Снимка: Дияна Желязкова
Два пресцентъра – на Североизточното държавно предприятие /СИДП/, чиято централа е в Шумен и на ресорното министерство – това на земеделието и храните, повече от 10 дни упорито мълчат за кадровите смени в могъщата структура, управляваща горите и ловните стопанства в 4 области в Североизтока. Това мълчание е най-малкото нелепо, тъй като промените са вписани в Търговския регистър и могат да бъдат видени от всеки. Нещо повече – имената на новите началници вече са публикувани дори на сайта на СИДП.
Затова остава неразбираем упоритият отказ на двата пресцентъра да отговорят на елементарния въпрос, зададен още на 12 юли от репортер на „За истината“: Има ли смени в ръководството на СИДП и кои са новите назначения?
Иначе пресслужбата на СИДП залива медиите с прессъобщения за такива важни горски дейности, като срещи с деца от детските градини или участия в състезания по стрелби, но мълчи на конкретни журналистически въпроси за новите шефове на предприятието. Нищо необичайно – тази пресслужба така си мълчеше и досега, и всички важни питания отпращаше по Закона за достъп до обществена информация. Пък и в цялото предприятие ситуацията е „било каквото било, вече ще бъде, както си беше“, по изказа на Бойко Борисов. Не случайно го цитираме точно във връзка със СИДП.
Кои са новите началници на Горското?
На 11 юли 2024 г. със заповед на служебния земеделски министър Георги Тахов изненадващо беше освободен целият Управителен съвет /УС/ на СИДП. В един и същи ден с постовете си се разделиха председателят на УС Александър Арамов, назначен от правителството на Николай Денков преди по-малко от 7 месеца и оперативният директор на СИДП Петър Ганев, който пък остана на този пост по-малко от два месеца. От длъжност беше освободена и адв. Снежка Иванова, третият член на директорския борд. Служители на предприятието, пожелали анонимност, казват, че отстраняването им е станало не само изненадващо, но и почти обидно – получили телефонно обаждане с указание да си погледнат елекронните пощи, където ги чакали заповедите за освобождаване.
Още същия ден неофициално станаха известни новите назначения – оказа се, че начело на СИДП се връща представител на влиятелната фамилия на Бейзат Яхя, който управляваше горите повече от 10 години при правителствата на ГЕРБ. Сега неговото място като председател на УС се „наследява“ от синът му Илтер Бейзатов, досегашен депутат от ГЕРБ. Той обаче остана извън парламента на последните избори, тъй като ГЕРБ спечели само един мандат в Шумен, а водачът на депутатската листа този път не се отказа от мястото си, за да освободи пътя на Бейзатов, каквато беше практиката в предишни години.
„Трябваше да го компенсират за депутатското място“ – така повечето шуменци си обясняват назначението на Бейзатов в СИДП.
Запознати с огромното влияние на СИДП обаче имат друго обяснение: ГЕРБ и ДПС се готвя за избори! А Североизточното държавно предприятие е основен икономически лост за влияние в региона, тъй като отговаря и за снабдяването с дърва на населението, и за прехраната на близо 1 000 служители, и за ловните стопанства, като любимата на бившия премиер Борисов „Паламара“.
Тъй като директорския борд на СИДП се назначава от земеделското министерство, на тези позиции обикновено се поставят близки до управляващите. Според работещи в Горското, новият директор Ивелин Тодоров е от „квотата“ на ДПС–Пеевски, а Илтер Бейзатов обяснимо е от „квотата“ на ГЕРБ. Любопитно е и третото назначение в Управителния съвет на СИДП. За член на борда е назначена Айсел Мустафова, която според служители е роднина на кмета на Върбица Мердин Байрям (ДПС).
Така огромното Североизточно предприятие отново е върнато в ръцете на ДПС и ГЕРБ от служебния земеделски министър. „Все едно, че последните 3 години не сме ги живяли, всичко си е пак същото, както си беше, и горското си е пак на Бейзат“, коментират работещи в СИДП
Държавно предприятие „по наследство“
Бащата на Илтер Бейзатов, Бейзат Яхя, е изключително близък до Бойко Борисов и беше негов личен преводач при срещата му с Ердоган през 2021 г. Фамилията на Яхя е от Венец, където живее и досега.
В продължение на десет години до 2021 г. Бейзат Яхя беше председател на борда на СИДП и като неофициален домакин посрещаше Бойко Борисов в любимото му ловно стопанство Паламара. В същото държавно стопанство синът на Яхя, Илтер Бейзатов, беше назначен за заместник-директор.
До 2019 г. Бейзат Яхя беше сред най-близките сподвижници на Ахмед Доган и един от най-силните хора на ДПС в Североизтока. В продължение на два мандата той беше председател на общинския съвет във Венец. През 2019 г. Яхя мигрира в ГЕРБ, но запази влиянието си в региона. Яхя е близък и до бившия шеф на Лукойл – България Валентин Златев, чийто баща управлява ловното стопанство „Паламара“ с договор за наем до 2033 г. Докато Бейзат Яхя беше председател на общинския съвет във Венец, Златев бе избран за почетен гражданин на селото.
След мигрирането на влиятелната фамилия в ГЕРБ, синът на Яхя, Илтер Бейзатов, беше включен от Бойко Борисов в националното ръководство на партията, а след това беше поставен на стратегическото второ място в депутатската листа на ГЕРБ в Шумен. През юли 2021 г. Бейзатов стана единственият депутат на ГЕРБ в региона, след като водачът на листата Красимир Велчев му освободи мястото си. Тази тактика се повтори при всички парламентарни избори до 2024 г. На тях Илтер Бейзатов беше безспорен шампион по преференции в региона. През април 2021 г. той се нареди сред първите петима в страната по лични преференции с получените близо 7 000 гласа. „Всенародната любов“ към него стана най-видима в николакозлевското с. Вълнари, където от 401 бюлетини, подадени за ГЕРБ, в 400 беше отбелязана преференция за Бейзатов. Само един избирател беше пропуснал да го отбележи като свой мажоритарен избраник.
През 2021 г. Бейзат Яхя беше освободен от поста председател на УС на СИДП, а през януари 2022 г. беше обвинен от прокуратурата в пране на пари и беше заподозрян за изнасянето в Турция на около 300 млн. лв., с които купил луксозен имот в Истанбул. Публикации в различни медии свързаха тази покупка с преместването на бившата манекенка Борислава Йовчева от Барселона в Истанбул след избухване на скандала с къщата й в столицата на Каталуния.
Разследването срещу Яхя започна след полицейски акции и претърсвания в негови имоти във Венец в началото на 2022 г. Досъдебното производство преживя драматични обрати – на няколко пъти беше удължавано и беше „изтеглено“ в София по разпореждане на тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Работата по делото продължи в пълно мълчание, докато в началото на 2023 г. не беше прекратено от наблюдаващия прокурор Данаил Шостак от Окръжна прокуратура – Шумен. Тогава от държавното обвинение отказаха да съобщят мотивите за спирането на досъдебното производство срещу Яхя.
През май 2023 г. разследването срещу Бейзат Яхя изненадващо беше възобновено. Нещо повече – то беше иззето от шуменската прокуратура и беше възложено на Окръжната прокуратура във Варна. Тя пък от своя страна го разпредели на първия прокурор, работил по случая – Виолета Радева.
Година по-късно стана ясно, че разследването е поставено „на трупчета“ в очакване на правна помощ от Турция, макар че българската прокуратура е събрала достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението за пране на пари, повдигнато срещу Бейзат Яхя. Данните бяха получени от Окръжна прокуратура – Варна в отговор на въпроси от репортер на „За истината“.
От държавното обвинение съобщиха, че са събрани доказателства за това, че докато Бейзат Яхя е бил председател на УС на СИДП, от държавното предприятие на занижени цени са били продавани административни сгради и големи поземлени имоти. Сключвани са и неизгодни договори за съвместна дейност в ловните стопанства, както и неизгодни договори за наем на помещения.
Много от сделките са били фиктивни, като истинският купувач е бил самият Яхя, се казва в информацията от прокуратурата. След като е освободен от поста си в СИДП през 2021 г., Яхя е препродал на трети лица голяма част от имотите, а парите от продажбите нелегално са били изнесени в Турция. Същата година Яхя е купил скъпо жилище в Истанбул. Самият той обаче сочи за свой адрес там втори имот, който бил купен с цел придобиване на турско гражданство. След като му беше повдигнато обвинение, Яхя замина за Турция, където живее и в момента. В момента делото е спряно в очакване на правна помощ от Турция, посочват от прокуратурата.
На фона на това разследване, е смущаващо назначаването на сина на Яхя на същия управленски пост, който е заемал баща му.
„Машината“ СИДП
Овладявайки могъщото горско предприятие, партиите ДПС и ГЕРБ получават огромно влияние за поредните предсрочни избори, особено в малките, бедни общини. Защото Североизточното предприятие, със своите близо хиляда работници и свързаните с тях семейства, може да бъде безотказна машина за контролиран вот.
На фона на откритата война в ДПС, засега не е ясно коя фракция всъщност управлява в СИДП – на почетния председател Ахмед Доган или на санкционирания по глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски. В момента общинските структури на ДПС в Шуменско подкрепят Доган, а областното ръководство е между два стола – подкрепя хем Доган, хем близкия до Пеевски шуменски депутат Хамид Хамид.
СИДП обхваща 13 горски и 5 ловни стопанства в 4 области в Североизтока – Шумен, Варна, Търговище и Добрич. Предприятието оперира с милиони левове и дава заплати на почти хиляда души – то е реализирало годишни приходи от 63,3 млн. лв., а по щат в него работят 991 служители, показва последният публикуван доклад за дейността на СИДП /за 2022 г./
Средната заплата на администрацията в СИДП през 2022 г. е била 3 075 лв., а на заетите в стопанската дейност – 2 395 лв. Това са високи възнаграждения за двете най-малки и бедни шуменски общини Венец и Никола Козлево, в които работа има основно само в кметството, в Горското стопанство и на полето.
На фона на голямата безработица и масовите заплати от 800-1000 лв., работата в Горското е сред най-желаните, но почти недостижими места. В горския участък в Никола Козлево, например, има шестима горски стражари, всеки от които отговаря за над 20 000 декара гори. „Голяма е площта, но се справяме“, обяснява един от горските. Макар че имат проблеми с бракониерските сечи, горските от Никола Козлево дори не си помислят за друга работа. „То в цялата община няма къде да се работи“, признава дългогодишен стражар. Основната му заплата е 1 600 лв., начисляват му и клас за прослужено време. Наясно е, че ако го уволнят, ще трябва да хване пътя към големите градове и да изостави дома си, като много свои съседи.
А на изборите много от хората в тази ситуация ще гласуват така, както им кажат началниците…
Този текст е създаден в рамките на проекта „Разкриване на злоупотреби в местното самоуправление в периферните и селските общини на Североизточна България“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund.
