС под ръководството на Мая Манолова и до финансовия министър Асен Василев не доведоха до конкретен резултат. Което означава, че най-вероятно не са проверени.
Деветнадесет депутати внесоха в Народното събрание проект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност, в който се предлага забрана на отглеждането и умъртвяването на животни за ценни кожи в България. А на 18 май стартира и гражданска инициатива за забрана на отглеждането и умъртвяването на животни за ценни кожи и пускането на продукти на пазара на ЕС. Само за две седмици са събрани над 120 хиляди от необходимите 1 милион подписа на граждани от страните в евросъюза.
Според различни източници Ангелови и семейната им фирма „ФАРМПРО“ имала намерение да приключи бизнеса с норки и да създаде ферма за зайци. На този етап законодателството не обхваща зайците като вид, който се отглежда за кожи, а за храна. Но тук изниква въпросът, ако такава ферма все пак бъде създадена, как ще бъдат оползотворявани остатъчните продукти от другата фирма на Ангелови за пилета – „Градус“, тоест за сигурността на ветеринарно-медицинския контрол.
Не успяхме да открием за коментар Иван Ангелов, когото искахме да попитаме и дали ще обжалва пред съда заповедта на министър Борислав Сандов.
Юристи, запознати с казуса, твърдят, че „ФАРМПРО“ ще поиска гратисен период за действието на заповедта и финансова компенсация от държавата за загубите, които фирмата ще понесе. Много вероятно е Ангелови да решат да запазят и част от норките за репродукция във фермата, но дали е възможно животните да просъществуват по-дълго в тези ужасни условия, в които се отглеждат, никой не се наема да прогнозира.
