Снимка: Надя Петрова
Мащабно изследване за чистотата на Варненско-Белославското езеро от екип на Техническия университет във Варна установява замърсяване, на места 10 пъти над стандартните норми.
Във фокуса на изследванията е анализ на химическия състав на тинята в езерото, какъвто не е правен през последните 20 години, а в миналото има само частични опити с вземането на проби от определени места.
Оказва се, че гробище на потънали кораби е една от основните причини за състоянието на езерото. Те стоят на дъното повече от 30 години и в участъците, където се намират, замърсяването е най-сериозно.
Първото широкомащабно изследване на замърсяването в седиментите на Варненското езеро е проведено в две предварително избрани зони със съществено значение за развитието на икономическите дейности и градоустройството.
Проучванията продължават 21 месеца, в тях взимат участие 15 специалисти и експерти, водени от проф. Тодор Ганчев. Водолази взимат 140 проби през 200 м. разстояние. Изследвани са две зони – източните части на езерото и двата плавателни канала (Канал 3 и Канал 1), свързващи го със залива и Зона 2 – централните части на езерото, разказа проф. Ганчев.
Резултатите
В резултат на това е създадена цифрова карта на замърсяването с нефтопродукти и тежки метали в тинята в придънните наноси на езерото.
Изследването не взима под внимание замърсяването от спуканата тръба, от която се стичаха фекалии в морето, тъй-като не са измервали биологично замърсяване.
Проучванията показват основно замърсявания с мед, желязо и нефтопродукти. Концентрацията е в малки области, но е много наситена. На места замърсяването с желязо и мед е до 10 пъти над европейските норми. То не е равномерно, а спецаиало изготвена карта показва подробностите. Изводите са, че до голяма степен това се дължи на потъналите през годините кораби. Те не са били извадени, а само части от тях – изрязани.
Други източници на замърсяване са близките реки, пристанища, химическа промишленост в района, както и пречиствателните станции за отпадни води, разположени по бреговете на езерото.
Регистрираните високи стойности на замърсяване с желязо, мед и нефтопродукти в седиментите на Варненското езеро показват необходимостта от устойчиво управление на човешката дейност в района. Установените констатации мотивират прилагането на спешни мерки за почистване и подобряване на екологичната обстановка във Варненското езеро. Резултатите от проучването показват, че са необходими спешни действия за справяне с високите рискове, свързани с наблюдаваното замърсяване на утайки.
Пробите са обработени в акредитирана лаборатория за показателите желязо, олово, арсен, мед, живак и нефтопродукти.
Високото съдържание на тежки метали и нефтопродукти в седиментите влияе върху нормалното функциониране на екосистемата, биоразнообразието и е предпоставка за натрупването им в организма на водните обитатели. Това може да окаже сериозно въздействие върху човешкото здраве.
Спасителните сценарии
Проф. Ганчев вижда три възможни сценария оттук нататък.
Първият и най-лошият – ако нищо не се направи, повдига въпроса какво ще се случи след 5-10 години. Вторият – да се привлекат минимални средства, за да се подобри състоянието на водата през следващите няколко години. И третият той определя като програма максимум – да се прецени какво може да се направи в следващите 5 години, за да се промени коренно качеството на живот и правенето на бизнес в района и да се действа.
Спасението е минерали от Родопите, които се пускат на дъното и го пречистват, както и аквакултури като неговите естествени обитатели – тръстиките, които са традиционните му санитари.
Най-скъпият вариант е драгиране, като наносите да бъдат извадени от езерото, но не е ясно къде ще бъдат съхранявани. Възможен вариант е да бъдат затрупани, за да не продължат да замърсяват чрез обмен с водата.
Документ с 6 конкретни точки за подобряване състоянието на водата е изпратен вече до програмата за морско дело и рибарство. Разчитаме на работа с новото ръководство, концепция за привличане на европейско финансиране, обобщава проф. Ганчев.
Периодично извършваните драгажни дейности в акваторията на Варненското езеро унищожават дънни хабитати и биологични видове, но от друга страна се оказват полезни и в тях се наблюдават ниски стойности на замърсяване.
Данните от проучването на експертите от ТУ са предоставени на Басейнова дирекция и на Морска администрация, уведомени са районните кметове на Варна. По думите на проф. Ганчев досега такава картина не е правена, като идеята е била да се привлече финансиране за прочистване на езерото, но за момента такъв напредък няма.
Бъдещето
Той и неговият екип смятат резултатите от проекта за повод да мислим за бъдещето. Ако сега не бъдат взети мерки, до 5-10 години има сериозна опасност нещата да деградират и да се стигне до най-неприятния вариант – езерото да стане неизползваемо.
Иван Портних получи обвинение за замърсяването на Варненското езеро
Според него, ако бъдат взети мерки навреме, след няколко години ситуацията ще бъде качествено различна и позабравеното езеро ще живне с различни бизнес възможности – от отглеждане на аквакултури до изграждане на туристически атракции.
Предложението на специалистите е да бъдат създадени работни групи, които да разработят проекти за почистването на езерото и да търсят европейско финансиране.
От Басейнова дирекция заявиха, че според направена оценка двете езера са в много лошо състояние, но се изпълняват мерки, вследствие на които при разработване на план за управление на речните басейни 2022-2027 се установява леко подобряване на тяхното състояние.
Чуйте целия разговор с проф. Тодор Ганчев тук:
Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.
