„За истината“ препубликува анализ от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Новият конституционен ред ни поставя в интересна ситуация, в която правителството вече е подало оставка, формирането на ново се е провалило, но парламентът продължава работата си. Това позволява дейността на народното събрание да се ползва за предизборна агитация, а обещанията на политиците да се реализират дори преди да спечелят доверието на гласоподавателите. Пример за това стана въвеждането на непланираните за тази година великденски надбавки за бедните пенсионери, което вчера бе одобрено от комисията по труда.
Накратко, в началото на седмицата ГЕРБ и ДПС предложиха празнична надбавка от 75 лева за пенсионерите с пенсия под линията на бедност, или малко над ½ милион души на обща стойност от 40 милиона лева. Няколко дни по-късно „Възраждане“ контрираха с малко по-щедро предложение за 100 лева на човек, но за всички пенсионери без доходен критерий, съответно за много по-голяма сума – 204 милиона лева, което беше отхвърлено. Тези предложения не минаха и без реакцията на финансовия министър в оставка, според когото за тях липсва възможност в бюджета.
Самото предложение не е особено интересно или неочаквано – празничните бонуси за пенсионерите са форма на осигурителна традиция, която в България се практикува от много години и се спазва от редица последователни правителства. Доколкото е традиция, а не законодателно или бюджетно определено задължение обаче, отпускането и размерът на надбавката зависят от желанието и възможностите на фиска – а това се превръща в особен казус при разпадналото се мнозинство и преход от редовно към служебно правителство.
Много е показателен обаче моментът, в който парламентаристите отново се сетиха за празничните надбавки за пенсионерите. В хода на бюджетната процедура миналата есен беше ясно заявено, че такива бонуси няма да има, с обяснението, че ударните повишения на пенсиите от последните няколко години ги обезсмислят, тъй като пенсионерите вече могат да си позволят честването на празниците. Това не доведе до парламентарни реакции в посока на запазването на надбавките. Месец по-късно дойде Коледа, но без празничен бонус, тогава депутатите отново не се намесиха.
Какво е различното между Коледа 2023 и Великден 2024? В рамките на няколко месеца пенсиите не са се променяли, нито пък инфлацията от есента до пролетта е достатъчно висока, че изисква оказване на допълнителна подкрепа. Единствената видима разлика е политическата ситуация – докато през есента мнозинството изглеждаше поне донякъде стабилно, а ротацията беше далеч, то напролет партиите вече се стягат за следващите парламентарни избори, което е силен мотив за фискална щедрост.
Именно това седи зад цели разговор около великденските надбавки, особено ясно илюстрирано от надцакването коя партия ще предложи най-много пари за най-широк кръг пенсионери – купуване на гласове със средства от бюджета. Няма причина да очакваме, че депутатите ще се ограничат с това плащане; поне още месец парламентарен живот ще създаде още много възможности за бонуси, увеличения, отстъпки и финансиране на проекти, за които лобират различни групи – все ключови за по-доброто позициониране на следващите избори.
Допълнителни 40 милиона лева разходи няма да прекатурят бюджета за 2024 г. Показателно е обаче, че партиите са склонни да сменят позициите си в рамките на няколко месеца в името на предизборния популизъм и печеленето на няколко гласа повече. Най-малкото че днес може да са 40 милиона лева, но утре – 400, или пък 4 милиарда. А в по-общ план изглежда новото нормално е парламентът да изземе традиционно възприеманата роля на изпълнителната власт, и по-конкретно – на финансовия министър – за ежедневното управление на бюджета.
